ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 699 [населено място], 18.12.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2908 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищците Т. В. Г. и Н. Н. Г. чрез процесуален представител адв. П. К. срещу решение № 1191 от 15.05.2018 г. по в. гр. дело № 5213/2017 г. на Софийски апелативен съд София, Гражданска колегия, 4 състав в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на настоящите жалбоподатели срещу определение от 21.08.2017 г. по гр. д. № 15149/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, 16 състав. Определението на СГС е оставена без уважение молбата на Т. Г. и Н. Г. по чл. 248 ГПК за изменение на решение от 10.02.2017 г. по гр. дело № 15149/2014 г. на Софийски градски съд в частта за разноските. Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното решение в горепосочената част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила в частта относно претендирания ДДС. Релевират доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „1. Безвъзмездна и необлагаема ли е сделка, при предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. от адвокат, регистриран по ЗДДС, при условията на уважен иск и присъдено адвокатско възнаграждение? 2. При присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на регистриран по ЗДДС адвокат следва ли да се има предвид и безусловно дължимото от адвоката ДДС, за да не се стига реално до присъждане и получаване на възнаграждение с 20% по-ниско от минималните размери, установени в Наредба № 1/2004 г., предвид безусловната задълженост на адвоката да внесе ДДС, като намали възнаграждението с този дължим данък? 3. Как следва да се прилага разпоредбата на § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за регистрирани по ЗДДС адвокати, предвиждаща изрично начисляване на ДДС – предвид факта, че в посочения текст не се ограничава начисляване на ДДС само при предварително платен хонорар, може ли текста да се прилага стеснително в тази връзка или следва да се прилага за всички адвокати? 4. Налице ли са предпоставки адвокат, оказващ правна помощ на основание чл. 38 ЗАдв., да бъде поставен при различни и по неблагоприятни условия от адвокат, чието възнаграждение е предварително платено заедно с ДДС, предвид факта, че съдът при уважаване на претенцията във втория случай винаги присъжда възнаграждението, представляващо разноски, заедно с ДДС, при спазване на разпоредбата на § 2а от Наредбата – и в двата възнагражденията се определят в съответствие с една и съща Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения?“ Частните жалбоподатели поддържат, че въпросите са решени в противоречие с определение № 41 от 25.01.2017 г. по ч. т. д. № 2127/2016 г. на ВКС, І т. о., определение № 2615 от 28.07.2016 г. по гр. д. № 5309/2015 г. на САС, 12 състав, решение № 1316/2014 г. по гр. д. № 1717/2014 г. на САС, 1 състав, потвърдено в частта за разноските с решене № 117 от 29.07.2016 г. по т. д. № 3806/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 574 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 5508/2015 г. на САС, 8 състав, решение № 1367 от 30.06.2014 г. по гр. д. № 1965/2014 г. по описа на САС, 1 състав, решение от 29.06.2014 г. по гр. д. № 1311/2014 г. на САС, 4 състав, решение № 1397 от 02.07.2014 г. по гр. д. № 720/2014 г. на САС, 1 състав. Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. Е. оспорва частната касационна жалба, като релевира възражения за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Претендира присъждане на юлисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите за допускане на касационно обжалване и провери данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, подадена е от адвокат и е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. За да остави без уважение частна жалба вх. № 121759/25.09.2017 г., депозирана от Т. Г. и Н. Г. чрез адв. П. К. срещу определение от 21.08.2017 г. по гр. д. № 15149/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, 16 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решение от 10.02.2017 г. по гр. дело № 15149/2014 г. на Софийски градски съд в частта за разноските, въззивният съд е приел, че данъкът за добавена стойност се дължи от регистрираното по ЗДДС лице – доставчик по облагаема доставка /чл. 82, ал. 1 ЗДДС/, а регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период и посочи издадения данъчен документ /чл. 86, ал. 1 ЗДДС/. Според състава на Софийски апелативен съд в случаите на процесуално представителство на ищец по реда на чл. 38 ЗАдв. размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда и се дължи от ответника съразмерно на уважената част от иска и няма законово основание с наредба да се възлага на съдилищата да начисляват ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК. Формулираните в частната касационна жалба правни въпроси се свеждат до основния материалноправен въпрос: Дали при присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, възнаграждението следва да включва и ДДС? По отношение на релевантния материалноправен въпрос е осъществена предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, имаща характер на определение, тъй като е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и в постановените по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 41 от 25.01.2017 г. по ч. т. д. № 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. В цитираните съдебни актове на ВКС се приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС. С решение от 10.02.2017 г. по гр. дело № 15149/2014 г. на Софийски градски съд Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“ е осъдено да заплати на адв. П. К. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата в размер 239,43 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съразмерно на уважената част от исковете при предоставена безплатна адвокатска помощ. Въз основа на изложените по–горе съображения решението на Софийски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, следва да бъде отменено и вместо това ответникът Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“ да бъде осъден да заплати на адв. П. К. сумата в размер 47,89 лв., представляваща ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение в размер 239,43 лв. С оглед изхода на спора разноски на ответника не се дължат. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ решение № 1191 от 15.05.2018 г. по в. гр. дело № 5213/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, имаща характер на определение, с което е оставена без уважение частната жалба на Т. В. Г. и Н. Н. Г. срещу определение от 21.08.2017 г. по гр. дело № 15149/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, 16 състав и вместо това постановява: ИЗМЕНЯ решение от 10.02.2017 г. по гр. дело № 15149/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, 16 състав като ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат П. К. от САК, [населено място], [улица], офис 10 допълнително сума в размер 47,89 лв. /четиридесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение в размер 239,43 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.