4 гр. д. № 7027 /2013 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 98 София, 24.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 7027/2013 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 248 от 18.02.2015 г. е отменено въззивното решение № 1118 от 18.02.2013 г. по гр. д. № 9990/2009 г. на Софийски градски съд, с което касаторът А. И. Г. е осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните действия, с които пречи за спокойното ползване на имот - УПИ ХХІІІ-1101, в кв. 15 б по плана на м. „О.”, [населено място] като премахне незаконно построените на регулационната линия със собствения му имот УПИ ХХІV - 1102 стопанска постройка и жилищна сграда, и делото е внесено за разглеждане по същество от касационния съд. От фактическа страна е установено, че ищците са собственици на недвижим имот УПИ ХХІІІ-1101, а ответникът по иска Г., е съсобственик на имот УПИ ХХХІІ-1102, двата в кв. 156 по регулационния план на м. „О.” [населено място]. В имота на касатора по вътрешната регулационна линия са построени незаконно жилищна сграда с дължина 13.75 м. и стопанска постройка с дължина 3.80 м. Жилищната сграда е построена през 1970-1971 г., а стопанската през 1983-1984 г., което е установено с гласни доказателства. С техническа експертиза, приета по гр. д. № 2326/03 г. на СРС, е констатирано, че жилищната сграда е с височина 3.25 м., като над етажа от към калканната стена е построена таванска стая с едноскатен покрив, която измерена до най-високата част на калката е с височина 6 м. Вещото лице е изразило становище, че тези постройки не създават пречки за спокойното ползване на имота на ищците. Изградените сгради имат масивна, монолитна конструкция, като жилищната сграда е изпълнена на площ от 80 кв. м., а стопанската на площ от 28 кв. м. По делото е допусната и приета техническа експертиза за установяване на това дали незаконно построените сгради в имота на ответника Г. са търпими по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. След извършен оглед и замервания и справки по съхранявания в общината картен материал вещото лице достига до извода, че в изработения кадастрален план през 1972 г. имотите на страните по делото са нанесени и заснети с пл. №№ 1101 на ищците и пл. № 1102 на ответника по иска Г.. По действащия неодобрен кадастрален план част от имот пл. № 1102 е заснет с нов пл. № 1582. Масивната жилищна сграда в този имот и стопанската сградата в имот пл. № 1101 са заснети една до друга на калкан и имотната граница минава по калкана на сградата. Вещото лице е обсъдило и данните от извършеното геодезическо заснемане през 2011 г., представено като доказателство по гр. д. № 9990/2009 г. на СГС, на съществуващите на УПИ V-1101 в кв. 15б по регулационния план на м. О.. С него е констатирано, че част от стопанската сграда от УПИ ІV-582, 1102 е построена в УПИ V-1101. Размерите на навлизането в У. V-1101 са съответно в североизточната част 0.19 м. и в югозападната 0.16 м., а площта на застъпването е 2.6 кв. м. Вещото лице е изяснило, че кадастралния план от 1972 г. е изготвен като е използвана действащата тогава методика на геодезическо заснемане (измерване на място) при което тахиметричната снимка, изготвена с уреди, дава отклонение от 20-30 см., а при измерване с други уреди, например призма, неточността е снижена и дава разлики от 5 до 10 см. При използването на съвременни цифрови уреди, с каквито е работено при извършеното геодезическо измерване през 2011 г., точността е от 2 до 4 см. Разликата в методите на измерване е причина в кадастралната карта границата между имотите да минава по калкана на масивната сграда в УПИ ІV-1102, 1582 и УПИ V-1101, а при геодезическото заснемане от 2011 г. да сочи навлизане в имота на ищеца. От тези данни вещото лице намира, че след като при изработения цифров модел се вижда, че има навлизане в имот V-1101 то не може да се даде техническо становище за започване процедура по § 16 ПР на ЗУТ. Тъй като сградите са построени до 07.04.1987 г. и в този период измерването (линията) се е давала с уреди, допускащи по-голямо отклонение (от 20-30 см), сградите са били в режим на търпимост по З., действал при построяването им. Съдебно –техническата експертиза не е била оспорена от страните и е приета по делото. Въз основа на установеното с нея следва да се направи извод, че към момента на построяване на сградите, предвид допустимото по-голямо отклонение при измерване и даване на линия, същите са построени на границата на имотите на калкан и са в режим на търпимост. Установените нови методи за измерване – цифров модел, които са по-прецизни, не следва да се прилагат по отношение на сгради и планове съставени при действието на по-стари методи, тъй като винаги ще има отклонение и съответно не съвпадане на данните. Търпимостта на сградите следва да се определи към момента на построяването им. По делото се установи, че те са били допустими по действащите по време на извършването им строителни правила и норми, поради което са в режим на търпимост и не подлежат на премахване. При действалия метод на измерване и даване на линия, по времето на построяването им, не се установява да навлизат в имота на ищците. Ищците не доказват и това незаконно построените жилищна сграда и стопанска постройка да им пречат и смущават спокойното ползване на собствения им имот. С приета експертиза е установено, че постройките не създават пречка и не ограничават ползване на имота от ищците. Установено е и това, че по действащия дворищно-регулационен план е предвидено сключено застрояване на двата имота, както и че в имота на ищците има построена стопанска сграда също на вътрешната регулационна линия между двата имота, долепена до жилищната сграда в съседния имот( допълнителното заключение на в. л. инж. М., л. 125, по гр. д. № 2326/2003 г. на СГС). Негаторния иск е средство за защита при неправомерни действия, с които се пречи, смущава, ограничава ползването на имота от собственика му. За да е основателен, следва да бъдат установени противоправни въздействия върху имота или създаване на препятствия и неудобства за ползването му. От фактическа страна по делото не бе доказано как ответниците пречат и смущават ползването на имота на ищците. Установи се и това, че построените на имотната граница сгради не пречат и не създават неудобства за спокойното и обичайно ползване на имота на ищците. При така установените факти предявеният негаторен иск, с който се иска ответниците да бъдат осъдени да премахнат построените на вътрешната регулационната линия жилищна и стопанска сгради, е неоснователен следва да се отхвърли. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищците по иска ще бъдат осъдени да заплатят на ответника по иска и по касация направените от него разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, и писмени доказателства за плащането им – договор за правна помощ от 26.09.2014 г. и от 11.05.2015 г. и платежни нареждания за внесени държавна такса и депозит за вещо лице, които възлизат общо на сумата 2033 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. В. и И. В. В. срещу А. И. Г. иск за преустановяване на неоснователните действия, с които пречи на спокойното ползване на УПИ V-1101 в кв. 15б по регулационния план на м. О., по плана на [населено място] като премахне незаконно построените на страничната (вътрешната) регулационната линия между двата имота жилищна сграда и стопанска сграда. ОСЪЖДА Н. И. В. с ЕГН [ЕГН] и И. В. В. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] да заплатят на А. И. Г. с ЕГН , от [населено място], [улица] сумата 2033 (две хиляди тридесет и три) лв. разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: