6 Р Е Ш Е Н И Е № 541 гр. София, 20 януари 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Велинова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1829 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения П. И. П. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 291/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че делото е било разгледано от незаконен състав на първоинстанционния съд, който е постановил осъдителна присъда, потвърдена с решението на въззивния съд; че липсва внимателен анализ и оценка на съвкупността от доказателствени източници и отговор на основни доводи, които е навеждала защитата; че допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до незаконосъобразно осъждане на подсъдимия, явна несправедливост на наложеното наказание и прекомерно завишен размер на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Б.) поддържа искането по писмено изложените съображения, които допълнително подкрепя с решението на Съда в Страсбург по делото П. с/у Б.. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 43 от 13.03.2013 г. по н. о. х. д. № 179/2010 г. на Ихтиманския районен съд подсъдимият П. И. П. е признат за виновен в това, на 23.03.2008 г. в гр.Д., С. област, повторно и с особена жестокост да е причинил тежка телесна повреда на Л. Й. Л., поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 7 и т. 9 вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от пет години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение условното наказание от три месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 41/2005 г. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданския ищец Л. Й. Л. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева. Разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение от 10.07.2013 г. на Софийския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 291/2013 г. присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Основно се застъпва тезата, че Софийският окръжен съд не е изпълнил задълженията си да извърши цялостна и задълбочена проверка на присъдата, която е била постановена от незаконен състав поради предубеждението на съдията, който в качеството си на прокурор е внесъл обвинителен акт и образуваното въз основа на него производство по н. о. х. д. № 41/05 г. по описа на Ихтиманския районен съд е приключило с осъждането на подсъдимия. Това осъждане е обусловило квалифициращото обстоятелство по т. 7 на чл. 131, ал. 1 от НК. Предубеждението на съдията се е изразило и в допуснатите други съществени нарушения на процесуалните правила, поради което осъденият П. не е получил правосъдие от безпристрастен съд и справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Нарушението е от категорията на „абсолютните” и е налагало безусловна отмяна на присъдата от въззивния съд. Доводите на осъдения не могат да бъдат възприети. От материалите по делото се установява, че безпристрастността на съдията е била оспорена още пред първоинстанционен съд, който е отказал да уважи искането за отвод. По пътя на обжалването и формулирани по сходен начин, аргументите отново са били наведени и ефективно разгледани в рамките на въззивното производство, а в решението те са получили пространен отговор. Проверката на Върховния касационен съд потвърждава законосъобразните и убедителни мотиви на Софийския окръжен съд, с които съображенията на подсъдимия и защитника за незаконен състав са били отхвърлени като неприемливи. Безусловно членовете на съдебния състав трябва да удовлетворяват задължението за безпристрастност, посочено в чл. 6, т.1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, което намира своето проявление в процесуалните изисквания по чл. 29 от НПК. Обстоятелството, че председателят на първоинстанционния съдебен състав, в качеството си тогава на прокурор е изготвил обвинителния акт по дело, образувано през 2005 г. и за различно деяние на подсъдимия П., не попада в коя да е от хипотезите, в т.ч. по ал. 1, т. 3, на чл. 29 от НПК като основание за отвод и не е представлявало забрана за участие в съдебния състав, който е решил въпросите по същество на делото. В решението П. с/у Б., на което се позовава защитникът, Съдът в Страсбург поставя проблема от гледна точка на чл. 6, т. 1 от Конвенцията при „един обективен подход”, основан на риска безпристрастността на съда „да изглежда открита за съмнения”. Приема липсата на достатъчно гаранции и нарушение на чл. 6, т. 1 от Конвенцията, ако „едно лице, след като е заемало в прокуратурата длъжност, чието естество е могло да му наложи да се занимава с даден случай в изпълнение на служебните си задължения, участва след това в същото дело като съдия”. Данните по делото не разкриват съдия Й. да се е произнасяла по същите факти или по какъвто и да било друг начин да се е занимавала в качеството си на прокурор със същия случай, разгледан от състава на първоинстанционния съд, който е постановил осъдителната присъда срещу подсъдимия П., потвърдена с решението на Софийския окръжен съд. Посоченото означава, не е налице ситуация, при която упражняваните преди това функции като прокурор да поставят под въпрос безпристрастността на съдията и делото да е било решено от съд, съставен по начин, който не отговаря на изискванията по чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Неоснователно се претендира предубеденост, произтичаща от личното поведение на съдия Й., което се поддържа с напълно произволното твърдение, че при тайното съвещание, в качеството си на председател, тя е оказвала давление върху съдебните заседатели при произнасянето на съда по искането за отвод. Отказът да се уважи направеното искане от защитника е мотивиран с ясни, точни и изчерпателни съображения, основани на закона и материалите по делото. Не могат да се подкрепят и доводите на осъдения за провеждани разпити на свидетели при негово възражение и наличието на уважителна причина за отсъствието на упълномощения защитник. От материалите по делото се установява, че в обявения начален час за съдебното заседание на 6.11.2012 г. се е явил единствено подсъдимият П.. Защитникът – адв. Б. не е предоставил никаква информация за обективна пречка, възпрепятстваща явяването му. Осъденият не е направил нито искане за отлагане на делото, нито възражение срещу участието на резервния защитник. Упълномощеният защитник се явил със закъснение, без да посочва причина и съдебното заседание е продължило с негово участие. Не е взел никакво отношение по проведените разпити на свидетели, респективно, не е поискал нов разпит, в който да участва. Преразпит на свидетели, считайки го за наложително и от значение за правилно решаване на делото, не е било поискано и в рамките на въззивното производство. Затова, подсъдимият и неговият защитник не са били лишени от процесуалната възможност да участват в състезателен разпит и реално да осъществяват ефективност на защитата. Не се установяват и нарушения при формиране на вътрешното убеждение по фактите, относими към предмета на доказване по делото, както и фаворизиране на обвинението и обвинителните доказателства за сметка на тези, които са оправдавали подсъдимия. Софийският окръжен съд е посочил, че собственият му анализ и оценка на доказателствените материали изцяло съвпада с анализа и оценката на първоинстанционния съд, приемайки за прецизно изяснени съществуващите противоречия и споделяйки изложени в достатъчен обем мотиви кои и защо се кредитират като достоверни и кои и защо се считат за недостоверни. В този смисъл показанията на св. Б. не са били отхвърлени с единственото съображение, че противоречат на други, а обсъдени отделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници. Макар да е отбелязано, че показанията на група свидетели и на полицейските служители не следва да бъдат обсъждани, те очевидно не са били изключени от обхвата на съдебна преценка, щом е прието, че част от тях не възпроизвеждат факти и обстоятелства, непосредствено свързани със случилото се около басейна, а полицейските служители възпроизвеждат факти след пристигане на местопроизшествието и последващи деянието на подсъдимия. Показанията на св. В. и на св. Б. относно възприятията им за присъствието на подсъдимия П. измежду лицата, наобиколили басейна, не са били изопачени. Липсва позоваване на несъществуващи техни наблюдения, в какъвто смисъл е изложено твърдение от страна на осъдения – „да са видели подсъдимият да държи нещо, отивайки към басейна”. Фактическите констатации, че именно подсъдимият е нанесъл удар с лопата по главата на пострадалия Л., причинявайки му тежко телесно увреждане, са били изградени въз основа на съвкупност от преки и косвени доказателства, извлечени от оценените за достоверни доказателствени източници и с помощта на експертните заключения. Всички конкретно формулирани доводи с решаващо значение, които пред въззивния съд са навеждали подсъдимият и неговият защитник, в решението са получили ясен и достатъчно мотивиран отговор. В рамките на възприетите фактически положения законосъобразно са изведени всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 7 и т. 9 вр. чл. 128, ал. 1 НК както в обективно, така и в субективно отношение. От гледна точка на материалния закон не е допуснато съществено нарушение. Липсва явна несправедливост на наложеното наказание, което е правилно индивидуализирано, при спазване на всички изисквания на закона и с оглед установените факти по делото. Не е допуснато и нарушение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на присъденото обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди. Такива нарушения не се сочат от осъдения, а и не бяха установени от Върховния касационен съд. При отсъствието на съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК искането за възобновяване на наказателното дело следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. И. П. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 291/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: