Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 276   София, 05 август 2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четвърти юни …………........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: ..Павлина Панова ..................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................... КНОХД № .. 199 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. А. , атакуваща решение № 26 от 12.0209 год., постановено по ВНОХД № 3/09 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда № 223 от 26.11.08 год. по НОХД № 347/08 год. на Хасковския окръжен съд. Жалбата визира всички касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК, както и необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяната му. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата и моли решението да се остави в сила. Върховният касационен съд като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи и становището на страните намира следното. Съдебното производство е протекло при условията на глава ХХVІІ НПК – „съкратено съдебно следствие”. С цитираната присъда А. е признат за виновен в това, че на 30.06.08 год. на ГКПП „Капитан Андреево” при влизане от Република Турция с л.а.м. „Крайслер Стратус” рег. № Т* без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната ни високорисково наркотично вещество – хороин с нетно тегло 19 778 гр., със съдържание на диацетилморфин 58,2 % на стойност 1 780 020 лв., като предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на осн. чл. 242, ал.4, пр.1, вр. ал.2, пр.1 и чл. 55, ал.1, т., и ал.2 НК е осъден на ДВАНАДЕСЕТ години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване и глоба в размер на 120 000.00 лв., като на осн. чл. 59, ал.1 НК е приспаднато предварителното му задържане, считано от 01.07.09 год. Съдът е отнел предмета на контрабандата и МПС, послужило за извършването й, и се е произнесъл по разноските и останалите веществени доказателства. С въззивното решение присъдата е изменена, като е намалено наказанието лишаване от свобода от дванадесет на ДЕСЕТ години, а наказанието глоба от 120 000.00 лв. на 80 000.00 лв. В останалата част е потвърдена. А. е осъден за разноските, направени за преводач. Доводите на защитата относно правната квалификация на деянието и наказанието дословно преповтарят тези от пледоарията пред апелативния съд. Въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал.2 НПК и е развил и посочил основанията, поради което не е приел доводите, изложени в подкрепа на жалбата. И в двете насоки изводите са съобразени със закона, съдебната практика и целите на наказанието, поради което не следва да се преповтарят. По-голяма снизходителност от проявената от второинстанционния съд във връзка с искането за приложение на чл. 55, ал.3 НК би била в противоречие с генералната превенция. В останалата си част доводите са насочени към необоснованост на съдебния акт, която не е основание за касационна проверка, като се вземе предвид, че подсъдимият изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, възползвайки се от правилото на чл. 373, ал.2 НПК наказанието му да бъде определено при условията на чл. 55 НК. Посочените в обвинителния акт факти водят до категоричния извод, че А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. При тези съображения жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. С оглед направените по делото пред настоящата инстанция разноски за преводач в размер на 100.00 лв. А. следва да бъде осъден да ги заплати. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 12.02.09 год., постановено по ВНОХД № 3/09 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. ОСЪЖДА подсъдимия И да заплати по сметка на бюджета на ВКС сумата в размер на 100.00 /сто/ лв., представляваща разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................