Р Е Ш Е Н И Е № 15 [населено място], 18 февруари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1034 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия Р. Т. Я., чрез защитника му адв.Г. Г., против въззивна присъда № 11/29.09.2021 г., постановена по внохд № 2069/2021 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата формално е заявено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, но наред с възраженията, че наложеното наказание е явно несправедливо е посочено, че въззивната присъда е неправилна, поради което се претендира нейната отмяна и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдиганото му обвинение. В допълнението към жалбата е изразено недоволството на защитата от въззивния съд от превратната интерпретация на показанията на св.М.. Според защитника всички събрани гласни доказателства са хипотетични и опорочени, поради заинтересоваността на свидетелите да защитят себе си с оглед разпореждането с автомобила, за който те не са имали каквото и да било правно основание да го предоставят в държане на следващи лица, включително и не са разполагали с пълномощно и не са подписвали приемо-предавателни протоколи. Посочено е, че „съдът не доказва, че деянието на подсъдимия Я. от субективна страна е умишлено, че той е осъзнавал противоправния ефект, и е искал неговото настъпване“. Твърди се, че от свидетелските показания се установявало, че подсъдимият възприемал автомобила като свой, след като заплатил дължимата цена на св.М.. В съдебно заседание подсъдимият Р. Я. и упълномощеният защитник адв.Г. Г. поддържат жалбата, молят да се отмени решението и подсъдимият да бъде оправдан. Представителят на ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна, тъй като не е налице нито едно от касационните основания. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 12.11.2020 г. по нохд № 14315/2016 г. на Софийски районен съд подсъдимият Р. Т. Я. е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. По протест на прокурор от Софийска градска прокуратура е образувано внохд № 2069/2021 г. по описа на Софийски градски съд. С постановената по делото въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.4 от НПК е отменена първоинстанционната присъда, като подсъдимият Р. Я. е признат за виновен в това, че на 01.02.2016 г., около 02,00 ч. в [населено място], е отнел чужда движима вещ - лек таксиметров автомобил „Киа“, модел „Маджентис“, собственост на „Йелоу 333“ АД на стойност 3 000 лв., от владението на Н. Д., с намерение противозаконно да го присвои, като за извършването на кражбата е използвано техническо средство - ключ за автомобила, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. с чл.194, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи в размер на 70 лв. Изтъкнатите в жалбата доводи, макар и да са формулирани твърде общо, позволяват на ВКС да приеме, че е надлежно сезиран в срок, с оплаквания за наличие и на трите касационни основания. Лаконичните възражения на защита, които не са съобразени със спецификата на касационното производство, предопределят и възпрепятстват възможността да се даде очаквания обстоен отговор. Прочитът на мотивите към атакуваната присъда налага извода, че въззивният съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения да извърши собствена анализ и оценка на доказателствените източници. Относно констатираните противоречия в тях са изложени обстойни и логични съображения кои и защо приема като достоверни и кои и защо счита, че не следва да се кредитират. Напълно неоснователно се явява оплакването, че въззивният състав превратно е интерпретирал показанията на св.М., без да е пояснено какъв различен смисъл от действителния им е придаден. Следва да се посочи, че показанията на свидетеля по никакъв начин не се конфронтират със заявеното от подсъдимия. Същевременно, така отправените упреци към доказателствената дейност на въззивния съд са очевидно напълно неоснователни, тъй като установените факти от първата инстанция са възприети изцяло и от състава на окръжния съд, макар двете инстанции да са достигнали до коренно противоположни правни изводи относно ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. В този смисъл при извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд. При вярно установените факти, а именно, че към инкриминирания момент таксиметровият автомобил е бил собственост на лизингодателя „Йелоу“ АД, намирал се е във фактическа власт на св.Д., на който подсъдимият го предоставил, като изрично му е казал да не му дава повече пари и да го задържи за себе си, като поеме задължението към горепосоченото дружество, въззивният съд правилно е приложил материалния закон, като е квалифицирал извършеното около 02,00 ч. през нощта отнемане на процесния автомобил от владението на св.Д. на централен софийски булевард, без негово съгласие, с помощта на останалия в подсъдимия Я. 1 бр. от двата оригинални ключа и придвижването му на собствен ход до двора на приятеля му - св.Н., където няколко дни по-късно е намерен и иззет, като кражба, по смисъла на чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. с чл.194, ал.1 от НК. При установяване на субективната страна на извършеното деяние въззивният съд е извършил всестранна оценка на фактическите обстоятелства, като подробно е изследвал обективно осъществените от подсъдимия действия, без да е игнорирал трайно установената съдебна практика. Неоснователна се явява и претенцията на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание. В тази насока е посочено единствено, че определеното при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание от шест месеца лишаване от свобода не е съобразено със семейното положение на подсъдимия, за което не са отбелязани конкретни обстоятелства. При така бланкетно наведеното в жалбата касационно основание не може да се направи извод, че наложеното наказание като вид и размер, близък до минималния предвиден в закона, е несъразмерно тежко и не съответства на извършеното престъпление. При отсъствието на формалните пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК правилно наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение в минималния предвиден в закона изпитателен срок от три години. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 11/29.09.2021 г., постановена по внохд № 2069/2021 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: