Р Е Ш Е Н И Е № 69 Гр. София, 03 май 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора С. Атанасова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 245/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. К. Н. К., подадена чрез защитника му – адв. М. М., против решение № 534/28. 12. 2018 год. по в. н. о. х. д. № 1133/2018 год. на Софийски апелативен съд, НО, 7 състав. С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348 от НПК. Поддържа се, че въззивната инстанция не е обсъдила възраженията на защитата, не е извършила задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, интерпретирала е превратно доказателствата по делото и не е установила истината по делото. Възразява се и срещу съдържанието на обвинителния акт. В подкрепа на тезата за неправилно приложение на материалния закон се сочи, че подсъдимият не е нарушил правилата за безопасност на труда при дърводобив, а ако допуснал нарушения, те са на норми, за които не му е повдигнато обвинение. Твърденията за явна несправедливост на наказанието е обоснована с наличието на множество смекчаващи обстоятелства, чиято тежест е подценена от апелативния съд. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието, а по отношение на гражданските искове – за отхвърлянето им или за намаляване на размера на присъдените обезщетения. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подс. К. К., редовно призован, не участва лично в касационното производство и не изрази становище по основателността на касационната жалба. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци намира, че жалбата е неоснователна и пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира подсъдимият да бъде осъден да заплати разноските, направени от доверителите му в касационното производство. Частните обвинители и граждански ищци З. Т. и С. В. се солидаризират с аргументите на повереника си. Частните обвинители и граждански ищци Х. В., Б. В. и И. Я., действаща лично и като законен представител на малолетния В. Й., не изразяват лично становището си по основателността на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда от 22. 02. 2018 год. по н. о. х. д. № 241/17 год. Окръжен съд – Монтана е признал подс. К. Н. К. за виновен това, че на 19. 04. 2016 год. причинил смъртта на Б. В. Й. поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – дърводобив/сеч на дървесина, като допуснал нарушения на чл. 61, ал. и чл. 281, ал. 1 от КТ, на чл. 16, ал. 1 т. 1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), на чл. 12, ал. 1 и 2 и чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16. 12. 2009 год., както и на чл. 166, ал. 1-3 и чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания по безопасни и здравословни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване, поради което на основание чл. 123, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като го е признал за невиновен и го е оправдал по обвинението за нарушения на разпоредби на Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите /2007г./ и за нарушение на договор за добив на дървесина № 1/10. 04. 2016 год. и на чл. 1, ал. 2 от КТ. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Х. В., С. В. и Б. В. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 20 000 лева; на гражданския ищец З. Т. – обезщетение в размер на 30 000 лева; на И. Я., в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетния В. Й. – обезщетение в размер на 25 000 лева и на И. Я. в лично качество – обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19. 04. 2016 год. до окончателното им изплащане. Гражданските искове са отхвърлени като неоснователни за разликата до пълния им предявен размер. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски и се е произнесъл и по веществените доказателства. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и с решение № 534/28. 12. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1133/2018 год. на Софийски апелативен съд, НО, 7 състав, е изменена, като подс. К. е оправдан по обвинението за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ и за причиняване смъртта на пострадалия поради незнание на правно регламентирана дейност. В останалата му част първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Касационната жалба е частично основателна. Преимуществено разглеждане следва да получат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото евентуалната им основателност прави безпредметно обсъждането на аргументите за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието. Макар да не са лишени от известен резон, доводите на жалбоподателя, отнасящи се до съдържанието на обвинителния акт, не могат да предизвикат желаните от него процесуални последици – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед обстоятелството, че подобно възражение не е било направено в разпоредителното заседание, поддържането му пред въззивната и касационната инстанция поначало е недопустимо на основание чл. 248, ал. 3, чл. 320, ал. 2 и чл. 351, ал. 2 от НПК. Независимо от това апелативният съд го е разгледал, приемайки законосъобразно, че преклузията по чл. 248, ал. 3 от НПК се отнася до страните, но не стеснява задължението на съда служебно да следи за спазване процесуалните права на страните в предходните фази и стадии на наказателния процес. От своя страна касационната инстанция многократно е имала повод да заяви, че служебната намеса е допустима, когато се констатира наличие на някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила, както и когато се установят закононарушения, които съществено накърняват правнозащитените интереси на подсъдимия или основните начала на правораздаването (Р. № 76/2004 год. по н. д. № 505/2003 год. на ІІІ н. о., Р. № 346/2004 год. по н. д. № 1054/2003 год. на ІІІ н. о. и др.). В този смисъл не съществува процесуална пречка настоящият съдебен състав да вземе отношение по съдържанието на обвинителния акт. Избраният от прокурора подход – в обстоятелствената част да посочи обобщено, че наред с конкретно изброените нарушения на Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите са нарушени и редица други разпоредби от Кодекса на труда и законодателството относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, безспорно не съставлява образец за процесуална прецизност. Това обстоятелство обаче не дава основание за отмяна актовете на предходните инстанции и за връщане на делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание, защото не създава неяснота относно фактическата и правна рамка на обвинението. Този извод се налага при внимателен прочит на обвинителния акт в неговата цялост. Макар при излагане на правните си изводи представителят на държавното обвинение да не е индивидуализирал всички нарушени разпоредби от специалното законодателство, е сторил това в диспозитива на обвинителния акт, като съдържанието на бланкетната норма на чл. 123 от НПК е запълнено именно с разпоредби от Кодекса на труда и нормативните актове, гарантиращи безопасност на труда, както е посочено в обстоятелствената му част, а инкриминираните специални правила са идентични с тези, изброени в постановлението за привличане в качеството на обвиняем. В същото време изрично в обстоятелствената част на обвинителния акт е прието, че подсъдимият не е провел първоначален и ежедневен инструктаж на пострадалия, не го е снабдил с лични предпазни средства и го е допуснал на работа без такива, в какъвто смисъл са и разпоредбите на Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и останалите подзаконови нормативни актове, описани в диспозитива. Ето защо не може да се приеме, че е налице и противоречие между двете части на обвинителния акт, препятстващо подсъдимия да разбере естеството на обвинителната теза, нито пък разумно да се поддържа, че К. е осъден по непредявено обвинение. Несъстоятелни са и аргументите, отнасящи се до аналитичната дейност на въззивния съд. Макар в жалбата тези доводи да са квалифицирани като такива по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, в действителност с тях се оспорва фактическата обоснованост на проверяваното решение. По този начин не се отчитат нито правомощията на касационната инстанция, която с изключение на случаите по чл. 354, ал. 5 от НПК е съд само по правото, нито спецификата на диференцираната процедура, по която е разгледано делото от първата инстанция и която е свързана с признаване на фактите, отбелязани в обстоятелствената част на обвинителния акт и с възприемането им в мотивите на присъдата. Тази особеност на производството по чл. 371, т. 2 от НПК рефлектира и върху правомощията на въззивната инстанция, която също не може да приема различна фактология от описаната от прокурора, но е длъжна да провери правилността на първоинстанционния извод за подкрепеност на признанието от доказателствата, събрани в досъдебната фаза на наказателния процес. Апелативният съд е изпълнил стриктно посоченото задължение като е надхвърлил изискванията на чл. 373, ал. 3 вр. чл. 317 от НПК и е извършил цялостен анализ на доказателствената съвкупност. Показанията на свидетелите Я. Ц., М. Б., Н. П. и И. Я. относно събитията на инкриминираната дата, отнасящи се до задачите, поставени от подсъдимия на пострадалия, до липсата на инструктаж и лични предпазни средства при изпълнението им и до механизма на настъпване на произшествието са обсъдени в съответствие с действителните им смисъл и съдържание. Цитираните гласни доказателствени средства са съпоставени с протокола за оглед на местопроизшествие и със заключението на съдебномедицинската експертиза относно причините за смъртта на Б. Й. и е направен верен извод, че те подкрепят направеното от подсъдимия признание на фактите. Не са оставени без внимание и обясненията на К. К. от досъдебното производство, в които е отречено на пострадалия да е възложена дейността по отрязване на дървета на острова, и убедително, в съответствие с постановките на ТР № 1/2009 год. на ОСНК е защитена тезата, че те не разколебават извода за законосъобразно провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Оплакването на касатора, че апелативният съд е оставил без внимание доводите му, е декларативно, лишено от конкретност и не се основава на материалите по делото. Основните възражения на подс. К. в процесуален аспект са били свързани със съдържанието на обвинителния акт и със законността на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК поради това, че е бил подведен да признае фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, а в материалноправен – със съставомерността на деянието и размера на наказанието. Всички те са обсъдени внимателно и задълбочено и са получили аргументиран и законосъобразен отговор в решението на САС. Обстоятелството, че той не удовлетворява подсъдимия и защитника му, не означава, че въззивният съд е неглижирал задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК. При правилно установената фактическа обстановка въззивната инстанция е направила законосъобразни изводи, квалифицирайки деянието на подс. К. К. като престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Признатите от подсъдимия факти, които той недопустимо оспорва пред настоящата инстанция, са свързани с непровеждане на първоначален и ежедневен инструктаж на пострадалия и с допускането му на работа без лични предпазни средства, каквато е каската. Бездействието на подсъдимия представлява неспазване изискванията на чл. 16, ал. 1 т. 1 от ЗЗБУТ, на чл. 12, ал. 1 и 2 и чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16. 12. 2009 год., както и на чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания по безопасни и здравословни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване. Отправянето на предупреждение към пострадалия и към свидетелите М. К. и Н. П. да внимават „някой да не се утрепе“ не удовлетворява изискването на ЗЗБУТ и подзаконовите актове по прилагането му за инструктаж, защото е лишено от конкретност и не съдържа информация за възможните рискове и за начините на избягването им, а обстоятелството, че Б. В. и друг път е осъществявал дейност по дърводобив, не освобождава подсъдимия от задължението му, защото изискването за инструктаж е абсолютно, установено е в полза на работника и не зависи от опитността му. Нещо повече, подсъдимият изобщо не е извършил изискуемата от закона оценка на риска при осъществяване на дейността си и с това също е допринесъл за настъпването на съставомерния резултат. Аналогично е и положението със задължението по чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7. Пострадалият не е бил снабден с каска и това обстоятелство е било известно на подсъдимия, първо, защото сам той не е предприел действия в тази насока, и второ, защото е възприел, че на инкриминираната дата Б. В. е дошъл на работа без изискуемите лични предпазни средства. Въпреки отсъствието им пострадалият не е бил отстранен от работа, а напротив бил е откаран на остров К., предоставена му е била моторна резачка и му е възложено да започне механизиран добив на дървесина. Ето защо са неоснователни възраженията на защитата, че подс. К. не е нарушил посочените разпоредби. Именно неспазването им е довело до настъпването на съставомерния резултат, а обстоятелството, че пострадалият сам е неглижирал безопасността си, се явява привходящ фактор, който не прекъсва причинната връзка и има значение единствено за вида и размера на наказанието. Касационната жалба е основателна единствено досежно обвинението за несъблюдаване на чл. 166, ал. 1-3 от Наредба № 7. Няма спор, че посочените разпоредби представляват конкретна хипотеза на иначе общото задължение за работодателя да инструктира работниците си относно безопасното осъществяване на съответната трудова дейност. С оглед приетите от САС факти е безспорно също така, че подсъдимият не е предоставил на пострадалия писмени инструкции за ползваното от него работно оборудване – моторна резачка, но в случая неспазването на коментираното изискване не се намира в пряка причинна връзка със смъртта на Б. В.. Възприетата от апелативния съд фактическа обстановка недвусмислено води до извод, че леталният изход не се дължи на неправилно и рисково боравене с инструмента, произтичащо от неуведомяване на пострадалия за особености в конструкцията му и начина му на експлоатация, а е следствие от неизпълнение на посочените по-горе други задължения от страна на подсъдимия. Ето защо решението следва да бъде изменено в тази му част като К. К. бъде оправдан за обсъжданото нарушение на чл. 166 от Наредба № 7. Не съществува обаче процесуална възможност за цялостното му оправдаване, както се настоява в жалбата, защото упражняването на правомощията по чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е свързано с несъставомерност на фактите, приети от долустоящите инстанции, какъвто не е настоящият казус предвид наличието на причинна връзка между останалите инкриминирани нарушения на специалното законодателство по безопасност на труда и смъртта на пострадалия. Що се отнася до гражданската отговорност на подсъдимия, законът е приложен правилно. Долустоящите инстанции са направили верен извод за наличие на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД. Както всяко престъпление и извършеното от К. К. е виновно и противоправно, а на гражданските ищци са причинени неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с деянието. Оправдаването на подсъдимия само за едно от инкриминираните му нарушения не променя престъпния характер на деянието, а оттам и този на деликт по смисъла на цитираната разпоредба, поради което няма основания да бъде уважено искането за цялостно отхвърляне на исковите претенции. Не са налице и такива за намаляване размера на присъдените обезщетения. При определянето им е съобразен заложеният в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост. Отчетени са съществуващите отношения на близост, обич, уважение и взаимопомощ, съществували между пострадалия от една страна и гражданските ищци З. Т. (негова майка) и Х. В., С. В. и Б. В. (негови деца), от друга. Взето е предвид освен това, че вследствие злополуката малолетният В. Й. ще израсне без бащина обич и грижа, а И. Я. ще остане без съпружеска подкрепа при отглеждането му. Същевременно е съобразено и обстоятелството, че и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства е довела до законосъобразния извод, че претърпените болки и страдания от гражданските ищци ще бъдат справедливо овъзмездени с обезщетения в приетия от окръжния съд размер. Именно намаляването им, за което настоява защитата, би било в нарушение на изискването за справедливост, поради което и тази претенция не може да бъде удовлетворена. Касационната инстанция не констатира и наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. При индивидуализация на наказанието въззивният съд е отчел всички обстоятелства от значение за вида и размера му без да надценява едни от тях за сметка на останалите. Чистото съдебно минало, трудовата ангажираност на подсъдимия, отсъствието на данни за негови противообществени прояви безспорно характеризират К. като личност с ниска степен на обществена опасност и правилно са третирани от контролираната инстанция като смекчаващи отговорността обстоятелства. Същото значение има и фактът, че пострадалият е пренебрегнал предупреждението на свид. П. за опасността от падащи клони. Същевременно, за да обоснове налагането на наказание в размер над минимума по чл. 123, ал. 1 от НК (преди редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК), САС с основание е разглеждал като отегчаващо обстоятелство това, че в причинна връзка със съставомерния резултат са няколко нарушения на правилата, регламентиращи безопасността на труда. Оправдаването на К. К. по обвинението по чл. 166, ал. 1-3 от Наредба № 7 за минималните изисквания по безопасни и здравословни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване не променя извода, че следва да бъде наложено наказание над минимума, предвиден в чл. 123, ал. 1 от НК, тъй като от една страна нарушенията, довели до смъртта на пострадалия, касаят все правила, които са основополагащи за безопасното извършване на дейности, представляващи източник на повишена опасност, каквато е и дърводобивът, а от друга, макар и не в причинна връзка с общественоопасните последици подсъдимият е нарушил и други разпоредби, демонстрирайки по този начин пренебрежителното си отношение към трудовото законодателство и към това по безопасността на труда. Предвид тези съображения и след като не установи наличие на други основания, извън посоченото по-горе за изменение на въззивния съдебен акт, както и такива за цялостната му отмяна касационната инстанция намира, че в останалата му част той следва да бъде оставен в сила. С оглед този изход на делото и предвид изричното искане на повереника подс. К. следва да бъде осъден да заплати на частните обвинители и граждански ищци Х. В., С. В., Б. В. и З. Т. направените от тях разноски за възнаграждение на адвокат общо в размер на 2 000 лева. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 534/28. 12. 2018 год. по в. н. о. х. д. № 1133/2018 год. на Софийски апелативен съд, НО, 7 състав, като оправдава подс. К. К. по обвинението за нарушение на чл. 166, ал. 1-3 от Наредба № 7 за минималните изисквания по безопасни и здравословни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. НА ОСНОВАНИЕ чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. К. Н. К. да заплати на частните обвинители и граждански ищци Х. Б. В., С. Б. В., Б. Б. В. и З. Й. Т. направените от тях разноски пред касационната инстанция общо в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.