Р Е Ш Е Н И Е № 25 София, 25.07. 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 523 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационните жалби на адвокат Г. като процесуален представител на Р. И. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 13.ІІ.2009г. по в.гр.д. № 1575/2008г. и срещу постановеното на 22.ІV.2009г. допълващо го решение. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че по делото няма доказателства семейството да е живяло до фактическата раздяла в жилищната сграда в [населено място], м.”Г. т.” № , придобита в режим на СИО, поради което тази сграда не представлява семейно жилище; установено било, че до фактическата раздяла семейството е живяло в наетия имот в м.”Т.” ул. ” № ; съдът предоставил ползването на жилищната сграда, въпреки че тя не е въведена в експлоатация и не може да бъде ползвана по силата на чл.178 ал.1 от ЗУТ; при заявена с въззивната жалба претенция за ползване на част от жилищната сграда въззивният съд постановил решение “плюс петитум”, като предоставил ползването на цялата сграда; според заключение на съдебно-техническа експертиза жилищната сграда може да бъде разпределена за общо ползване, тъй като общо ползване на сервизни помещения не се налага и фактора търпимост се явява ирелевантен. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Касационно обжалване на решенията само в частите им относно ползването на семейното жилище е допуснато с определение № 1137 от 02.ХІ.2010г. на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за понятието “семейно жилище”. Ответницата по касация Г. С. Ж. от [населено място] е изложила съображения за неоснователност на касационната жалба срещу решението от 13.ІІ.2009г., като твърди и че не е подадена касационна жалба срещу решението от 22.ІV.2009г., поради което то е влязло в сила. Претендира разноски. По твърдението на Ж. за липса на касационна жалба срещу решението на В. от 22.ІV.2009г. в определението си по допускане на касационно обжалване касационният съд вече се е произнесъл, приемайки, че именуваната “Молба”, подадена от Д. в преклузивния срок /на 29.V.2009г./, представлява касационна жалба срещу решението от 22.ІV.2009г. За да се произнесе по жалбите, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваните основно /поправено с решение № 1729/21.ХІІ.2009г./ и допълнително /от 22.ІV.2009г./ решения В. по въззивна жалба само на Г. Ж. е отменил решението на В. от 02.ІV.2008г. по гр.д. № 6261/2007г. в частта, с която е прогласено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има жената, и в частта, с която е предоставил на жената ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място] м-ст “Т.” ул. № , и е оставено без уважение искането й за предоставяне ползването на жилищна сграда в [населено място], м-ст “Г. Т.” № , и вместо него е постановил друго, с което е предоставил на жената ползването на семейното жилище – жилищна сграда в м-ст “Г. Т.” № и е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата с децата. За да постанови решението в частта относно ползването на семейното жилище, въззивният съд е приел, че семейството е живяло временно на квартира в м-ст “Т.” ул.” № , докато се построи собственото им жилище в м-ст “ Т.” № . То е построено – едноетажна постройка със застроена площ 182.12 кв.м, напълно завършено и годно за обитаване, макар и да липсва издадено разрешение акт обр.16. С оглед на това и по аргументи от т.1 и т.4 б.”б” от ППВС № 12/1971г. е прието, че семейно жилище е то, а не квартирата, в която страните са живели под наем временно, докато собственото им жилище стане годно за обитаване. Без значение е дали те фактически са живяли в него, щом като то не би могло да бъде ползвано, докато не стане годно за обитаване. Взето е предвид, че е недопустимо да се предоставя ползването на имот, собственост на трето лице, тъй като в случая не са налице изключенията по чл.107 ал.3 и ал.4 от СК /отм./, че отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца е по-подходящо да стане в жилище, собственост на родителите им, отколкото в квартира, както и липсата на търпимост в отношенията между бившите съпрузи, което е пречка за разпределение на ползването, въпреки че в жилището има достатъчно помещения за това. По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното: Относно понятието за семейно жилище съществува трайна практика на съдилищата, основана на ППВС № 12/1971г., имащо задължителен характер /т.2 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС от 19.ІІ.2010г./. Съгласно посоченото постановление /т.І/ семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Семейно е жилището, ползвано от семейството на основание обща собственост на съпрузите или наемно правоотношение, при което ползването е само на съпрузите и децата /виж и т.ІІ от ППВС № 12/1971г./, до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - до деня на раздялата. Семейно, обаче, е и жилището, построено през време на фактическата раздяла със средства, добити през време на брака. Не е семейно жилището, в което съпрузите са били временно допуснати от други лица за фактическо ползване, но не и когато ползването е по договор за наем /т.ІV.3 от постановлението/. В противоречие със задължителното разрешение, дадено в т.1, т.ІІ и т.ІV от ППВС № 12/1971г., въззивният съд е приел, че квартирата в м-ст “Т.” ул. № няма характер на семейно жилище. Няма данни по делото тази квартира страните да са обитавали не по сключен от тях, а от трети лица, договор за наем, и тя да им е била предоставена за временно фактическо ползване на друго основание от трети лица. По аргумент за по-силно основание от т.І.2.б.”б” от ППВС № 12/1971г. характер на семейно жилище би имала и построената от съпрузите по време на брака им и преди фактическата им раздяла сграда в м-ст “Г. Т.” № , но само в случай, че сградата е въведена в експлоатация по предвидения за това в чл.178 ал.1 от ЗУТ ред. По основателността на касационната жалба: В. решение в частта относно ползването на семейното жилище е неправилно. Несъмнено установено е с представените по делото доказателства, че по време на брака и до фактическата им раздяла страните по делото и децата им са живели под наем в жилище на адрес м. “Т.” ул. № [населено място]. Ето защо и съобразно задължителното разрешение, дадено в т.1, т.ІІ и т.ІV от ППВС № 12/1971г., това жилище има характер на семейно такова по смисъла на чл.107 от СК /отм./ и то следва да бъде предоставено за ползване на ищцата, на която е предоставено и упражняването на родителските права върху двете деца на страните /малолетно и непълнолетно/. Както вече бе посочено в отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, вилната сграда в м.”Г. Т. № не представлява семейно жилище, тъй като тя не е въведена в експлоатация по предвидения за това ред, и ползването й по предназначение при това положение е изрично забранено с разпоредбите на чл.178 ал.1 и ал.5 от ЗУТ. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 от ГПК атакуваното решение /поправено и допълнено/ следва да бъде отменено в частта относно ползването на семейното жилище и вместо него бъде постановено друго, с което на Г. Ж. бъде предоставено ползването след прекратяването на брака на семейното жилище, находящо се в [населено място] м.”Т.” ул. №, като бъде отхвърлена претенцията й за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място] м.Г. Т. № . С оглед изтхода на спора пред настоящата инстанция разноските следва да останат в тежест на страните така, както са ги направили. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 181 от 13.ІІ.2009г. по гр.д. № 1575/2008г., поправено с решение № 1729/21.ХІІ.2009г., в частта относно ползването на семейно жилище, както и решение № 504/22.ІV.2009г. в частта, с която е допълнено решението № 181 от 13.ІІ.2009г., като Р. И. Д. е осъден да освободи и предаде на Г. С. Ж. помещенията, заемани от него в семейното жилище в [населено място] м. “Г. Т.” № , и ПОСТАНОВЯВА: ПРЕДОСТАВЯ на Г. С. Ж. от [населено място] ползването след прекратяването на брака на семейното жилище, находящо се в [населено място], м.”Т.” ул. № , като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането й за предоставяне ползването на семейно жилище, представляващо жилищна сграда, находяща се в [населено място] м.”Г. Т. № . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: