Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
София, 11.09.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 3444 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Образувано по касационна жалба на [фирма] / трето лице помагач на ищеца/ срещу решение № 274 от 15.07.2015г. постановено по в.т.дело №147/2015г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ гр. състав. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се оплакване, че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната взаимовръзка, поради което е постановено необосновано и незаконосъобразно решение. В съд.заседание представител на касатора поддържа искането за касиране на обжалваното решение, като представя писмени бележки.
Решението е обжалвано от [фирма]. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила / чл.281, т.3 ГПК/. С писмена молба жалбоподателят заявява, че поддържа касационната жалба и прави искане за присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалните си представители в съдебно заседание и представени писмени бележки, изразяват становище, че жалбите на [фирма] и С.- Ди „ Е. са неоснователни. Искането е решението на Пловдивския апелативен съд да се остави в сила. Дружеството претендира заплащане на направените в касационното производство разноски.
К. контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по два въпроса: 1. За възможността договорът за строителство, сключен с лице без представителна власт, да бъде потвърден и извършената работа приета с конклудентни действия и 2. На изпълнителя дължи ли се възнаграждение за извършените и приети СМР, когато в договора за строителство не е уговорена цена и правила за определянето й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като взе предвид становищата на страните и на осн. чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на ва въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, приема следното:
По възражението на [фирма], за недопустимост на касационната жалба на [фирма], ВКС е изложил съображения в определението си по чл. 288 ГПК
С обжалваното решение е потвърдено решение №21 от 18.12.2014г., на Пловдивския окръжен съд, постановено по т.д. № 339/2013г., с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] осъдителни искове на суми, представляващи задължения на това дружество като страна-инвеститор по договор за строителство от 25.06.2008г., сключен с [фирма] - изпълнител, с предмет-изпълнение на строителството на обекти от сграда-Блок №1,построен в УПИ ІІ-95 – Обществено и жилищно строителство по регулационния план на[жк], [населено място], които са прехвърлени на ищеца от [фирма] чрез цесия, обективирана в договор - спогодба от 04.04.2013г. Вземанията са за сумата от 151 609, 36лв. с ДДС, представляваща неразплатен остатък, формиран като разликата между сумата от 554 911,36 лв. с ДДС-стойност на грубия строеж на сградата, дължим от [фирма] по акт обр.19 №1-А от 27.09.2009 г. и заплатената част от това задължение в размер на 403 302 лв. с ДДС; сумата от 38 548,70 лв. с ДДС, представляваща стойността, дължима от [фирма] за изработка, доставка и монтаж на P.-дограма, система REHAU, по акт обр.19 №1-Д от 04.09.2009 г., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от завеждане на дело до окончателното им плащане; сумата от 24 281,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници за времето от 26.01.2012 г. до 23.04.2013 г.
За да потвърди обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд е приел, че не се установява възникването на договорно правоотношение между цедента [фирма] / трето лице помагач на ищеца/ и [фирма] за извършване на СМР по представения по делото договор от 25.06.2008г., поради което за цедента не е възникнало вземане за сумите, предмет на иска. Уважено е възражението на ответника [фирма], че управителят на дружеството Х. Б. Д. не е подписал договора за строителство от 25.06.2008г. За недоказано е прието договорът да е потвърден въз основа на извършени от упълномощени и представляващи дружеството лица. Съставянето и подписването на протокол обр.15 и протокол обр. 16 от Държавната приемателна комисия предполага, че на дружеството [фирма] му е известно извършеното строителство, но не и че същото му е възложено именно от това дружество на [фирма]. С акт обр. 15, съставен по реда на чл.176 от ЗУТ, се установява годността на извършеното съобразно проектите и строителни книжа строителство. Доколкото договор липсва, няма как да се твърди, че с този акт се приема извършено между страните строителство, от което е направен извод, че акт обр.15 не може да се цени като действие, потвърждаващо договор за строителство от дружеството -ответник. Доколкото липсва договор волята на страните не може да се замести от заключение на техническа експертиза относно цените на извършеното строителство. Такова би било приложимо при действителен договор, при изпълнението на който не са подписани протоколи за приемане на строителството. Тъй като ищецът основава претенцията си към [фирма] на сключена спогодба от 4.04.2013г. и придобито чрез цесия вземане на [фирма] от [фирма] и доколкото договорно правоотношение между цедента и ответника по договор от 25.06.2008г. не се установява, не се установява също подписването на двата акта обр.19 и приемане на извършените СМР по този договор, то основанието на цедираното вземане не е доказано. Твърдените вземания от [фирма] със спогодбата от 4.04.2013г. не се явяват придобити, поради което на твърдяното правно основание предявените искове срещу [фирма] се явяват неоснователни.
Решението е неправилно.
Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос за възможността договорът за строителство, сключен с лице без представителна власт, да бъде потвърден и извършената работа приета с конклудентни действия, във връзка с основен извод на въззивния съд, че между [фирма] и [фирма] не съществува сключен договор за строителство за изграждане на Блок №1, в УПИ ІІ-95 в груб строеж, на посочените в договора обекти, за които [фирма] си е запазило правото на строеж, след осъществената сделка с нот.акт № 117 рег. № 4108, дело 506/2008г. Правото на строеж на останалите обекти от Блок №1 са били прехвърлени с договора по цитирания нот.акт на „АБ Инвест”. Съдът е извел този извод от заключението на тройната графологична експертиза, която е установила, че положения оспорен върху договора от 25.06.2008г. подпис за [фирма] не е на управителя Х. Б. Д., представляващ търговското дружество. По правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, има задължителна за съдилищата съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК В решенията се приема, че потвърждаването на договор за строителство, сключен от лице без представителна власт може да стане чрез конклудентни действия. В решение №140 от 28.10.2014г., постановено по т.д. №908/2012г. е посочено, че такова действие може да бъде подписване без възражения на Акт 15, както и други факти като преддоговорните отношения при сключването на договора, изпълнението и приемането на работата или използването на изработеното от възложителя. С решение №156 от 12.01.2015г. по т.д. № 2989/2013г. на ВКС, ТК, Іт.о. е прието, че приложението на чл.301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти от които може да се обоснове безспорен извод, че търговецът е узнал за сключването на сделката или действията извършени от негово име, без представителна власт и не се е противопоставил веднага след узнаването. Предмет на доказването е сключването, респ. извършването на съответно действие. В решение № 166 от 17.01.2013г. по т.д. № 636/2011г. на ВКС, ТК, Іт.о. е прието, че конклудентно действие по чл.301 ТЗ може да бъде осчетоводяването на фактура, издадена от изпълнителя за извършени СМР и съответно осчетоводена от ответника. С решение № 89 от 12.06.2013г. по т.дело № 431/2012г. на ІІ т.о., при друг вид договорни отношения, съставът на ВКС е застъпил принципно становище по приложението на чл.301 ТЗ- независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделката от името на търговеца или изпълнението на сключената от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на въведената с чл.301 ТЗ законова презумция предполага изследването на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. Настоящият състав на ВКС подкрепя цитираната съдебна практика по чл.301ТЗ, като приложима и към договорите за строителство.
В двете касационни жалби се правят идентични оплаквания по извода на въззивният съд, че договорът от 25.06.2008г. не е създал правоотношение между [фирма], като възложител и [фирма] като изпълнител на строителството в груб вид на описаните в чл.1 на договора обекти от жилищна сграда №1, в УПИ ІІ-95 – обществено и жилищно застрояване по плана на ЖК Т.-П., поради което ВКС ги разглежда едновременно.
Правните съображения на Пловдивския апелативен съд, че страните не са обвързани от договора за изработка от 25.06.2008г. и изпълнението му, с оглед на направеното от [фирма] оспорване на подписа на управителя, са необосновани поради неправилна преценка на доказателствата по делото. Доказани са действия на ответното дружество, които не само могат да бъдат определени като знание за извършеното от [фирма] строителство на Блок 1 / според П./ , но същите изразяват съгласие, строителството да бъде извършено именно от това търговско дружество. От доказателствата по делото се установява, че [фирма] и [фирма] са в трайни търговски отношение за извършване на строителни дейности в УПИ ІІ-95. Теренът е отреден за обществено и жилищно строителство, жилищна група А-1,2 и 3 по регулационния план на ЖК Т., [населено място]. На стр.143 до стр.149 по т.дело № 339/20123г. на ПОС са приложени надлежно заверени ксерокопия на издадени от Район „ Т.” и [община], по искане на [фирма], удостоверения и констативни протоколи за определяне на административни адреси на построени и в процес на строеж сгради в УПИ ІІ-95, както и за степента на строителство на Бл.1 и Бл.6. [фирма] е възложил строителството на Бл.6 най-напред на [фирма], а в последствие с договор от 18.05.2007г. и анекс от 6.06.2007г. на [фирма]. В процеса на изграждането на Бл.6 е започнало изграждането на [жилищен адрес] а след това и на [жилищен адрес] което е доказателство за трайни търговски отношения между двете дружества по извършване на СМР. В приложена на стр.158 искова молба на [фирма] срещу [фирма], [фирма] признава, че изпълнител на построените три жилищни сгради е [фирма]. Доказателство, че ответникът потвърждава действията от името на дружеството на мнимия представител, е изпълнение на задължението на инвеститора по чл.2, раздел ІІ на Договор за строителство от 25.96.2008г. да се предаде на строителя техническата документация на обекта. В Акт 15 и АКТ 16 е описана техническата документация по която строителя е осъществил строителството – одобрени проекти от [община] по части „Архитектура”, „Конструкция „, „ВиК” „Електро „ и „Асансьорна уредба” от 20.02.2006г. На строителя е предадено и разрешението за строеж, издадено на [фирма]. Доказано е, че за Бл.1 има издадено разрешение за ползване № 164/16.11.2011г. На 10.10.2008г. е подписан от представител на „М. [фирма] на Бл.1. На 2.06.2011г. управителят на дружеството е подписал Акт 15, а на 15.11.2011г. е подписан Акт16 от упълномощеното от управителя лице Х. Д. Х. А.. В посочените актове дружеството [фирма] е вписан като възложител на строителството на Бл.1. В изпратена до [фирма] от 28.02.2011г. нотариална покана е направено изявление от [фирма], че [фирма] има „задължение да извърши строителството на Бл.1 и Бл.2 до етап „груб строеж”, който се удостоверява с издаването на Акт 14”. От показанията на св. И. М. и св. Х. А. се установява активното участие на управителя на [фирма] по строителството на [жилищен адрес] Бл.6 и [жилищен адрес] като последният св. е осъществявал по негово искане технически надзор за количеството СМР и качеството на тяхното изпълнение. Вложената инвестия в построяването на обекти на дружеството в три жилищни блока е на твърде висока цена, за да се приеме, че управителят на [фирма] е само „ наблюдател” на строителния процес. Ответникът не е представил договор за строителство с друг изпълнител, който да е осъществил строителството на описаните в договора от 25.06.2008г. обекти. Не са представени доказателства от ответника, че се е противопоставил на строителството на Бл.1 от „А. И.” при изграждането на собствените му обекти – паркоместа и изби на сутеренния етаж; ресторант – кухня; фитнес център и магазини 2бр. на първия етаж; апартаменти на втория, четвъртия, осмия, деветия и десети етажи. Обсъдените доказателства в тяхната съвкупност, не могат да обосновава друг извод, освен че ненадлежно представлявания търговец [фирма] при сключване на договора от 25.06.2008г. е потвърдил предприетите от негово име действия. Разбирането на въззивния съд, че подписаните от управителя и упълномощено от него лице Акт15 и Акт 16 сочат само на знание на ответника за извършеното строителство, но не и за възлагане на строителството на [фирма], е в противоречи на съдебната практика по прилагането на чл.301 ТЗ. За да се приложи законовата презумция е достатъчно да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерения да се възползва от целения с тях правен резултат. Следователно, изводът на въззивния съд, че е необходимо устно потвърждаване на писмения договор за да обвърже страните, е в противоречие с задължителната съдебна практика за потвърждаване на договора и чрез конклудентни действия. В конкретният случай дружеството не само, че не се е противопоставило на осъщественото от [фирма] строителство, но е манифистирало одобрения на извършената работа пред публични власти. Освен цитираните по – горе документи, на стр.297 на т.дело № 339/2013г. на ПОС е приложено искане от [фирма] и [фирма] до РДНСК – П. от 31.10.2011г. за назначаване на Д. за приема на бл.1. Обектът е приет без възражения от собствениците на реализираното право на строеж, а с издаването на разрешението за ползване на 16.11.2011г. – на фактическо ползване на съответните обекти. Изводът е, че по договора от 25.06.2008г. [фирма] е възложител на строителството на обектите, за които си е запазил правото на строеж, а третото лице помагач - изпълнител.
По втория материалноправен въпрос: На изпълнителя дължи ли се възнаграждение за извършените и приети СМР, когато в договора за строителство не е уговорена цена и правила за определянето й.
Няма спор, че между страните няма подписано Приложение №1 Количествено стойностна сметка, в която да бъде посочена общата стойност на СМР, предмет на договора, включваща материали, труд, механизация, складирани и др., вкл. и печалбата за строителя. В чл.18, ал.1 и ал.2 е уговорено остойностяването на необходими СМР и допълнително възложени работи. Съгласно ал.3 на чл.18 за изпълнените работи по ал.1 и 2 се съставя Акт обр.19, в който се описват по видове и количество. Сроковете за заплащане на стойността на всеки етап от строетелството става след издаване на фактура от строителя. Приемането на работата се извършва с протоколи, подписани от строителя и от инвеститора/ инвеститорски контрол, съгласно Наредба №3/2003г. на МРРБ/ чл.15, ал.2/.
По поставения матералноправен въпрос има задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 36/30.03.2011г. по гр.дело №384/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 59 от 10.09.2010г. по т.д. №511/2009г. на ІІ т.о. В решенията е прието, че предвид съществуващата близост между договора за търговска продажба и договора за търговска изработка, правилата за търговска продажба могат да се приложат към договора за изработка и когато договорът не съдържа елементи на продажба. Според законовата презумпция, установена в чл.326, ал.2 ТЗ, ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стоки при подобни обстоятелства. Договорът за търговска продажба е валиден и без страните да са договорили цена, за разлика от обичайния договор за продажба по ЗЗД, по който цената трябва да е определена или поне определяема, защото в противен случай нетърговската продажба би била нищожна.
Както беше посочено, изпълнението на възложеното от [фирма] строителство е изпълнено, извършени са действия по фактическото и правно приемане на възложената работа без възражения, поради което възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение за уговорената и изпълнена работа на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че стойността на цялата сграда в груб строеж възлиза на 1 300 000.37 лв. без ДДС, респ. 1 560 000.44 лв. с ДДС, при единична цена 117.628 евро на кв.м. В сградата [фирма] притежава 2010 кв.м. Р. или 5554 911 лв., от която възложителят е заплатил 403 302 лв. с ДДС и е останал задължен със сумата от 151 609.36 лв., цена обобщена в Акт обр.19 №1-А. Изпълнителят на строежа има вземане към възложителя по Акт обр.19, №1-Д за изработка, доставка и монтаж на Р VС дограма за сумата от 38 548.70 лв. с ДДС, съответстваща на площта на обектите на ответника 2010.02 кв.м. от общата цена на дограмата за цялата сграда 108 374.19 лв. Третото лице помагач поддържа, че цените са уточнявани в хода на процеса чрез размяна на електронна и друга писмена кореспонденция.
Ответникът оспорва, че дължи посочените суми, като противопоставя възражения, че всички фактурирани СМР са заплатени; че св. Х. А. не е имал пълномощия да договаря цени, както и да подписва актове във тази връзка; оспорен е Акт обр.19 от 4.09.2009г. върху който няма положен подпис на инвеститора; оспорен е подписа на М.Г. на Акт обр.19 от 29.07.2009г.
От заключението на в.л. Й. / стр. 245 / се установява, че в счетоводствата на [фирма] и [фирма] са осчетоводени ф-ра №253/30.10.2008г., фактура № 256/31.11.2008г., ф-ра №310/25.05.2009г. и ф-ра №366/17.12.2009г., които касаят Бл.№1. По тях е направено разплащане общо за сумата от 1 129011.60 лв. с ДДС и е останала неразплатена сумата от 12 360 лв. Проформа фактура №484/15.12.2011г. не е осчетоводена в нито едно от двете дружества, тъй като има само информационно значение и не се включва в месечна –справка декларация по ДДС.
С оглед оспорването на Акт обр.19 №1-А от 29.07.2009г., като неподписан от представител на [фирма] и на Акт обр.19 №1-Д , че св.Х А. не е имал правомощия / устни и писмени/ да договаря цена на доставена и поставена от строителя дограма, настоящият състав намира, че представените частни документи са непротивопоставими на ответника по делото. В съд.заседание свидетелят А. пояснява, че е подписал документите „оферта” и Акт обр.19 №1-Д , само за количествата, но не и за цената, тъй като не е имал такива правомощия. Представените по делото таблици и електронна кореспонденция не установяват постигнато с управителя на ответника съгласие по всички посочени в тях цени. Поради липсата на предварително уговорена цена, съгласно чл.17 на договора за строителство от 25.06.2008г., изработеното следва да се определи съобразно правилото на чл.326, ал.2 ТЗ, което, с оглед на цитираната по-горе съдебна практика е приложимо и при договорите за изработка между търговци. От заключението на в.л. Л. Л.- Е. /стр. 111 т.д. 147/2015г. на П./ се установява, че изброените в Акт обр.19 1-А работи са за степен на завършеност на Бл.1 в груб строеж. От таблицата се установява, че цената на СМР по Акт обр.1-А е 1 300 000.37 лв., по пазарни цени към м.07.2009г. – 1 211 102.83 лв. , а към м.10.2008г. – 1 482 670 .97 лв. / всички цени без ДДС/. От заключението следва, че към датата на сключване на договора за строителство / ако бъде приложен чл.326, ал.2 ТЗ/ цената е по-висока от тази по съставения Акт обр.19 1-А, поради което настоящият състав на ВКС намира, че отношенията между страните следва да бъдат уредени по изискуемата от изпълнителя цена - 1 300 000.37 лв. или с ДДС 1 560 000. 44 лв. След плащане на сумата от 403 302 лв. с ДДС от задължението от 554 911.36 по издадените фактури за [жилищен адрес] ответникът е останал задължен на [фирма] със сумата от 151 609.36 лв. От ответникът не се оспорва, че строителят е доставил и монтирал дограма в [жилищен адрес] вкл. на собствените му обекти. В чл.18 страните са договори заплащането на допълнително извършени работи. Според заключението на СТЕ цената, която е калкулирана в Акт обр.19 и претендирана от строителя, е по ниска от цената по справочник за цени за строителството 2009г. Съобразно квадратурата на обектите на отв., след приспадане на частично плащане от 12 360 лв., за ответника остава да плати възнаграждение от 38 548.70 лв.
Ищецът основава претенцията си към [фирма] на сключена спогодба от 4.04.2013г., по силата на която, му е цедирано вземане на [фирма] към [фирма] по договор за строителство от 25.06.2008г. в размер на 190 158.06 лв. с ДДС по акт обр. 19 №1-А и акт обр.19№1-Д. В спогодбата е достатъчно конкретизирано вземането на [фирма] към [фирма], като главници и лихви, чрез документите, които доказват задължението на [фирма] и основанието – договор за строителство от 25.06.2008г. Цесията е съобщена от цедента на цесионера – ищец по делото с нот.покана от 8.04.2013г., връчена му на 11.04.2013г., т.е. налице е редовно уведомяване за прехвърляне на вземането по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД. С цесията са прехвърлени и акцесорните вземания за лихви за забава, неустойки и др. Основателността на главният иск обуславя и основателност на акцесорното вземане за лихви, доколкото по делото няма спор, че ответникът не е извършил плащане по него. С нот.покана № 2269, връчена на 18.01.2012г., ответникът е поканен да заплати претендираната от [фирма] сума от 190 158.06 лв., каквото плащане не осъществено. С цедирането на вземането за лихви, ищецът има основание да претендира сумата от 24 281 43 лв. за периода от 26.01.2012г. / датата на забавата / до 23.04.2013г., датата на предявяване на иска.
Настоящият състав намира за неоснователен доводът, че не следва върху дължимата главница, да се начислява ДДС. Извършването на строително-монтажни работи от регистрирано по ЗДДС лице по сключен договор за изработка представлява облагаема доставка по смисъла чл. 9, ал. 2 ЗДДС. В този случай в сумата, дължима на изпълнителя от получателя на доставката, следва да бъде включен ДДС, когато такъв се начислява от изпълнителя по реда на чл. 86 ЗДДС. За целите на ЗДДС данъчно събитие е не правоотношението или задължението, а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата / чл. 6, ал. 1; чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/. Данъчното законодателство обвързва облагането с ДДС не съгласието на страните за възникване на облигацията и поемането на задължението, а изпълнението като резултат. Задължението за заплащане възнаграждение по договор за изработка/ строителство/ към цесионер, който придобива правата върху вземането на същото основание – договор за изработка, не попада в изрично изброените в ЗДДС доставки и услуги, които се освобождават от заплащане на ДДС .
По разноските по делото: Съгласно правилото на чл.78, т.10 ГПК на третото лице помагач не се дължат разноски.
С оглед на изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца доказаните и платени разноски по представен списък.
С оглед на изложеното и на осн. чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 274 от 15.07.2015г., постановено по т.дело №147/2015г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ гр.с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата от 151609.36 лв. с ДДС, формирана като разлика между сумата от 554 911.36 лв. с ДДС, представляваща стойността на груб строеж на сграда по договор за строителство от 25.06.2006г., сключен между [фирма] и [фирма] за обект [жилищен адрес] построен в УПИ ІІ 95 - Обществено и жилищно строителство по плана на ЖК Т., [населено място], и заплатената част от 403 302 лв. с ДДС от [фирма], ведно със законната лихва, считано от 15.05.2013г, което вземане е прехвърлено на [фирма] от изпълнителя по договора за строителство [фирма] чрез цесия със спогодба от 4.04.2013г., с нот. заверка на подписите.
. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата от 38 548.70 лв. с ДДС , представляваща стойността на доставена и монтирана дограма на [жилищен адрес] построен в УПИ ІІ 95 - Обществено и жилищно строителство по плана на ЖК Т., [населено място] по договор от 25.06.2006г., сключен между [фирма] и [фирма], ведно със законната лихва, считано от 15.05.2013г., което вземане е прехвърлено на [фирма] от изпълнителя по договора за строителство [фирма] чрез цесия със спогодба от 4.04.2013г., с нот. заверка на подписите.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата от 24 281.43 лв., представляваща мораторна лихва за времето от 26.01.2012г. до 23.04.2013г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] разноски по представен списък в размер на 10 000лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач [фирма].
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|