Р Е Ш Е Н И Е № 429 гр. София, 11 ноември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКС ПЕТЯ МАРИНОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1457/2013 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Делото е образувано по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ на прокурор при Окръжна прокуратура гр.Монтана срещу нова въззивна присъда, постановена на 10.06.2013 год. по внохд№84/2013 год. на Окръжен съд гр.Монтана, с която е отменена присъда от 21.03.2013 год. по нохд№30058/13 год. на Районен съд гр.Монтана като с новата присъда подсъдимият К. И. И., ЕГН: е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Отхвърлен е гражданският иск, предявен от гражданската ищца В. Н. С. срещу подсъдимия за сумата 163 лева обезщетение за причинените й от деянието имуществени вреди. В протеста се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1,т.т. 1 и 2 НПК. Според протеста, с постановената нова присъда въззивната инстанция е ограничила процесуалните права на прокуратурата да поддържа и обоснове обвинителната си теза; налице е едностранчив и преврателен анализ на доказателствените източници, подкрепящи обвинителната теза; обясненията на подсъдимия са кредитирани безкритично, въпреки двоякият им характер - източник на доказателствени факти и средство за защита; липсва пълен, всестранен и обективен анализ. Материалният закон е приложен неправилно като следствие от неправилната оценка на доказателствените източници. Иска се отмяна на атакуваната присъда , съгласно чл. 354, ал. 3 НПК и връщане делото за ново разглеждане за правилно приложение на процесуалния и материален закон. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста и моли да бъде уважен. Подсъдимият К. И. И. редовно призован не се явява в откритото съдебно заседание пред състава на ВКС. В писмено възражение срещу касационния протест е оспорил основателността му и моли да се остави без уважение. Защитата на подсъдимия И., адвокат С. Й. от АК гр.Монтана оспорва основателността на протеста; видетелката В. С. е дала противоречиви показания за мястото, откъдето е отнета инкриминираната вещ, „нямала представа... кой може да е откраднал телефона” й; в магазина са влизали и други непознати клиенти; не е сигурна дали от витрината или от бюрото й е отнета процесната вещ. Устно и в писмени бележки защитата поддържа, че от събраните доказателствени източници не следва категоричен извод за авторството от подсъдимия на инкриминираното деяние, поради което присъдата на Ос гр.Монтана е правилна. Гражданската ищца В. С. не се явява, редовно призована и не изпраща процесуален представител. Върховният касационен съд съобрази данните по делото, оплакванията в протеста, становищата и доводите на страните и в рамките на касационна проверка, съгласно правомощията си, прие следното : Протестът е ОСНОВАТЕЛЕН. С атакуваната с протеста нова въззивна присъда от 10.06.2013 год. по внохд № 84/2013 год. на Окръжен съд гр.Монтана е отменена присъдата от 21.03.2013 год. по нохд№30058/13 год. на Районен съд гр.Монтана и подсъдимият К. И. И. е признат за невиновен на 2 юли 2012 г. в [населено място] да е отнел от владението на В. Н. С. мобилен апарат „марка”, на стойност 163 лв., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен, и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК. Гражданският иск за обезщетение от 163 лв. имуществени вреди от деянието и претендираната лихва върху тази сума от дата на деянието от 2 юли 2012 г. до окончателното й изплащане са отхвърлени като неоснователни. Присъдени са и разноските по делото. Оплакванията в протеста за допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствените източници са основателни. Фактическите констатации на въззивната инстанция са формирани в нарушение на началата по чл. 13 и чл. 14 НПК. Оценката за липсата на доказателствена стойност на показанията на свидетелите С. и Р., както и за липса на доказателствена сила на протокола за процесуално-следственото действие разпознаване на лице по снимков материал е направена в противоречие с правилата на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК, с предписанията на НПК относно основанието, целта и реда за извършване на разпознаването по чл. 171 НПК и с правилата на формалната логика. При правилно приложение на правилата за проверка и оценка на доказателствените средства и доказателствата съдът не би направил и извода, че показанията на свид.С. и на свид.Р. са противоречиви и поради това недостоверни. Безкритично съдът е дал пълна вяра на обясненията на подсъдимия, че не е посещавал магазина на пострадалата на инкриминираната дата и е закупил телефона „марка” от свид.Р.. Тези обяснения изцяло се опровергават от всички останали доказателствени източници и са напълно изолирани. Свид.Р. е посочил преките си възприятия от факта, че никога не е продавал телефон модел „марка,”, тъй като този модел бил скъп и не е бил търсен от клиентите на употребявани мобилни телефони. Неустановяването от пострадалата точното място в магазина, където е поставила отнетата от владението й вещ „марка,” неправилно е оценено в мотивите като съществено противоречие в показанията й (дали телефонният апарат „марка” се е намирал върху бюро й, или е бил оставен на витрината на магазина от външната му страна, докато е миела витрината). Игнорирани са редица фактически данни в показанията на свидетелката, които са намерили подкрепа в протокола за разпознаване, в показанията на свид. Р. и в писмените доказателства, поради което изводът за тяхната недостоверност противоречи на правилата за проверка и оценка на доказателствените източници. Свидетелката С. е посочила, че мобилният й телефон „марка” се е намирал в нейна фактическа власт, оставен в магазина на бюрото й, или на витрината; че в този момент магазинът е бил посетен от мъж и жена, които са били първите клиенти на инкриминираната дата, в ранния сутрешен час, след посещението на които е констатирала липсата на телефона ; преди това не е имало други лица в магазина ; жената с неустановена самоличност е ангажирала вниманието й с мерене на дреха, в който момент не е следила действията на придружаващият я мъж. Игнорирани са показанията на пострадалата, които са подробни и детайлни в описанието на външния вид на мъжа, посетил магазина й, че мъжът е „на видима възраст 45-50 години, с прошарена коса, овално лице, пъстри очи, средна височина и със специфична брадичка”. При извършеното разпознаване в протокола на л.36 от досъд. произв., приобщен по чл. 283 НПК, е отразено не само посочването от свид. С. на снимката на подсъдимия К. И. като лицето, посетило магазина на инкриминираната дата, но и индивидуализиращите особености, по които го е разпознала сред останалите предявени й по снимки лица. Съдът е приел произволно и изцяло превратно, че свидетелката е дала противоречиво описание на дееца като мъж с окосмена брада. Превратно са тълкувани показанията й, че е имала предвид обрасла с брада мъжка долна част на лицето, вместо посоченото от нея като особеност в анатомията на брадичката на разпознавания. Неподкрепени с правни аргументи са изводите на състава на ОС гр.Монтана за недостоверност на данните, изводими от протокола за разпознаване на лице по снимков материал, тъй като снимката на подсъдимия не отговаряла на действителната му възраст в момента на инкриминираното деяние. Няма процесуално основание за изключване на протокола за разпознаване от доказателствената маса като негодно доказателствено средство, тъй като е спазен редът по чл. 171, ал. 4, вр. ал. 1-3 и ал. 7 НПК. В използваните снимки са съпоставени лица от мъжки пол, със сходна възраст и външност. Ако съдът беше подложил на внимателна проверка обясненията на подсъдимия И. с посочените доказателствени източници, трябваше да направи различен от направеният доказателствен извод за достоверността на всяко едно от изброените доказателствени средства. Не е нужно да се припомня, че обясненията на подсъдимия, освен източник на доказателствени факти, са и средство за защита и същият не е длъжен да разкрива обективната истина. Но проверката им за достоверност винаги се нуждае от анализ наред с всички останали доказателства. Напълно са преиначени по съдържание и голословно са отхвърлени от съда като недостоверни и писмените доказателства, приобщени по делото, от които съдът е следвало да установи, че във времето след деянието подс.И. е разговарял от телефонния апарат на свид.С., като е използвал своята собствена , регистрирана в М-тел СИМ –карта ( спр. л.17-18 , л.27-л.28 от досъд.произв.). Упражняването на фактическа власт и своенето на чуждата вещ от подсъдимия са обективирани и от съдържанието на техническата разпечатка към писмото на „М-тел” от 27.12.2012 г., че подсъдимият е осъществил две повиквания на датата 11.07.12.г. от телефонния апарат, идентифициран с IMEI , който е фабричният номер на телефона „марка”, на свид.С. (спр. л.18 от досъд.произв.). При тези данни съставът на ВКС не може да се съгласи и с извода в мотивите на присъдата, че по делото са събрани само косвени доказателствени източници относно деянието и дееца. Въз основа на направената проверка, съставът на ВКС намира , че допуснатите нарушения в доказателствената дейност на съда са рефлектирали и върху правилното приложение на материалния закон, но правят невъзможно произнасяне в тази насока. Изводите за вината и отговорността са функция от правилно изграденото вътрешно убеждение на съда по фактите от предмета на доказване. Допуснатите съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т.1, вр. ал.1,т. 2 НПК са довели до ограничаване правата на прокуратурата да поддържа и обоснове обвинителната си теза, поради което и на основание чл. 354, ал. 3т. 2 НПК съставът на ВКС ,ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО нова въззивна присъда, постановена на 10.06.2013 год. по внохд № 84/2013 год. на Окръжен съд гр.Монтана, с която е отменена присъда от 21.03.2013 год., постановена по нохд № 300 58/13 год. на Районен съд гр.Монтана И ВРЪЩА ДЕЛОТО на Окръжен съд гр.Монтана ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, В СТАДИЯ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: