Р Е Ш Е Н И Е № 446 град София, 15 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Чобанова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1351 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Л. А. Б. за възобновяване на наказателното производство по в. н. о. х. д. № 54/2012 г. и отмяна на въззивно решение от 10.05.2012 г. на Окръжния съд - Монтана. В искането са отбелязани основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че съдът е допуснал нарушения на принципите, въведени с разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК, както и на процесуалните изисквания по чл. 107, ал. 5, по чл. 305, ал. 3, по чл. 339, ал. 2 НПК; че е осъдил подсъдимия за деяние, което е несъставомерно; че не е мотивирал избора на наказание, което по размера си е прекомерно завишено. С оглед различните основания са направени алтернативни искания от осъдения Б. - за отмяна на въззивното решение и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане; за изменяване на въззивното решение и намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. М.) поддържа искането за възобновяване на наказателното дело. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като по делото не са допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното. С присъда от 17.02.2012 г. по н. о. х. д. № 625/2011 г. Районният съд - Берковица е признал подсъдимия Л. А. Б. за виновен в това, на 25.09.2011 г. в гр. Б., повторно в немаловажен случай и чрез използване на моторно превозно средство да е отнел от владението на Н. К. С. чужди движими вещи – промоционален пакет, марка „Ф.”, съдържащ различни машини и части, на обща стойност от 2800 лева без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С въззивно решение от 10.05.2012 г. на Окръжния съд – Монтана по в. н. о. х. д. № 54/2012 г. присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. В него се твърди, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като не е съблюдавал стриктно принципите по чл. 13 и по чл. 14 НПК за разкриване на обективната истина и за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Аргументите в този аспект са изцяло подчинени на процесуалната позиция, че подсъдимият е осъден за деяние, което е несъставомерно, тъй като е взел чуждите вещи с разрешението на св. В. за временно ползване и със съгласието на техния собственик. Според осъдения, различните и неверни фактически изводи на съда са резултат от неоснователно отхвърлените доказателствени искания, от произволния отказ да се кредитират обясненията, въпреки че те доказателствено са се подкрепяли от показанията на св. В.. Доводите са неприемливи. Липсва произволен отказ на въззивния съд да уважи надлежно направени доказателствени искания – за преразпит на св. В. и разпит на поемните лица, защото такива доказателствени искания не са били направени от осъдения или неговия защитник. Поначало въззивният съд няма задължение да проверява още веднъж събрания в първата инстанция доказателствен материал и сам преценява необходимостта от събиране на нови доказателства за разкриване на обективната истина. В искането на осъдения не се посочва какви обстоятелства са налагали преразпита на св. В. и разпита на поемните лица, които биха имали съществено значение за изясняване на обективната истина. Не се изтъкват и доводи съдът да не е обсъдил съществени обстоятелства или превратното да тълкувал събраните по делото доказателства. По своята същност аргументите са насочени да опровергаят оценката на съда по същество за недостоверност на обясненията на подсъдимия и частично на показанията на св. В. от съдебно заседание. При отсъствието обаче на конкретно посочено нарушение, свободната преценка на въззивния съд, разглеждащ делото по същество, на кои доказателствени средства ще се довери и на кои не, е извън обхвата на упражнявания контрол от Върховния касационен съд. Обясненията на подсъдимия и показанията на св. В. са били внимателно проучени и оценени както поотделно, така и в съвкупност с останалите доказателствени източници, в каквато насока мотивите на въззивното решение съдържат логични и достатъчно изчерпателни съображения. Липсва съществено нарушение в доказателствената дейност на съда, чиято последица може да бъде отмяна на решението по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела , на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърдението на осъдения, че по делото е останал неизяснен въпросът кое е лицето, което е владяло вещите, предмет на престъплението е напълно голословно и не отговаря на съдържанието на въззивното решение. По делото фактически е било прието, че макар помещението да е било собственост на св. В., същото е било предоставено за ползване на св. С., който е съхранявал вътре свое имущество. Респективно, съдът изрично е посочил в мотивите, че подсъдимият е отнел от владението на св. С. и без негово съгласие инкриминираните вещи. Няма нарушения на чл. 305, ал. 2 НПК и на чл. 339, ал. 2 НПК. Въззивният съд се е произнесъл в решение и в него е дал отговор на всички ясно формулирани доводи с основно значение, които е навеждала защитата. Стъпвайки на доказателствата, които е оценил като достоверни, съдът е отхвърлил тезата за несъставомерност на деянието, тъй като подсъдимият е действал с разрешение за временно ползване на вещите, дадено му от св. В.. Подсъдимият не е бил осъден за кражба при квалифициращите обстоятелства – разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, поради което не подлежат на обсъждане доводите за съществена непълнота на мотивите, които осъденият прави в посочения смисъл. В рамките на възприетите фактически положения, изведени без съществени процесуални нарушения, правната квалификация е законосъобразна. Окръжният съд в гр.Монтана е споделил съображенията на първоинстанционния съд относно конкретната тежест на деянието, данните за личността на дееца, както и останалите доказани и значими обстоятелства при избора на наказанието. Неоснователно се претендира явна несправедливост поради прекомерно завишен размер на наказанието, тъй като на подсъдимия Б. е наложено минимално предвиденото от една година лишаване от свобода в санкцията на чл. 195, ал. 1 НК. При отсъствието на основание, което да оправдава възобновяване на наказателното дело, искането на осъдения Б. следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. А. Б. за възобновяване на наказателното производство по в. н. о. х. д. № 54/2012 г. по описа на Окръжния съд - Монтана. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: