1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 515 С., 02,10, 2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д № 2340 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Д. А. /пълномощник на ищците Г. Е., Ю. Ю. и А. С./ против имащата характер на определение част от Решение № 172 от 18.05.2015г. по т.д.№ 186/2015г. на АС Пловдив, с което е потвърдено Определението от 29.12.2014г. по т.д.№ 138/2013г. на Хасковския ОС, с което в производството по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата за допълване на постановеното по делото решение с присъждане на основание чл.38,ал.2 ГПК на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на тримата ищци. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението и осъждане на ответника ГФ да заплати на процесуалния представител на ищците възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА за осъществена правна помощ пред двете инстанции по същество и пред касационната инстанция. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса за предпоставките и фактическия състав на чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 ЗА, при който на адвоката, оказал безплатна правна помощ се присъжда адвокатско възнаграждение и дали липсата на договор за правна помощ, въпреки, че е оказана безплатна такава, е пречка за присъждането на възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА. Допълнителната предпоставка е въведена чрез твърдението, че изводите в обжалваното определение са в противоречие със задължителната практика по чл.290 ГПК-Определение № 528 по ч.т.д.№ 195/2012г. на ІІт.о., постановено в производство по чл.274,ал.2 ГПК и две решенията на състави на ВКС, с които с оглед изхода на спора и произнасяне по други правни въпроси, касационната инстанция е присъдила разноски за осъществена безплатна правна помощ. От насрещната страна ГФ е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на искането за допускане на касационното обжалване по съображения за липса на надлежно формулиран правен въпрос и основателността на жалбата. Становището е, че за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.2 ЗА е необходимо в договора за правна защита и съдействие да бъде отбелязано изрично, че правна помощ се предоставя безплатно. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за допълване на поставеното по делото решение с присъждане на основание чл. 78,ал.1 ГПК във вр. с чл. 38,ал.2, във вр. с ал.1,т.2 ЗА на адвокатско възнаграждение на пълномощника, оказал безплатна правна помощ на ищците. Въиззивната инстанция е споделила изводите за неоснователност на искането. Съображенията са, че по делото са представени само пълномощни, договори между адвоката и клиентите не са приложени, липсва съответно и отразяване на сочената за договорена по делото безплатна адвокатска защита. По съображения че оказването на безплатна помощ по смисъла на чл.38,ал.1,т.2 ГПК не е доказано чрез изрично писмено отразяване, е прието, че тези разноски не се дължат. Чрез приложеното към изложението Определение № 528 от 20.06.2012г. по ч.т.д.№ 195/2012г. на ІІт.о. в настоящото производство е доказано наличието на допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като обжалваното определение по втората част на формулирания релевантен за спора и осъществяващ общата предпоставка за допускане на обжалването процесуалноправен въпрос за основателността на искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА при липсата на договор за правна помощ и при твърдения за оказана безплатна такава по чл.38,ал.1,т.2 ЗА е в противоречие със становището, изразено в производството по чл.274,ал.2 ГПК. Съставът на търговско отделение е мотивирал /в хипотеза на представителство от пълномощник, в чието пълномощно не е вписано безплатно процесуално представителство, не е била договорена или заплатена сума за адвокатско възнаграждение и при поддържано от доверителя становище за безплатно правно съдействие/, че при кумулативното прилагане на разпоредбите на чл.38 вр. с чл.36 ЗА липсата на доказателства за осъществявано безплатно процесуално представителство не води до неоснователност на искането за приложение на разпоредбата на чл.38,ал.2 ЗА. Посочено е, че такива доказателства биха могли да бъдат съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, каквито в случая са заявени, но дори и такива да не са обективирани, минималният размер, определим съгласно Наредбата, се гарантира винаги, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд дори при липса на договор. Обосновано е, че в хипотезите на чл.38,ал.1 ЗА предпоставка за плащането на минималния размер е единствено постановяване на позитивно за представляваната от адвокат страна решение-чл.38,ал.1 ЗА във вр. с чл.78,ал.1 ГПК, а интересите на насрещната страна не се явяват накърнени, тъй като недоказването на договорен размер на възнаграждение над гарантирания от Наредбата, е в ущърб на страната, имаща право на възмездяването му. В правомощията си по чл.291,т.1 ГПК настоящият състав приема за правилна практиката в определението по ч.т.д.№ 195/2012г. на ІІ т.о. В същия смисъл са и изводите в Определение № 731/09.10.2014г. по ч.гр.д.№ 5256/2914г. на ІІІг.о. Съгласно мотивите към т.1 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство-договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,ал.1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38,ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36,ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. В този смисъл липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл.38,ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36,ал.1 ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36,ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38,ал.2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното, атакуваното определение е неправилно. Претенциите на ищците са уважени в размер на по 25 000лв., поради което дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на по 1 280лв. за защитата на всеки един от тях-чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата. Видно е, че ищците са били защитавани от процесуалния им представител адв. Д. А. от АК-Х. въз основа на приложените пълномощни от 10.11.2011г. Те са декларирали тежкото си материално състояние, по делото липсват данни за уговорен размер на адвокатско възнаграждение, т.е. твърденията за договорена безплатна правна помощ не са опровергани, а и насрещната страна не е оспорвала този факт. Неоснователно е твърдението на ГФ, че с исковата молба не е било поискано присъждане на тези разноски, тъй като не налице искане за уважаване на исковете, ведно със законните последици. Горното обуславя отмяна на обжалваното определение и осъждането на ГФ да заплати посочените суми на основание чл.38,ал.2, във вр. с ал.1,т.2 от ЗА за оказана защита пред първоинстанционния съд. Несъгласието с неприсъждане на възнаграждението за въззивното производство подлежи на упражняване по реда на чл.248,ал.1 ГПК, а не по реда на обжалване на акта на въззивния съд относно разноските за самото въззивно производство. За настоящото производство насрещната страна дължи на основание чл.38,ал.2 ЗА сумата 600лв. по представения списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение: О П Р Е Д Е Л И : Отменя Решение № 172 от 18.05.2015г. по в.т.д.№ 186/2015г. на Пловдивския АС в имащата характер на определение част за потвърждаване на определението от 29.12.2014г. по т.д.№ 138/2013г. на Хасковския ОС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: Допълва, на основание чл.248,ал.1 ГПК Решение № 111 от 21.11.2014г. по т.д. 138/2013г. на ОС Хасково като Осъжда Г. да заплати на адв. Д. Г. А. от АК Х. на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 ЗА сумата 3 840лв. за осъществено процесуално представителство по гр.д.№ 138/2013г. пред ОС Хасково. Осъжда Г. да заплати на адв. Д. Г. А. от АК Х. на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 ЗА сумата 600лв. за настоящото производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: