Р Е Ш Е Н И Е № 37 София, 29.02.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря Марияна Петрова..................................................................................... и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев .............................................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 1651 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимата Б. Л. Я., чрез адвокат Н. П., и на гражданския ищец и частен обвинител П. З. Я., чрез адвокат Н. Б., против решение № 25 от 04.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 21/ 2015 г. на Военно-апелативен съд. Подсъдимата счита наложеното й наказание за явно несправедливо. Наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК аргументира с неотчетени от съда многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и с пренебрегнати правила по чл. 58 и чл. 55 от НК. Гражданският ищец останал недоволен от присъденото му обезщетение и настоява за неговото увеличаване до претендирания с гражданския иск размер от 130 000 лева. Посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК обосновава с довод за неотчетени обстоятелства и подценяване на тяхното значение при определяне на обезвредата за претърпените неимуществени вреди от деянието. Пред касационната инстанция подсъдимата Б. Я. не взема становище. Нейният защитник адв. П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, а въззивното решение да бъде отменено. Гражданският ищец и частен обвинител П. Я., както и повереникът му адв. Б. считат жалбата на подсъдимата за неоснователна, тъй като постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Настояват за увеличаване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че определената от въззивния съд санкция е съответна на обществената опасност на деянието и дееца, съобразена е с целите на наказанието и е справедлива. Счита още, че при определяне на гражданското обезщетение не е нарушен законът и присъденият размер съответства на законовите критерии за справедливост. Предлага касационните жалби на подсъдимата и на гражданския ищец да бъдат оставени без уважение и да се потвърди решението на въззивния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 69 от 22.04.2015 г. по н.о.х.д. № 69/ 2015 г. Софийският военен съд признал подсъдимата Б. Л. Я. за виновна в това, че на 16.11.2013 год., между 23.00 ч. и 23.51 ч., в дома си в [населено място], ул. „22-ра” № 2, [община], направила опит умишлено да умъртви съпруга си П. З. Я. и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, чл. 54 и чл. 58 б.”а” от НК й наложил наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което редуцирал с една трета по чл. 58а, ал. 1 от НК в размер на три години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от пет години. Подсъдимата била осъдена да заплати на гражданския ищец П. З. Я. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на тридесет хиляди лева, заедно със законовата лихва от 16.11.2013 г. до окончателното им изплащане, а в останалата част за разликата до сто и тридесет хиляди лева гражданският иск бил отхвърлен като неоснователен. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и в тежест на подсъдимата възложил разноските по делото. С решение № 25 от 04.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 21/2015 г. Военно-апелативният съд изменил присъдата, като увеличил наказанието на 12 години лишаване от свобода, чийто размер редуцирал на осем години на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, определил първоначален строг режим за неговото изпълнение в затворническо общежитие от закрит тип и увеличил присъденото обезщетение на седемдесет хиляди лева. Касационната жалба на подсъдимата е основателна, но не по изложените доводи. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава Двадесет и седма от НПК, с признание на фактите от подсъдимата Я. по чл. 371, т. 2 от НПК. Допуснатото нарушение от първоинстанционния съд с едновременното прилагане на два правни института – по чл. 58, буква „а“ от НК и по чл. 58а от НК е отстранено от въззивната инстанция. Верен е и добре аргументираният извод на Военно-апелативния съд, че липсват предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК – смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, че да налагат определяне на наказанието в размер под законовия минимум и той да е по-благоприятен от редуцирания по чл. 58а, ал. 1 от НК. Не са били налице основания за прилагане на института по чл. 58, б. „а” от НК - опитът към умишлено убийство е довършен, изцяло е осъществено намерението на дееца да предприеме необходимото за умъртвяване на съпруга си, но причинно-следствената връзка между изпълнителното деяние и смъртта на пострадалия е прекъсната, поради оказаната навременна и висококвалифицирана медицинска помощ. Същевременно, Върховният касационен съд намира, че наложеното на подсъд. Биляна Я. наказание се оказва явно несправедливо. Без съмнение, действията на подсъдимата по заличаване на част от следите на престъплението (старателно измила ножа, с който пробола съпруга си и го изхвърлила в метален контейнер за отпадъци, след което се обадила да съобщи за състоянието на пострадалия) се явява единственото отегчаващо отговорността обстоятелство. Останалите смекчаващи отговорността обстоятелства: неосъждана, с добри характеристични данни, семейна с малко дете (неправилно навършените 32 години са били приети за „млада възраст”) имат значителен превес. Те предопределят наказанието лишаване от свобода в предвидения от закона специален минимум от десет години. Така санкцията на подсъдимата е съответна на тежестта на извършеното престъпление и може да постигне целите по чл. 36 от НК. Заради приложения институт на съкратеното съдебно следствие наказанието следва да бъде редуцирано с една трета, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК и подсъд. Я. да изтърпи шест години и осем месеца лишаване от свобода. Определеният с въззивното решение първоначален строг режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип не следва да бъде променян. Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна. Върховният касационен съд не споделя довода на гражданския ищец, че въззивното решение в гражданско-осъдителната част е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно е прието, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер от седемдесет хиляди лева, като решаващата съдебна инстанция е съобразила всички обстоятелства, имащи отношение към обективното отмерване на обезвредата. Определеният от Военно-апелативния съд размер съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което претенцията на гражданския ищец П. Я. за неговото увеличаване е неоснователна. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 25 от 04.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 21/ 2015 г. на Военно-апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата Б. Л. Я., на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, наказание на шест години и осем месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.