Р Е Ш Е Н И Е № 420 гр. София, 27 ноември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурор от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1393/2014 г. на ВКС, ІІІ наказателно отделение и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба от адвокат С. П. от АК гр. Сливен, служебен защитник на подсъдимия Т. Т. Т., срещу въззивно решение №77, от 11.07.2014 год. по внохд№75/2014 год. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда №6/31.01.2014 год., постановена по нохд№480/2014 год. на Окръжен съд гр. Сливен. Касационното основание в жалбата е явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, в подкрепа на което се навеждат доводи, че и двете съдебни инстанции са игнорирали значението на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства; направените самопризнания, разкаяние, критично отношение към извършеното и активното съдействие на органите на разследването са обективирали извод за превес на смекчаващите вината обстоятелства. Недопустимо е даден превес само на степента на обществена опасност на деянието и тежестта на настъпилия вредоносен резултат; нарушен е и чл. 56 от НК с отчитане като индивидуализиращи отговорността обстоятелства данни , които са взети предвид от закона в признаците на състава на престъплението; неправилно е отказано приложение на чл. 55 от НК. Молбата на жалбоподателя е да се измени въззивното решение като бъде намален размерът на наложеното на наказание. В съдебното заседание подсъдимият Т. и назначеният от ВКС по реда на чл. 94, ал.1,т.6 от НПК служебен защитник – адвокат С. С. от САК поддържат жалбата с допълнителни доводи към наведеното основание, че не са отчетени данните за тежкото семейно и материално положение на подсъдимия, израснал без баща; към датата на деянието е бил само на 16 години и ученик в гимназия в [населено място] с добри характеристични данни; предприел е действия за оказване помощ на пострадалия; липсва умисъл за причиняване на смъртта на пострадалия / не е искал и не е допускал смъртта на пострадалия/. В своя лична защита подсъдимият отново поддържа претенцията за намаляване размера на наложеното наказание. Прокурорът от ВКП намира касационната жалба за неоснователна като счита, че съдебните инстанции са отчели всички определящи отговорността обстоятелства и са наложили справедливо наказание, предвид високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. В последната си дума осъденият Т. Т. моли за намаляване наложеното наказание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕДИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: С присъда №21 от 16.04.2014год. по НОХД№480/2013 год. на Окръжен съд, гр. Сливен, подсъдимият Т. Т. Т.,[ЕГН], е признат за виновен в това, че на 17.01.2014 г., в [населено място], [община] като непълнолетен, но можещ да разбира разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, е отнел от владението на Г. А. Г. на 74 год. от същото село сумата от 11,60 лв., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с умишленото умъртвяване /убийство/ на Г. А. Г. на 74 год., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, ,т.2, предл.1,вр. с чл. 198, ал.1,вр. чл. 115, вр. чл.63, ал.2,т.1, вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на ОСЕМ ГОДИНИ "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА"; на основание чл. 191 ал. 2 и чл. 58 ал.2 от ЗИНЗС е определен първоначален "общ" режим за изтърпяване на наложеното наказание, което да се изтърпи в Поправителен дом; на основание чл. 59 ал.1 от НК от определеното наказание е приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан под стража - от 19.01.2014 г., до привеждане на присъдата в изпълнение; присъдени са разноски в размер на 233,50 лв.; съдът се е разпоредил с веществените доказателства. По въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия е образувано внохд№75/14 год. на БАС, по което с въззивно решение №77, от 11.07.2014 год. присъдата е потвърдена. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Наведените доводи в жалбата са били предмет на обсъждане от предходните две инстанции и са получили аргументиран отговор. Съставът на ВКС намира за законосъобразни изводите в атакуваното решение относно индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. Няма нарушения на особените правила, предвидени в Глава шеста от НК, за определяне на наказанията, извършени от непълнолетни. Съдът е спазил правилото на чл. 63, ал.2, т.1 от НК. Подсъдимият Т. е извършил деянието като непълнолетен, но навършил 16 годишна възраст, поради което основателно е било заменено предвиденото в Особената част на НК наказание за извършеното от Т. престъпление по чл. 199, ал.2, т.2 от НК „лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна”, с предвиденото в особените правила за този случай наказание за непълнолетни „от пет години лишаване от свобода до дванадесет години лишаване от свобода”. Основателно в изводите на съда е отразен превесът на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, които доминират поради завишената степен на обществената опасност на деянието и дееца. Те са обусловени от начинът на извършване на деянието, който разкрива висока степен на интензивност на престъпния умисъл с нанасянето на множество на брой удари с дървен кол върху главата на жертвата, която е била на преклонната възраст, без възможност да се защити; довеждането й до безпомощно състояние, след което е продължил със същата интензивност да преравя всяко кътче от дома на жертвата , за да отнеме вещи от владението на жертвата. По делото е установено, че подсъдимият Т. непосредствено преди деянието е направил и други опити за неправомерно проникване в чужди жилища в същото населено място, обитавани от възрастни хора. От друга страна, оценени са и данните за обремененото му съдебно минало с осъждане за престъпление срещу собствеността. Невярно се интерпретира от защитата недостатъчна оценка на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Съставът на ВКС намира , че те са оценени в пълна степен; неговото тежко материално и семейно положение; фактът че е ученик в гимназията; направените самопризнания, разкаяние, критично отношение към извършеното и активно съдействие от подсъдимия на органите на разследването и на съда при разкриването на обективната истина. Споделят се изводите на предходните инстанции за законосъобразно отчитане на самопризнанието на подсъдимия не само като процесуално определящо основание за развитието на производството пред първата инстанция при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371,т.2 и сл. от НПК по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, но и оценката му на смекчаващо обстоятелство за отговорността на подсъдимия. Този подход в оценъчната дейност на съда при определяне на наказанието е развит в практиката на ВКС /спр. ТР№1/2009 год. на ОСНК/ като изключение при развитието на делото по реда на чл. 371,т.2 и сл. от НПК и се прилага само, когато разкаянието и критично отношение на дееца към извършеното е белег на цялостното му активно съдействие на разследващите органи и на съда при разкриването на обективната истина като неизменна характеристика в процесуалното поведение на обвиняемото лице в двете фази на наказателния процес. Основателно фактическите данни за наливане от дееца на вода в гърлото на пострадалия не са възприети от съдебните състави като оказване на помощ, тъй като е установено по делото, че това действие е ускорило процес на задавяне и е влошило положението му. Установено е, че след като пострадалият е бил доведен до безпомощно състояние, подсъдимият Т. е пребъркал джобовете, чантата, отварял и преравял леглото, гардероба на жертвата. Тези фактически данни основателно са интерпретирани като фактори, разкриващи особености и тежестта на деянието, извън признаците в инкриминирания състав на престъпление. Оспорването на вината на подсъдимия не е релевирано в жалбата. Въпреки това, доводът, че не е действал с умисъл за грабеж е неоснователен, тъй като съдържанието на вината е обективирано в използваните от дееца начин и средство за неговото извършване, които са му послужили за пряко въздействие върху жизненоважна част от тялото на пострадалия и са способствали за осъществяване и второто деяние – отнемането на вещите на пострадалия. Установена е и функционалната връзка на интелектуалното и волево съдържание на психическото отношение на подсъдимия като съзнавано и желано по отношение на деянието и неговите последици, изразено едновременно в посегателство върху имуществото и живота на пострадалия. Невярно се претендира в жалбата, без конкретни доводи, че съдебните инстанции са нарушили правилото по чл. 56 от НК. Обратното е вярно. При отмерване на наказанието са обсъждани само относимите към индивидуализацията на наказанието на подсъдимия данни, а не и такива, които са взети предвид от закона като признаци от състава на престъплението, в случая - по чл. 199, ал.2,т.2 от НК. Индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Т. законосъобразно е обусловена от особеното правило на чл. 373, ал.4 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1 от , вр. с чл.54 от НК, приложено съгласно императива на закона. Индивидуализираното съгласно чл. 54 от НК наказание правилно е намалено с една трета ; определеното наказание от дванадесет години „лишаване от свобода” е намалено с една трета - на осем години „лишаване от свобода”. ВКС не споделя становището в касационната жалба, поддържано и в хода на съдебните прения, за индивидуализация на наказанието във връзка с чл. 55, ал.1,т.1 от НК. Този довод на защитата е напълно несъстоятелен, както по вече изложените съображения, така и поради липсата на каквито и да било фактически предпоставки за съждение за многобройност или изключителност на смекчаващи вината на Т. обстоятелства, още по-малко може да се обоснове тезата , че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, каквато кумулативна предпоставка също не е налице. По изложените съображения, съставът на ВКС, ІІІ н.о. намира, че не са допуснати нарушения при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Т. Т.. Няма фактическо и правно основание за последващо смекчаване на правното положение на подсъдимия с намаляване размера на определеното му наказание. То се явява съразмерно на тежестта на извършеното и на обществената опасност на дееца и поради това е справедливо. Воден от тези мотиви и съгласно чл. 354, ал. 1,т.1 от НПК, ВКС,ІІІ н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №77, от 11.07.2014 год. по внохд№75/2014 год. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда №6/31.01.2014 год., постановена по нохд№480/2014 год. на Окръжен съд гр. Сливен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: