О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 499
гр. София, 29.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 992 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Я. и Р. Б. Я., действащи чрез своята майка и законен представител Б. Я. Р., представлявани от адв. П. К., срещу решение № 5 от 11.01.2021г. по в.т.д. № 331/2020г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 226 от 30.06.2020г. по гр.д. № 817/2019г. на Окръжен съд – Русе. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касаторите против ЗАД „Бурстрад Виена Иншурънс груп“ АД частични искове за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за всеки от тях от общо дължимите 60 000 лева за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат им Й. Б. Р. вследствие на ПТП, настъпило на 03.10.2015г.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Излагат съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че не са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за вредите от смъртта на своя брат, като твърдят, че е основан на напълно произволно посочени неверни обстоятелства и на несъществуващи изисквания.
I. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочат следните материалноправни въпроси:
1. Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?
2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик?
3. Предвид даденото разяснение за членове на семейството и правото на конкретни лица в родствена връзка да претендират и получат обезщетение за морални вреди като членове на семейство и предвид изричното им признаване и на право да встъпят в наказателния процес като граждански ищци и частни обвинители в ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС относно посоченото в същото във връзка с разширения кръг правоимащи : „в наказателното производство и това са членове на семейството – съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, братя и сестри, възходящите и низходящите до втора степен…Други лица, извън изброените, могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди само в гражданския процес“, трябва ли за тези лица, включени като „членове на семейството“, да се въвеждат нови, различни от вече установените, критерии за прилагане на принципа на справедливост при определяне на кръга на лицата, правото и размера на обезщетенията за неимуществени вреди?
4. Необходимо ли е въвеждане и съобразяване на нови, различни от установените в ППВС № 4/68г. критерии, като в тази връзка следва да се има предвид постоянната практика на ВКС по приложение на чл.52 ЗЗД, с която са установени критериите, които трябва да се отчетат при компенсирани на тези вреди, като няма основание за разширения кръг „членове на семейството“ да се въвеждат нови и различни критерии, но въпросът не е разрешен нормативно или по реда на задължителната съдебна практика?
5. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик, ако последният е брат, сестра, низходящ/възходящ от втора степен?
6. Загубата на брат/сестра в една малолетна възраст, но такава, че преживялото дете е на възраст, в която има пълно и ясно съзнание за семейство, близост и обич, както и изградена връзка със загиналия, когато житейската зрялост е такава, че преживяването на смърт е много по-емоционално и драматично, представлява ли едно изключително обстоятелство само по себе си, ако са налице всички други обстоятелства, обосноваващи много близка връзка и търпени морални вреди?
Касаторите поддържат, че въззивният съд е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с ППВС № 4/68г., ТР № 1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д .№ 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 88 от 09.07.2012г. по т.д. № 1015/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 177 от 27.10.2009г. по т.д. № 14/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1 от 05.02.2019г. по т.д. № 1002/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 124 от 11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на ВКС, ТК, II т.о. Твърдят, че поставените въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Касаторите формулират в т.7-10 материалноправни въпроси във връзка с прилагането на принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по тях в противоречие с посочената практика на ВКС.
II. Касаторите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по следните процесуалноправни въпроси:
1. Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата? Твърдят, че въззивното решение противоречи на т.12 ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и че е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК поради явната му необоснованост.
2. Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото и е направено в противоречие с константната съдебна практика, а освен това е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото? Твърдят, че по въпроса са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и сочат съдебна практика, на която противоречи въззивното решение.
Ответникът ЗАД „Бурстрад Виена Иншурънс груп“ АД не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за установено виновно противоправно деяние, извършено от водач, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, както и че в пряка причинно-следствена връзка с деянието е причинена смъртта на Й. Р.. Посочил е, че спорният по делото въпрос е дали ищците са материално легитимирани да получат застрахователно обезщетение.
Въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че починалото при настъпилото на 03.10.2015г. ПТП дете Й. Р., е живяло с майка си и братята си в къща на родителите на майката в [населено място], като освен двамата ищци е имал и още трима братя, двама от които са близнаци, че баща му не е живял с тях в едно домакинство към датата на ПТП, а е излежавал присъда в затвора; че по отношение на ищците свидетелите обясняват, че Й. се грижел за по-малките си братя, играел с тях и макар да били малки, те разбирали всичко и зле понесли смъртта му, натъжавали се, като видели негови дрехи.
Посочил е, че с Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г. е разширен кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като е прието, че освен посочените в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. низходящи – деца, възходящи – родители и съпруг на пострадалия и в Постановление № 5/ 24.11.1969 г. – фактическият съжител, отглежданото от пострадалия неосиновено дете и отглеждащият пострадалия, „по изключение“ възможността за обезщетяване следва да се допусне и за лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Посочил е, че според разясненията, дадени от ВКС, в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но само ако поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за претендиране, респ. получаване на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а следва да бъде доказано, че смъртта на близкия човек е причинила на преживелия родственик морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/ 61 г. и № 5/ 69 г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Въззивният съд е приел, че в случая от събраните по делото доказателства се установява, че отношенията между ищците и починалия вследствие на ПТП Й. са нормално присъщите за този родствен кръг на обич, близост и привързаност – братята са живели в едно домакинство, били са на близка възраст и съответно са споделяли едно и също ежедневие и са били приятели в игрите. Намерил е за естествено смъртта му да се отрази на ищците негативно в емоционален план, но е преценил, че по делото не е доказано претърпените от тях в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на брат им вреди да са изключителни, т.е. да надхвърлят като интензитет и по продължителност обичайните, търпени от близките при подобна трагична загуба. Изложил е съображения, че първоначалният шок и силно душевно страдание от внезапно настъпилата смърт на близък човек са нормална психологична реакция и несъмнено поради близостта си с починалия ищците са чувствали и ще продължат да чувстват тъга при спомените за него, при разглеждане на негови снимки и износване на негови дрехи, но не е установено психическото здраве на някой от ищците да е засегнато и то в степен, по-висока от обичайната при сходни житейски ситуации. Добавил е, че поначало, предвид ниската възраст на ищците И. и Р. към датата на инцидента, е нормално негативните им преживявания да са с по-малка интензивност и продължителност, защото с детската си психика те усещат липсата, но не осъзнават и не могат да преценят безвъзвратността на загубата, нито тя им въздейства по начина, по който засяга възрастен човек.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените от касаторите първи шест материалноправни въпроси са свързани с преценката за критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод за неоснователност на исковете. По въпроса е формирана задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното от касатора Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно което легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45 от 10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка /напр., относимо към връзката между братя и сестри, израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина/. В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, като изводът му за липса на материалноправна легитимация на ищците е резултат от обсъждане на събраните доказателства и установяване наличието на обичайни отношения между братя, но не и на други отношения, позволяващи преценка, че на ищците се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Формулираният от касаторите шести материалноправен въпрос е предпоставен от съдържащото се в него твърдение, че между ищците и починалия им брат е била изградена много близка връзка по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, обосноваваща присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, противно на извода на въззивния съд, че такава връзка не е доказана. Поради това така формулираният въпрос не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Преценката доколко този извод на въззивния съд е съобразен със събраните по делото доказателства е свързана с проверка на обосноваността на въззивното решение, която не може да бъде извършена в селективния стадий на касационното производство.
С оглед наличието на постоянна практика на ВКС по поставените въпроси, от която въззивният съд не се е отклонил, е неоснователно искането за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираните в т.7 – т.10 материалноправни въпроси се отнасят до прилагането на принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Тези въпроси не удовлетворяват изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като нямат характера на правни въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Предявените от касаторите искове са отхвърлени поради липса на материална легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат, поради което въпросът за справедливия размер на обезщетението не е обсъждан.
Поставените процесуалноправни въпроси по съществото си представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Независимо от това, следва да се посочи, че в съответствие с постоянната практика на ВКС по приложението на чл.236, ал.2 ГПК въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и доводите и твърденията на страните и въз основа на тях е формирал собствени мотиви по предявените искове.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК– очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното решение. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи по спорния въпрос за наличието на материалноправна легитимация на ищците не са направени при особено съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован. Що се касае до правилността на тези изводи, то тя не може да бъде проверявана в стадия по селекция на касационната жалба.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5 от 11.01.2021г. по в.т.д. № 331/2020г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |