Р Е Ш Е Н И Е
№ 256
С о ф и я, 07 януари 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 д е к е м в р и 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при секретар Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1053/2019 година.
Касационното производство е образувано по касационна жалба от повереника на гражданския ищец Д. И. И. от С. адв.Л.Начева от АК-П. против присъда № 50 от 04.06.2019 г. по ВНОХД № 691/2019 г. на Окръжен съд-Пловдив в гражданско-отхвърлителната й част и относно направените от ищеца разноски с доводи за нейната незаконосъобразност и искане за отмяна в обжалваната част и уважаване на исковата им претенция в пълния й предявен размер с присъждане в тежест на подсъдимия и на направените по делото разноски за ползваната от ищеца правна помощ.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Гражданският ищец Д. И. и повереникът му адв.Начева, редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство.
Подсъдимият Ц. М. Х. от [населено място], област П. и защитникът му адв.М.П. от АК-П., редовно уведомени, също не вземат участие в производството пред ВКС.
Върховният касационен съд провери правилността на новата въззивна присъда в обжалваната й част в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 6 от 21.01.2019 г. по НОХД № 160/2018 г. на Районен съд-Карлово е ангажирана отговорността на подсъдимия Ц. М. Х. от [населено място], област П. за извършени на 27.06.2015 г. в землището на [населено място], област П. престъпления по чл.216, ал.1 от НК и по чл.338, ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК са му наложени наказания съответно 3 месеца лишаване от свобода за първото и глоба в полза на държавата в размер на 1500 лева за второто, а по съвкупност на основание чл.23, ал.1 и 3 от НК общо наказание от 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, към което е присъединено наказанието от 1 500 лева глоба в полза на държавата.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК е отнета в полза на държавата ловната карабина ИЖ-18, кал.30-06, предмет на престъплението по чл.338, ал.1, пр.2-ро от НК.
С присъдата е уважен предявеният от ищеца Д. И. И. от С. иск за причинени му имуществени вреди от престъплението по чл.216, ал.1 от НК, като подс.Х. е осъден да му заплати сумата от 850 лева, представляваща равностойността на унищожените три броя прасета, ведно със законната лихва от датата на увреждането му – 27.06.2015 г . до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 886 лева е отхвърлен като неоснователен. Подс.Х. е осъден да заплати на ищеца и сумата от 800 лева като направени от него разноски по делото за ползваната адвокатска защита пред първата инстанция.
Присъдени в тежест на подсъдимия са и направените по водене на делото разноски в размер на 205,72 лв на досъдебното производство и 480,93 г. в съдебната фаза на процеса, както и 50 лева дължима държавна такса върху уважения размер на иска.
Присъдата е била обжалвана от подс.Х. чрез защитника си адв.Кр.Е. от АК-П. както в наказателно-осъдителната, така и в гражданско-осъдителната й част и относно отнемането на ловното оръжие с доводи за нейната необоснованост и незаконосъобразност и искане за отмяната й изцяло и постановяване на нова въззивна присъда за оправдаване и по двете предявени му обвинения, със законовите последици от това.
След проведено въззивно съдебно следствие Окръжен съд-Пловдив с поставената на настоящата касационна проверка присъда № 50 от 04.06.2019 г. по ВНОХД № 691/2019 г. е отменил първоинстанционната присъда и като е признал подс.Х. за невинен умишлено да е унищожил чужди движими вещи – 3 броя прасета, собственост на Д. И. го е оправдал по обвинението по чл.216, ал.1 от НК, отменил я е в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК, отхвърлил е предявения от ищеца И. граждански иск за причинени му имуществени вреди от деянието, както и претенцията му за заплащане на направените от него разноски по делото за ползваната адвокатска помощ, както и частично за направените по това обвинение разноски на досъдебното и съдебно производство и присъдената държавна такса за частично уважения граждански иск, като е потвърдил присъдата в останалата й част.
С касационната си жалба повереникът на ищеца Д.И. адв.Начева обжалва новата въззивна присъда в гражданската й част и относно разноските, като и в допълнението й без изрично ангажиране на касационно основание навежда доводи за нейната неправилност и искане за отмяната й в обжалваната част и уважаване изцяло на исковата претенция, съответно присъждане и на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законния срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
На първо място следва да се отграничи предмета на настоящата касационна проверка съобразно разпоредбата на чл.347 от НПК, а това е гражданско-отхвърлителната част на въззивната присъда и частта й относно претендираните за възстановяване разноски на ищеца Д.И. за ползваната от него адвокатска помощ. В останалата част присъдата не е протестирана и е влязла в законна сила.
Законово лимитирано е правото на пострадалия от едно деяние да претендира заплащане на обезщетение на основание чл.45 от ЗЗД, когато то и да не съставлява престъпление е довело до непозволеното му увреждане от противоправно виновно поведение на дееца. В случая искът на ищеца Д.И. има своето правно основание в неправомерното, според него, отстрелване от подс.Ц.Х. на трите броя прасета от посочената от експертите източнобалканска порода, свободно отглеждани от И. в землището на [населено място], област П., при знание у Х. на това обстоятелство и умисъл за увреждане на собственика им. Или, правно значимите обстоятелства както за наказателната отговорност на подс.Х., така и за гражданската му отговорност се припокриват изцяло. Именно това е дало възможност на въззивния съд въз основа на изследването си за наличие или не на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.216 , ал.1 и ал.3 от НК да отрече виновното противоправно увреждане на ищеца Д.И. и да отхвърли исковата му претенция.
ВКС няма основание да не се съгласи с тези изводи на окръжния съд. Следва да се отбележи, че в основната си част развитите едва в допълнението на касационната жалба доводи са такива по обосноваността на атакуваната въззивна присъда, което не е касационно основание. От друга страна, анализът на въззивния съд на събраните по делото доказателства не само е пространен, но и обективен и всеобхватен, без да има превратно оценени или игнорирани, в синхрон и с приложимото право. Обстоятелството, че подс.Х. е знаел за дейността на ищеца И. по свободно отглеждане на прасета в описаното землище от порода с близка до дивите прасета окраска не означава, че процесните отстреляни 3 броя са именно негови (при липса на марка или регистрация) или приплод от негови прасета, което да е съзнавал или да е бил длъжен да предвиди, преди да ги отстреля. Жалбоподателят напълно пренебрегва ролята на св.Н., обаждането му до подс.Х. за забелязани край чешмата/пътя „диви” прасета и последващите действия на последния. Прикриването на отстреляните прасета и като диви е напълно обяснимо при липсата на разрешително за ловеца Х. за датата, района, дивеча, но което сочи на друго по вид престъпление, каквото прокурорът не е съзрял и вече не може да повдигне при забраната на правилото ne bis in idem. Относимите и към гражданската му отговорност обстоятелства са напълно изяснени, отречена е вината му и в двете й възможни форми с влязъл в сила съдебен акт и правилно съдът е отхвърлил предявената срещу него искова претенция като неоснователна.
Касационната жалба на повереника на ищеца Д.И. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната въззивна присъда в посочената част също следва да остане в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 50 от 04.06.2019 г., постановена по ВНОХД № 691/2019 г. от Окръжен съд-Пловдив в гражданско-отхвърлителната й част и относно претендираните от ищеца разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |