Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
София, 25.10. 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА /ТАШЕВА/
БОРИС ИЛИЕВ
при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 2659 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационните жалби на адвокат В.К. като процесуален представител на А. К. К., В. К. К., Р. Николова А., Ц. Г. А., А. Г. А., А. А. Б., Е. Х. С., В. К. С., Е. А. С., Е. А. С. и П. С. Ц., и на адвокат Н.А. като процесуален представител на Х. Т. Б., М. В. Ц., М. М. Ц., М. М. Ц., Н. А. Б., Т. Ш. Б., М. Д. Б., Р. А. Б., И. Б., Т. Х. Г., М. Х. К., Е. М. Д., М. Н. Д., Р. Николова Д., А. П. К., М. П. К., П. П. Х., С. Л. У. и Й. Л. О. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 18.ІІ.2008г. по в.гр.д. № 968/2007г.
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК с определение № 313 от 01.ІV.2009г. по въпроса по приложението на чл.188 от ГПК /отм./, изразяващ се в необсъждане на конкретно посочени писмени доказателства, и по въпросите за доказателствената стойност на Книгата за акционерите и на база на кой писмен документ следва да се приеме действителното акционерно участие на наследодателите.
На така релевираните въпроси ВКС на РБ, състав на ІV ГО, дава следните отговори:
По силата на чл.188 ал.1 от ГПК /отм./ задължение на съда е да подложи на преценка всички представени доказателства и наведени доводи от страните по свое убеждение.
Съгласно чл.142 изр. 1 от ГПК /отм./ силата /доказателствената стойност/ на писмените доказателства се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. Според чл.249. /377/ от Закон за гражданското съдопроизводство /ЗГП/ /отм./, който е дествал към момента на съставянето на представените по делото писмени доказателства, документи, които са извършени съобразно установените от закона ред и форма от публична власт в границите на нейната компетентност и които съдържат изявление, направено пред тази власт, съставляват пълно доказателство за това, което е отбелязано в тях. Такива документи са официални. Частните документи, които са подписани от лицата, които са ги издали, съставляват пълно доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица – чл.250. /378/ от ЗГС /отм./.
Книгата за акционерите е въведена с изменението със закон от 14.І.1943г. на чл.179 от ТЗ /отменен през 1951г./. Според посочената разпоредба акциите се вписват в книгата за акционерите, която се води по даден от Б. образец /обявен в ДВ бр.78/02.ІV.1943г./, с обозначение на номерата им и името, местожителството и поданството на притежателите. Книгата за акционерите не е търговска книга, каквито са само посочените в чл.31 от ТЗ /отм./. Тя е специална книга, водена от акционерното дружество, и със задължителен характер установява правата на акционерите само спрямо дружеството /спрямо него акционер е онзи, на чието име е записана акцията – чл.179 ал.2 от ТЗ /отм./ и спрямо държавата /на която не може да се противопостави право на собственост върху акцията, ако не е вписана в книгата за акционерите – чл.179 ал.3 от ТЗ /отм./. Следователно в отношенията между акционерите записванията в книгата нямат задължителен характер и между тях може да се установява друго. Предвиденото в Упътванията към образеца на книгата за акционерите тя да бъде пронумерована, прошнурована и заверена нотариално не касае записванията в нея. Тъй като тези записвания /изявления/ не се правят от и пред публична власт, в отношенията между акционерите те имат силата на частен документ, т.е. установяват, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите ги лица. Действителното акционерно участие в разглеждания случай не може да се определи на базата на нито един от представените от страните документи, в това число книга за акционерите и нумерологичен списък на акционерите, тъй като всеки един от тях има характер и сила на частен такъв.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение Пловдивският окръжен съд след връщането на делото от ВКС на РБ за ново разглеждане е отменил решението на Пловдивския РС по гр.д. № 5098/19976г. в отхвърлителната му част до размер на общо за ищците 23.75% ид.части, или по 4.75% по колена, от шест броя недвижими имоти, реституирани по З. в лицето на наследниците на акционерите на бившето Стокововарантно дружество /С./, и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на А. К. К., В. К. К., Р. Николова А., Ц. Г. А., А. Г. А., А. А. Б., Е. Х. С., В. К. С., Е. А. С., Е. А. С. и П. С. Ц., че Х. Т. Б., М. В. Ц., М. М. Ц., М. М. Ц., Н. А. Б., Т. Ш. Б., М. Д. Б., Р. А. Б., И. Б., Т. Х. Г., М. Харлаламбова К., Е. М. Д., М. Н. Д., Р. Николова Д., А. П. К., М. П. К., П. П. Х., С. Л. У., Й. Л. О., Л. П. Р. и Ю. Г. И. притежават общо 23.75% ид.части, или по 4.75% ид.части по колена за наследниците на М. А. Б., на Д. А. Х., на Н. А. К., на Н. А. К. и на Е. А. Д. по наследство от А. К., от конкретно изброени шест недвижими имота, находящи се в[населено място], възстановени на бившето С.. Със същото решение е оставено в сила първоинстанционното в отхвърлителната му част за разликата до пълния предявен размер 45.57% ид.части от имотите или по 9.11% по колена.
За да постанови решението, въззивният съд е приел въз основа на основните документи, на които страните се позовават, а именно: протокол от общо учредително събрание на С. от 12.VІ.1930г. и устав на дружеството, нумерологичен списък за акционерното участие, изготвен от председателя на дружеството за пред данъчната власт на основание Закона за народния заем от 1943г., писмо към него от А. К. като представляващ С. до ГД на държавните дългове от 14.ХІ.1944г., протокол за съдържанието на касетите под № 283 и № 284, находящи се в хранилището на К. банка, отворени на 13.ІХ.1948г., Книга за акционерите, писмо от А. К. до сина му Г. К. от м.юни 1944г., както и въз основа на съдебно-документална експертиза, че действителното акционерно участие в С., в чийто капитал са апортирани процесните имоти, прекратено през 1951г. по силата на Указ на П. на НС № 490/28.ІХ.1951г., на наследодателя на страните А. К., починал през 1945г., към момента на смъртта му е в размер на 475 броя акции от общо 1000 броя, всички на приносител, или 47.5% от имуществото на дружеството, а не в размер на 260 броя акции, колкото са вписани в Книгата на акционерите, нито 940 броя, колкото са вписани в нумерологичния списък за акционерното участие, изготвен от А. К., както и че В. К., починал през 1986г., не е притежавал акции и дялове от С., поради което неговите наследници могат да бъдат носители само на права по наследяване от наследодателя му – неговия баща А. К.. Прието е, че всички представени писмени доказателства представляват частни документи, оспорени относно истинността на записванията в тях за броя на акциите, относно авторството /писмо от А. К. до Г. К./ и от формална страна /книгата за акционерите/.
Доказано е оспорването на писмото от А. К. до Г. К., тъй като със заключение на съдебно-графологична експертиза е установено, че документът не изхожда от лицето, сочено като негов автор, поради което и изявлението, съдържащо се в него, не е негово.
С основно и допълнителни заключения на съдебно-документална експертиза е установено, че книгата за акционерите е нередовно водена, доколкото не са спазени изискванията за това. Тя, обаче, не е неистински документ /какъвто не може да е частният поради невярно съдържание/, поради което следва да се цени ведно с всички други доказателства. Книгата за акционерите е въведена с изменението на ТЗ /отм./ с ДВ бр.9/14.І.1943г., според което акциите /поименни и на приносител/ се вписват в нея, която е по образец, след представянето им в дружеството в срока по пар.52 от ПЗР от изменителния закон. Съгласно изменението на ТЗ спрямо дружеството акционер е този, на чието име са вписани акциите, а право на собственост върху акции, невписани в книгата, не може да се противопоставя на държавата. С оглед на това по отношение на С. А. К. е имал членствени права и задължения в обема на акциите, вписани в книгата на акционерите, т.е. 260 броя. Но в отношенията между акционерите, какъвто е разглежданият спор, е допустимо и възможно да се установява нещо различно в имуществен аспект.
Нумерологичният списък е изготвен от А. К. като председател на С. до данъчните служби на основание чл.28 от Закона за народния заем от 1943г. в рамките на оценъчното производство по този закон, имащо за цел да определи размера на задължителното участие на дружеството в заема към държавата. Отразените в този частен документ като притежавани от А. К. 940 броя акции от общо 1000 броя не съответстват на данните по другите писмени документи, поради което той не може да се приеме като категорично доказателство за действителното имуществмено участие на това лице в капитала на дружеството.
Въззивният съд въз основа на съдебно-документална експертиза е проследил движението на акциите на общия наследодател през периода 1931г. – 1942г. – 700 броя към първата година и 475 броя към 1942г. Протоколи за проведени общи годишни събрания на акционерите през следващите две години липсват, като запазените продължават от 1945г., т.е. след смъртта на А. К.. С оглед на обстоятелството, че в протоколите акционерното участие в общите събрания е определено на база представените акции, които са на приносител, поради което собствеността им се установява с държането им, се налага извод, че към 1942г. общият наследодател е имал 475 акции, или 47.5%. Точно такъв брой акции, описани по номера, са открити при отварянето през 1948г. на банкови касети № 283 и № 284 в хранилището на К. банка София, водещи се на н-ци А. К., наемател на които касети от 1941г. е бил единствено последният. Част от тези акции в книгата за акционерите са записани на синовете на наследодателя К. К. – 150 броя, и на Г. К. – 100 броя. Относно първият съдът е приел за недоказано да е бил акционер, тъй като самият той в декларация по Закона за народния заем не е декларирал притежавани акции от С.. Относно Г. К. данни за притежавани от него акции има към 1934г. /протоколи от общи събрания/ и чак в книгата на акционерите. Това прави неоснователно твърдението, че намерените акции в касетите, описани по номера и вписани в книгата на акционерите като такива на Г. и К., действително са били тяхна собственост, и не опровергава извода, че са били собственост на общия наследодател. Тъй като последният е починал през 1945г., всички движения на акциите след това са без значение за действителното му имуществено участие в С..
Относно В. К., починал през 1975г., е прието, че по протоколите от годишните общи събрания на С., в шест поредни от които представеният капитал е бил 100%, се установява, че той е бил акционер само при учредяването му през 1931г. с 10 броя акции. С оглед на това е направен извод, че той не е притежавал дял от имуществото на дружеството и неговите наследници /страните по делото/ могат да бъдат носители единствено на права по наследяване от неговия баща А. К..
При тези обстоятелства е направен извод, че ищците като част от 12-те наследници на А. К., в т.ч. съпруга /починала през 1960г./ и 11 деца, вкл. В. К., чийто наследници са страните по делото, притежават по 4.75% от реституираното по З. имущество, отнето от С., за всяко коляно или общо 23.75%.
Касационната жалба на ответниците срещу така постановеното решение в частта за разликата над 10.97% до 23.75% /съответно за над 2.74% до 4.75% за всяко коляно/ съдържа оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Изложени са съображения, че Книгата за акционерите е официален документ, за необоснованост на извода, че книгата е нередовно водена. Игнориран е Списъка на акционерите за времето от 01.І.1935г. до 30.VІ.1946г., съставен от общия наследодател. Не са съобразени молба № 20220/19.VІІ.1950г. до ГНС Ф. отдел, декларация-сведение до данъчния началник П. № 7190/12.ІІІ.1945г., удостоверение № 1662/01.VІ.1946г., издадено от С., писма на Б.-италианска търговска банка от 19.VІ.1945г., удостоверение от С. № 1662/08.VІ.1950г., протокол на К. банка от 13.ІХ.1948г. Изложени са съображения и за неправилно приложение на разпоредбите на чл.89 ал.1 и чл.8 ал.3 от Закона за наследството, като не е съобразено, че А. Б., Е. С. и А. Ц. са били еднокръвни сестри на починалия им през 1975г. брат В. К., както и че е починала по време на процеса ищцата Е. Д., чийто наследници са също всички страни по делото. Иска се отмяна на въззивното решение в посочените части и отхвърляне на предявените искове по тях, както и присъждането на разноски.
Касационната жалба на ищците за разликата над 23.75% до 45.57% съдържа оплаквания по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се неправилност на извода на въззивния съд, че нумерическият списък е частен документ, не кореспондиращ на останалите доказателства. Не е отчетено, че този списък е изготвен от А. К. като председател на С. в изпълнение на Закона за народния заем от 1943г. /ЗНЗ/, че носи щемпелите на областно данъчно управление и на отдел “Държавни дългове” към МФ, че по силата на чл.21 и чл.28 от ЗНЗ отразява действителното състояние на броя на акциите и че е официален документ. Не са взети предвид писмо на А. К. от 12.ХІ.1944г. до членовете на управителния съвет на С., протоколите за ХІІІ и ХІХ общи годишни събрания на дружеството от 1943 и 1944г. Съдът не е дал отговор, ако общият наследодател е оставил само 475 броя акции, чии са останалите 35 броя акции, при положение, че се твърди по делото, че са представени всички 1000 броя акции, в каквато връзка още пред първата инстанция ответниците са представили 490 броя акции. Съдът е игнорирал кредитното досие на дружеството с оглед искането за отпускане на заем от Италиано-българска банка, декларация-сведение от 12.ІІІ.1945г., подписана от наследодателите на ответниците, заявление от н-ци А. К. № 10636/03.ІV.1952г. до ГНС П.. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване изцяло на претенциите. Претендират се и разноски.
Атакуваното решение е частично неправилно.
Касационната инстанция споделя изложените от въззивния съд мотиви към постановения съдебен акт, като допълва същите със следните съображения:
Законосъобразен е изводът, че представените по делото писмени доказателства, в т.ч. книга за акционерите и нумерически списък, са частни документи, поради което те имат само формална доказателствена сила, т.е. установяват, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите ги лица. Дали тези изявления са верни, съдът преценява по свое вътрешно убеждение съобразно данните по делото. В тази връзка в разглеждания случай следва да се вземат предвид единствените съвпадащи си становища на страните, че през 1948г. са отворени две наети още от 1941г. от общия им наследодател А. К. и до смъртта му банкови касети в К. банка и че в тях са се съдържали общо 475 броя акции на приносител: в № 283 - 75 броя от № 526 до № 600 и 150 броя от № 601 до № 750; в № 284 – 150 броя от № 751 до № 900 и 100 броя от № 901 до № 1000 броя /виж писмените защити на ответниците/, както и че вписаните в книгата за акционерите акции – един брой № 476, 20 броя от № 481 до № 500 и 14 броя от № 512 до № 525 /или общо 35 броя/ - са на А. К.. Тъй като всички акции на С. са на приносител, по аргументи от разпоредбата на чл.180 от ТЗ /отм./ техен собственик е държателят им. С оглед на това следва да се вземе предвид и че 490 броя акции /от № 1 до № 475, от № 477 до № 480, от № 501 до № 505, № 506 и от № 507 до № 511/ са представени от ответниците, т.е. те са държателите им. При тези обстоятелства се налага извод, че към момента на смъртта си А. К. е притежавал 510 броя акции, а не 475 броя, както е приел въззивният съд. Няма данни по делото след този момент и след отварянето през 1948г. на банковите касети до прекратяването на дружеството през 1951г. тези акции да са били предмет на прехвърлителни сделки между наследниците или между тях и трети лица. Ето защо и при липсата на доказателства наследодателите на ищците да са имали собствено акционерно участие в С. /твърденията си в тази насока те основават на нумерическия списък за акционерното участие/, както и предвид обстоятелството, че страните са част от законните наследници на починалия през 1975г. син на общия наследодател В. К. и на починалата през 2000г. по време на настоящия процес ищца Е. Д. /последното въззивният съд не е взел предвид/, правата по колена на ищците по смисъла на чл.3 ал.2 от З. върху реституираните имоти, отчуждени от Стокововарантното акционерно дружество /С./, съобразно разпоредбите на чл.89 ал.1, чл.5 ал.1, чл.9 ал.1 и чл.8 ал.3 от Закона за наследството са в размер на по 53.86 броя акции, или по 5.386% от капитала на С. за наследниците на М. Б., на Д. Х., на Н. К. и на Н. К., или общо за всички ищци 21.544%.
Неоснователни са останалите оплаквания на касаторите – ответници, релевирани в касационната им жалба. Относно вида и доказателствената сила на книгата за акционерите съображения в тази насока са изложени в отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, които не следва да бъдат приповтаряни. Без значение за изхода на спора са: списъка на акционерите през периода 1935 – 1946г. /стр.211-214 от първоинстанционното дело/, представляващ частен неподписан документ; молба до финансов отдел П. вх. № 20220/19.VІІ.1950г., именувана от наследниците на Х. Т.Б., подписана само от едно неустановено лице, с изявление, че М. Б. е наследила 1/12 част от 260 акции на А. К. от С. – частен документ без материална доказателствена сила; декларация – сведение вх. № 7190/12.ІІІ.1945г. от наследниците на общия наследодател до пловдивския данъчен началник с изявление, че от А. К. са останали 260 броя акции от С. – декларацията вероятно е подписана само от наследодатели на ответници и от починалата ищца Е. Д., като не може да се приеме за частен документ, удостоверяващ неизгодни за последната факти, тъй като е съставен само на базата на вписванията в книгата за акционерите преди отварянето на банковите касети; удостоверения № 1662/01.VІ.1946г. и № 1662/08.VІ.1950г., издадени от С., че, съответно, на Г. К. са записани 100 акции под № 901 – 1000 и че М. Б. е притежавала 1/12 от 260 акции от покойния си баща А. К. – частни документи без материална доказателствена сила; писма от Българско-италианска търговска банка от 19.VІ.1945г., че Г.К. при искания кредит предложил като гаранция 100 броя акции от С. – частни документи, не притежаващи материална доказателствена сила.
Неоснователни са и оплакванията на касаторите – ищци. Нумерическият списък за акционерното участие в С. от 20.VІ.1943г. до 09.ХІ.1944г., изготвен от А. К., е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила за съдържащите се в него данни, че общият наследодател притежава 940 броя акции, а конкретно посочени лица –по 2, 3 или 5 броя акции. Положените върху него печати с вписани входящи номера при представянето им в “Държавни дългове” и в “П. данъчно управление” не го определят като документ, извършен според установените в закона ред и форма от публична власт в границите на нейната компетентност съобразно разпоредбата на чл.249 от ЗГС /отм./. Доказателствена сила на официален документ за нумерическия списък не следва и от разпоредбите на чл.21 и чл.28 от ЗНЗ. Не може да се приеме, че данните в този списък се потвърждават от: писмото на А. К. от 12.ХІ.1944г. до членовете на УС на С. Ц. Б. и Х. С., протоколите за ХІІІ и ХІV общи годишни събрания от 1943 и 1944г., в които А. К. е участвал с 510 акции, кредитното досие на дружеството с оглед искането за отпускане на заем от Италиано-българска банка – всички те са също частни документи, не ползващи се с материална доказателствена сила. Не са основание за извод, че А. К. е оставил в наследство 940 броя акции, и декларацията – сведение от 12.ІІІ.1945г., вероятно подписана от част от наследодателите на ответниците, че цялата наследствена маса е на стойност 8 672 550лв., съпоставена с данните, в т.ч. и по заключение на вещо лице М., че през 1943г. имотното състояние на общия наследодател възлизало на 56 618 750лв., нито заявлението от наследниците на А. К. до ГОНС П. отдел “Ф.” вх. № 10636/03.ІV.1952г. “да се приспадне определеният им данък наследство от стойността на наследствените имоти по приложеното удостоверение № 59/15.ІІ.1950г. /на С./, оставени от А. К.”. Дори да се приеме, че изявленията в това заявление представляват извънсъдебно признание, отнасящо се за процесните имоти изцяло, то не е доказателство само по себе си за този факт, а се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото /чл.127 ал.2 от ГПК /отм./.
По изложените съображения атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено в уважителната му част за разликата над 21.544% до 23.75% /=2.206%/ и в отхвърлителната му част за разликата над 4.75% до 5.386% /=0.636%/ по колена и вместо него бъде постановено друго, с което претенциите бъдат отхвърлени за още 2.206% общо и уважени за още по 0.636% по колена. В останалите му части въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК разноските по делото следва да останат в тежест на страните така, както са ги направили.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав, № 257 от 18.ІІ.2008г. по гр.д. № 968/2007г. в уважителната му част за разликата над 21.544% до 23.75% и в отхвърлителната му част за разликата над 4.75% до 5.386% и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Т. Б., М. В. Ц., М. М. Ц., М. М. Ц., Н. А. Б., Р. А. Б., ИРМГАРТ Б., Т. Х. Г., М. Х. К., М. Н. Д., Р. НИКОЛОВА Д., А. П. К., Л. П. Р., М. П. К., С. Л. У., Й. Л. О., Т. И. Б., М. Д. Б., П. П. Х. и Ю. Г. И. срещу А. К. К., В. К. К., Р. НИКОЛОВА А., Ц. Г. А., А. Г. А., А. А. Б., Е. Х. С.,В. К. С., Е. А. С., Е. А. С. и П. С. Ц. искове за установяване, че ищците общо притежават разликата над 21.544% до 23.75% идеални части от следните недвижими имоти, възстановени на бившето Стокововарантно акционерно дружество:
1. Триетажен тютюнев склад /без четвърти и тавански етаж/ ведно с дворното място, в което е построена сградата, намираща се между бел.”Р.”, ул.”Велико Търново” и ул.”Одрин”, съставляващо имот пл. № 490 УПИ І-во и Б. в кв.278 по плана на[населено място] Ц. /без частта от двора, включена в имот пл. № 492-ЖК, намираща се на посочения адрес.
2. К., състояща се от партер с 4 магазина и 2 етажа, ведно с ½ ид.част от дворното място, в която се намира същата на [улица] гр.П.
3. К. на два етажа с таван и сутерен, ведно с ½ ид.част от целия парцел, находяща се [улица] гр.П.
4. К. на два етажа с таван и сутерен, ведно с дворното място, в което е построена с площ 1511 кв.м с излаз към ул.”Гранитна”, намиращо се в[населено място], ул.”Л.Странгфорд” № 7, включено в имот пл. № 457 кв.4-стар по плана на П. Ц.
5. Дворно място от 216 кв.м, включено в УПИ І – Адм. И жилищен строеж в кв.78 – стар по плана на[населено място] Ц., намиращо се на [улица] П., ведно с построената в източната част на двора къща на два етажа, избен и тавански етаж
6. Дворно място, съставляващо имот пл. № 717 от кв.313 – стар, находящо се в[населено място], ул.”Н.Г.” № 23, ведно с построените в същото къща на два етажа без изба и едноетажна без изба жилищна сграда.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К. К., В. К. К., Р. НИКОЛОВА А., Ц. Г. А., А. Г. А., А. А. Б., Е. Х. С., В. К. С., Е. А. С., Е. А. С. и П. С. Ц., че Х. Т. Б., М. В. Ц., М. М. Ц., М. М. Ц., Н. А. Б., Р. А. Б., ИРМГАРТ Б., Т. Х. Г., М. Х. К., М. Н. Д., Р. НИКОЛОВА Д., А. П. К., Л. П. Р., М. П. К., С. Л. У., Й. Л. О., Т. И. Б., М. Д. Б., П. П. Х. и Ю. Г. И. притежават по колена като наследници на М. А. Б., на Д. А. Х., на Н. А. К. и на Н. А. К. по още 0.636% ид.части /до 5.386%/ за всяко коляно от следните недвижими имоти, възстановени на бившето Стокововарантно акционерно дружество:
1. Триетажен тютюнев склад /без четвърти и тавански етаж/ ведно с дворното място, в което е построена сградата, намираща се между бел.”Р.”, ул.”Велико Търново” и ул.”Одрин”, съставляващо имот пл. № 490 УПИ І-во и Б. в кв.278 по плана на[населено място] Ц. /без частта от двора, включена в имот пл. № 492-ЖК, намираща се на посочения адрес.
2. К., състояща се от партер с 4 магазина и 2 етажа, ведно с ½ ид.част от дворното място, в която се намира същата на [улица] гр.П.
3. К. на два етажа с таван и сутерен, ведно с ½ ид.част от целия парцел, находяща се [улица] гр.П.
4. К. на два етажа с таван и сутерен, ведно с дворното място, в което е построена с площ 1511 кв.м с излаз към ул.”Гранитна”, намиращо се в[населено място], ул.”Л.Странгфорд” № 7, включено в имот пл. № 457 кв.4-стар по плана на П. Ц.
5. Дворно място от 216 кв.м, включено в УПИ І – Адм. И жилищен строеж в кв.78 – стар по плана на[населено място] Ц., намиращо се на [улица] П., ведно с построената в източната част на двора къща на два етажа, избен и тавански етаж
6. Дворно място, съставляващо имот пл. № 717 от кв.313 – стар, находящо се в[населено място], ул.”Н.Г.” № 23, ведно с построените в същото къща на два етажа без изба и едноетажна без изба жилищна сграда.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав, № 257 от 18.ІІ.2008г. по гр.д. № 968/2007г. в останалите му части.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|