О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 417 гр. София, 04.10.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 748 по описа за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството e по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 10800 от 21.12.2018 г., подадена от К. А. М. и В. А. М., чрез адвокат М. Г. от АК - Х. против въззивно решение № 449 от 14.11.2018 г. по в.гр.д.№ 446/2018 г. на ОС - Хасково. С атакуваното решение е потвърдено решение № 259 от 08.05.2018 г. по гр.д.№ 649/2017 г. по описа на РС - Хасково, с което, по предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН от К. А. М. и от В. А. М. против С. Т. М., е постановено намаляване на дарственото разпореждане, извършено от наследодателя А. К. М., б.ж. на [населено място], починал на 10.01.2017 г., по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 147, том 5, peг.№ 7928, д.№ 480/2016 г. на нотариус № 353, с което А. К. М. е надарил ответницата С. М., негова майка, с недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД – 18 – 63 от 05.10.2006 г. на ИДАК, c административен адрес на имота: [населено място], ж.р. „К.”, с площ 2 950 кв.м. съгласно скица, а по нотариален акт № 120, том XII, вх.peг.№ 6153, д.№ 2928/2001 г. на Служба по вписванията при Районен съд - Хасково – с площ от 2 928 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, стар идентификатор - няма, с номер на предходен план - имот с № *, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота: А) сграда с идентификатор № **** със застроена площ от 21 кв.м., на един етаж, с предназначение: вилна сграда – еднофамилна; и Б) сграда с идентификатор № **** със застроена площ от 10 кв.м., на 1 етаж, с предназначение: селскостопанска сграда; като дарението е намалено с две суми от по 14 195,69 лева и запазените части на К. М. и на В. М. от наследството на техния баща са възстановени с идеални части от описания имот в размер на по 14 195,69/43 747 ид.ч. за всеки един от двамата. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която са отхвърлени исковете за намаляване и на дарствените разпореждания, извършени от същия наследодател в полза на ответницата по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 160, том V, peг.№ 3801, д.№ 567 от 26.10.2001 г. на нотариус № 353 (само относно гаража и складовите помещения към него) и по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 178, том 2, peг.№ 3011, д.№ 184 от 14.04.2015 г. на нотариус № 353 – на подробно описаните в тях недвижими имоти, като и по тях да се възстановят на ищците запазените части от наследството на баща им. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и спорът да бъде разрешен по същество. Ответницата по касация С. Т. М. е подала отговор на касационната жалба, като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че наследодателят А. К. М. (починал на 10.01.2017 г.) е баща на ищците (негови деца от първи брак) и син на ответницата. Негови наследници по закон, освен ищците, са преживяла съпруга и двете деца от брака с нея. В качеството си на низходящи, по силата на чл. 29, ал. 1 ЗН, ищците имат право на запазена част от наследството, която е в размер на по 1/6 ид.ч. за всеки един от тях. Ищците са приели наследството по опис по реда на чл. 61, ал. 2 ЗН. Оценени в настоящото производство, активът на наследството възлиза общо на 51 160,49 лв., а пасива – на 110 344,55 лв., с оглед което „свободното имущество” е отрицателна величина – „минус 59 184,06 лв.”. Приживе А. К. М. е направил три дарения в полза на майка си, а именно: през 2001 г. (н.а. № 160) й е дарил 1/6 ид.ч. от гараж в сградата на ЖСК „Б.” и 2 складови помещения, понастоящем - самостоятелен обект в сграда с идентификатор с № *****, който е оценен на 7 302,17 лв., през 2015 г. (н.а. № 178) е дарен апартамент в [населено място], оценен на 93 309 лв., а през 2016 г. (н.а. № 147) - вилен имот в ж.р. „К.”, оценен на 43 747 лв. Общата стойност на подарените имоти възлиза на 144 358,17 лв., а масата по чл. 31 ЗН – на 85 174,11 лв. Въз основа на последната стойност е определена стойността на разполагаемата и запазената части, всяка от които е в размер на по 1/6 ид.ч. Съответно - както разполагаемата, така и запазената части са в размер на по 14 195,69 лв. (85 174,11 : 6), или общо за двамата ищци запазената част възлиза на 28 391,38 лв. След като стойността на останалото в наследството имущество (извън процесните три дарения) е минус 59 184,06 лв., всеки от ищците е получил имущество на стойност от по „минус 11 836,81 лв.”, поради което е прието, че исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН са основателни и следва да бъде извършено възстановяване на запазената част на всеки от ищците. Ответницата С. М. е упражнила право на избор по чл. 34 ЗН, като е заявила че желае намалението да започне с вилния имот, след това – гаража и накрая - жилището. Първоинстанционният съд е приел, че накърняването на запазените части на ищците е равно на стойността на запазените им части, поради което е пристъпил към намаляване на дарението на вилния имот – съобразно заявената от ответницата поредност. Това дарение е на стойност 43 747 лв., която е по-голяма от стойността на запазените части на двамата ищци (28 391,38 лв.), поради което не е извършено намаляване на останалите две дарения. Въззивният съд е обсъдил изложените във въззивната жалба възражения срещу изводите на районния съд, които е групирал в две основни категории. Първата от тях касае стойността, с която била накърнена запазената част от наследството на всеки един от ищците и начина, по който следва да се определи това накърняване, а втората категория касае едновременното приложение на чл. 34 и чл. 36 ЗН. Окръжният съд приел, че и двете групи възражения са неоснователни. На първо място е приел, че въззивната жалба съдържа оплакване в смисъл, че към размера на запазената част следва да се прибави и размера на наследствения дял на всеки от ищците. Прието е, че такъв механизъм не е предвиден в Закона за наследството, с което е обосновано съвпадение между постановения от районния съд резултат и въззивното решение по спора. Изложено е, че възстановяване на запазена част се извършва само за сметка на завещанията и даренията, но не и за сметка на дяловете на наследниците по закон, и намира приложение, когато делът от свободното наследство, полагащ се на наследника със запазена част, е на стойност, по-ниска от запазената част. Като се посочва „по-ниска” не се има предвид наследствения дял да се прибави (сумира) със запазената част. Ето защо, след като определи какъв е размера на запазената част по чл. 29 ЗН, съдът извършва намаляване на направените дарения и завещания, което се извършва със запазената част, а не с наследствения дял. Съпоставката между съдържанието на въззивната жалба и интерпретацията на така коментираното оплакване във въззивното решение свидетелствува за погрешно възприемане на смисъла на изложеното в жалбата, което се поддържа и с касационната жалба и изложението към нея. Оплакването на ищците в качеството им на въззивници е било, че е нарушено правилото на чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като не е извършена съпоставка между стойността на запазената част на всеки от ищците и частта, която всеки от тях ще получи от „свободното имущество”, съобразно правата си по закон, като е поддържано, че разликата (а не сбора) между двете стойности ще определи с каква сума е накърнена запазената част на ищците като наследници по закон. Особеното в случая е, че тази разлика /според касаторите/ е резултат от математическо действие „изваждане на отрицателно число от положително”, при което, при отваряне на скобата пред знака „минус” на отрицателното число знакът става „плюс” и така се стига до събиране на стойностите на запазената част и наследствения дял. Текстът на въззивната жалба (а и на касационната) не съдържа изложение в смисъл, че стойността, с която следва да се намаляват даренията, е резултат от действие „събиране” на стойностите на запазената част и наследствения дял. Възприетото от въззивния съд, че накърняването на запазените части на ищците е равно на стойностите на самите запазени части действително свидетелства за отсъствието на съпоставка между стойността на запазената част на всеки от ищците и частта, която всеки от тях ще получи от „свободното имущество”, съобразно правата си по закон. Това разрешение е в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на чл. 30, ал. 1 ЗН, включително тези от релевираните от касаторите актове, които са постановени по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 781 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1627/2009 г., I г.о.; Решение № 34 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3542/2013 г., I г.о.; Решение № 72 от 25.06.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1934/2017 г., IV г.о. и Решение № 224 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр.д. № 662/2008 г., IV г.о.). По тази причина правният въпрос (конкретизиран и уточнен от състава на ВКС в съответствие с правомощията му, съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) относно механизма за определяне на размерите на разполагаемата част, запазената част и накърняването на запазената част в случаи, при които останалото в наследство имущество съставлява отрицателна стойност, а масата по чл. 31 ЗН е положителна стойност, и допустимо ли е в такива хипотези намаляването на направените дарения да се извършва с размера на запазената част по чл. 29 ЗН удовлетворява изискванията за общо основание за допускане на обжалването, като при това едновременно са налице допълнителните селективни критерии както по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – предвид спецификите на казуса, изискващи да се разясни как следва да се определи размера на накърняването на запазената част в случаи от вида на процесния, при които т.нар. „свободно имущество” по чл. 31, изр. 1 ЗН, респ. наследствения дял на наследника със запазена част, съставлява отрицателна стойност. На следващо място касаторите считат, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице и по отношение на въпроса свързан с приложението на чл. 36 ЗН при направен избор по чл. 34 ЗН, а именно обвързан ли е съдът от избора направен по чл. 34 ЗН при условие, че по отношение на избрания имот не са налице условията на чл. 36 ЗН, като (позовавайки се на Решение № 104 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5871/2014 г., I г.о.) поддържат, че разпоредбите на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН не се намират в съотношение на колизия, поради което е възможно тяхното съвместно приложение, което в случая налага намаляване и на трите процесни дарения, както и връщане и на трите подарени имота в наследството срещу което всеки от ищците да заплати на ответницата сума, равна на 1/5 ид.ч. от разполагаемата част. Касационната инстанция намира, че по отношение на този въпрос не е налице допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Видно от мотивите на атакуваното решение, от правна страна въззивният съд е възприел разбирането, развито в Решение № 104 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5871/2014 г., I г.о., а именно, че чл. 36 ЗН се прилага съответно и в случаи, при които наследодателят е направил безвъзмездни разпореждания в полза на едно и също лице с повече от един недвижим имот и ако от имотите могат да се обособят по правилата на чл. 36 ЗН реални дялове, които да съответстват на запазената и на разполагаемата част, ще се достигне до съвместното прилагане на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН. Тези постановки не са намерили приложение в случая не по причина, че въззивният съд не ги споделя, а поради възприетия като отправната точка в разсъжденията му извод, че необходимите за допълване на запазените части на ищците суми възлизат на по 14 195,69 лв., респ. общо на 28 391,38 лв., която сума е по-ниска от стойността на вилния имот (43 747 лв.), респ. намаляването на неговото дарение е достатъчно за допълване на запазените части. Следователно, между въззивното решение и практиката на ВКС отсъства противоречие по смисъла на това понятие, разяснен с т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК, поради което вторият поставен от касаторите правен проблем не представлява основание за допускане на обжалването. При допускане на обжалването касаторите дължат заплащането на пропорционални държавни такси, чийто размер в случая възлиза общо на сумата 170,96 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 449 от 14.11.2018 г. по в.гр.д.№ 446/2018 г. на ОС - Хасково. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2019 година от 9.00 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК. На касаторите, чрез процесуалния им представител адвокат М. Г. от АК - Х., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в общ размер 170,96 (сто и седемдесет лева и 96 стотинки) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: