2.стр. от определение по ч.гр.д. № 116/2011 на Върховния касационен съд, ІV ГО ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 137 София, 11 . март 2010 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 116 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Великотърновския апелативен съд от 29.11.2010 г. по ч.гр.д. № 552/2010 за прекратяване производството по искове по чл. 45 ЗЗД. Недоволен от определението е жалбоподателят М. Й. Б., представляван от адв. П. К. от В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за дължимостта на такса по иск за обезщетение на вредите от престъпление, което е установено с влязла в сила присъда, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата К. И. К. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е прекратително, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че с одобрено от съда споразумение ответникът е признат за виновен, че при ПТП е причинил смърт и телесни увреждания на различни лица. Ищецът твърди, че е претъпял вреди от същото деяние, но като не е жертва на престъпление, което е установено с влязла в сила присъда, той дължи такса, която не е внесъл съгласно указанията на съда. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда. Той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, но има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че от такса за разглеждането на иск за обезщетение за вреди са освободени жертвите на престъпление, което е установено с влязла в сила присъда. В представеното споразумение ищецът не е посочен като жертва на извършеното престъпление, поради което като твърди, че и той е пострадал, макар и от същото ПТП, ищецът дължи таса за разглеждане на делото. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд от 29.11.2010 г. по ч.гр.д. № 552/2010. ОСТАВЯ В СИЛА определението на Великотърновския апелативен съд от 29.11.2010 г. по ч.гр.д. № 552/2010. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.