Р Е Ш Е Н И Е № 447 гр. София, 04 ноември 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2230 по описа за 2011 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. К. А. срещу решение на Варненски апелативен съд № 94 от 13.06.11, по ВНОХД № 184/11, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Силистра, № 37 от 30.03.11, по НОХД № 40/11. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 2.03.2010 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е прокарал в обращение подправени парични знаци / две банкноти с номинал от 200 евро /, за които е знаел, че са подправени, с оглед на което и на основание чл. 244, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, групирани са наказанията, наложени по множество присъди, а именно: по НОХД № 367/04 на СРС и НОХД № 184/07 на СРС, с общо наказание: глоба, в размер на 1 000 лв, и по НОХД № 545/07 на СРС, НОХД № 984/07 на СРС и НОХД № 1071/07 на СРС, с общо наказание: осем месеца „лишаване от свобода”, постановено е отделно изтърпяване на наказанията, по НОХД № 832/05 на СРС и НОХД № 979/06 на СРС, и, при условията на чл. 68 НК, е приведено в изпълнение групираното наказание осем месеца „лишаване от свобода”, за изтърпяването на което е определен „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че не са взети предвид възраженията срещу осъдителната присъда, че неправилно са кредитирани показанията на заинтересованите свидетели, обменяли валута в нарушение на закона, че е ценен протокол за доброволно предаване, в който не е отразено в колко часа са предадени процесните банкноти и в чие присъствие е станало това, че осъждането почива на данни, че подсъдимият е хазартна натура, че са игнорирани обясненията му, с които е отрекъл участието си в престъплението, че събраните доказателства са недостатъчни за постановяване на осъдителна присъда, че обвинението не е доказано, съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК. С жалбата се правят алтернативни искания: за оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят или негов представител не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Варненският апелативен съд е извършил цялостна въззивна проверка на осъдителната присъда и е дал убедителен отговор на наведените пред него възражения срещу нейната правилност. Версията на подсъдимия, че не е автор на деянието, е опровергана от доказателствената съвкупност, подкрепяща обвинителната теза, изводима от показанията на св. М., св. И., св. А., св. И., протоколи за доброволно предаване, запис от камера за видеонаблюдение, техническа справка, касаеща истинността на банкнотите, веществените доказателства. Липсват основания да бъдат преценени като недостоверни и да бъдат отхвърлени на това основание показанията на служителите от газ-станцията, послужили за осъждането на подсъдимия. Техните твърдения се вписват в контекста на фактите, изяснени от другите доказателствени източници, уличаващи подсъдимия. Свидетелите са обяснили причината да извършат несвойствената за газ-станцията услуга / обмяна на валута /, а именно: настойчиво отправената към тях молба на подсъдимия, когото познавали като редовен клиент. Данните, че жалбоподателят се е занимавал с хазарт, са постъпили от него, тъй като той е съобщил на св. М., че парите му трябват, за да продължи играта в казиното. Протоколът за доброволно предаване, с който са приобщени веществените доказателства, е годен да послужи при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти, поради което правилно е ценен по делото. Не е допуснато нарушение по чл. 303, ал. 2 НПК, тъй като кредитираните доказателствени източници формират надеждна основа за осъждането на подсъдимия. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Липсва нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При установените релевантни факти материалният закон е приложен правилно. Деянието е съставомерно по чл. 244, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, каквато е и възприетата правна квалификация. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на подсъдимия, тъй като хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, в случая, не е налице. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на Варненски апелативен съд № 94 от 13.06.2011 г, по ВНОХД № 184/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: