Р Е Ш Е Н И Е №38 гр. София, 29 март 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 83/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано на осн. чл. 346,т.1 НПК по касационна жалба от защитника на Х. А. С. срещу решение на ВтАС № 211/12.11.2015г. по внохд № 235/2015г., с което е потвърдена присъда № 8/15.06.2015г. по нохд № 418/2014г. по описа на Окръжен съд- Ловеч. В жалбата и в съдебно заседание се заявява и поддържа касационното основание на чл. 348, ал.1, т.3 от НПК - явна несправедливост на наказанието. Изтъкват се аргументи за неотчетени от инстанциите по същество смекчаващи отговорността обстоятелства и се иска намаляване размера на наложеното наказание. Прокурорът при ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Частните обвинители пледират за неоснователност на жалбата и молят атакуваното решение да бъде оставено в сила. В писмено възражение на повереника им се изтъкват редица съображения за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал.1 НПК, намери следното: С обжалваното решение на Апелативния съд – Велико Търново по внохд № 235/2015г. изцяло е потвърдена присъда № 8/15.06.2015г. на ОС -гр.Ловеч по нохд № 418/2014г., с която жалбоподателя С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4 във връзка с ал.3, пр.4, 5, 6 и 7, б.”б”, пр. 2 във връзка с 342, ал.1, пр.3 НК и му е наложено наказание 15 (петнадесет) години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. С първоинстанционния съдебен акт съдът се е произнесъл и по разноските, както и по веществените доказателства. Оспорването на решението в частта относно наложеното наказание указва на съгласие с приетите за установени от инстанциите по същество фактически положения, които са били изведени на базата на процесуална дейност, към която жалбоподателят не отправя оплаквания. Несправедливостта на наложеното наказание се защитава с аргумента, че на подсъдимия е наложено наказание в максималния предвиден размер в санкцията на чл. 343, ал.4 във връзка с ал.3, б.”б”, пр.2 НК, при липса на съобразяване на обстоятелствата относно оказани от подсъдимия действия, пряко насочени към помощ на пострадалите. Оплакването не може да бъде споделено. Въззивният съд е бил сезиран с него, като убедително е защитил извода си, че по делото не се констатират каквито и да било смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да доведат до смекчаване на наложеното му наказание. Възприетите и неоспорени от жалбоподателя фактически положения във връзка с осъщественото от него престъпление по транспорта и неговите последици, правилно са били интерпретирани като изключителни по своя характер, разкриващи особено висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Установено е, че подсъдимият е неправоспособен като водач на МПС, като още от 2002 г. е бил наказван по административен път за управление на моторно превозно средство без свидетелство за правоуправление. Въпреки това той продължавал да управлява МПС, като на 05.05.2014г. с поведението си като водач на МПС („Б.”, модел „”) станал причина за настъпване на пътно - транспортно произшествие, при което загинали три лица - В. Г., Н. М. и Ц. Т., а на И. Г. била причинена средна телесна повреда. Четиримата пострадали пътували в автомобил („Р.”, с водач В. Г.), с който управляваният от подс. С. автомобил се ударил челно, почти право, след като изцяло навлязъл с превишена скорост (110,3 км/ч) в насрещната лента за движение, по която автомобилът с пострадалите се движел правомерно. В резултат на удара водачът на „Р.” В. Г. починал на място, пътуващият на задната седалка зад него – Н. М. починал при транспортирането му до МБАЛ - [населено място], а Ц. Т. (пътувала на предната седалка до В. Г.) починала на 26.07.2014 година. Въззивният съд внимателно е проследил хронологията на последвалите от страна на подсъдимия действия, включително и тези, за които защитата неоснователно претендира, че следва да се оценят като помощ за пострадалите. Изяснено е, че след транспортното произшествие подсъдимият излязъл от автомобила, поведението му било неадекватно- клякал и псувал. В това време на мястото започнали да спират автомобили, водачите на които възприели факта на катастрофата, като веднага се насочили към автомобила на пострадалите и започнали да правят неуспешни опити да отворят вратите му, за да извадят телата на пътуващите в него. В конкретно развилата се динамична и кризисна ситуация, едва след приканването от страна на св. К., подсъдимият отишъл до автомобила на пострадалите. Там се опитал, наред с останалите присъстващи, да отвори пасажерската врата с достъп до пътуващата Ц. Т., след което преминал от лявата страна на автомобила до шофьорската врата и заявил за водача В. Г. „той си глътна езика”. При възприемане звука от сирените на приближаващите се към мястото линейки, напуснал местопроизшествието. Отишъл в близко село и там пред св. И. разказал за катастрофата, като първоначално заявил, че автомобилът е бил управляван от приятелката му- св. А. И.. Впоследствие разказал на св. И. истината и го помолил за съдействие за да се укрие, тъй като бил многократно осъждан. И. обаче уведомил органите на полицията, които задържали подсъдимия. Така приетите обстоятелства не обуславят извод за необходимост от смекчаване наказанието на подсъдимия. Конкретно реализираното поведение на подсъдимия непосредствено след произшествието ( опит да се отвори вратата и проверка дали В. Г. си е глътнал езика) е обсъдено в контекста на смекчаващите отговорността обстоятелства. На л. 45-47 от внохд № 235/2015г. по описа на ВтАС подробно е разсъждавал по този въпрос и в съответствие с установените в ППлВС № 1/1983 г. положения е счел, че същите не само не могат да се квалифицират като необходима помощ за пострадалите, но и по съдържание не могат да се ценят като намаляващи отговорността му обстоятелства. Това е така, доколкото те са били предизвикани от приканване от страна на св. К. към подсъдимия да се присъедини към всички опитващи се да отворят вратите на автомобила, а поведението му спрямо пострадалия Г. е било насочено единствено към проверка на неговото състояние. Същевременно, доколкото подсъдимият е бил със запазени възможности за движение и комуникация, за него е съществувала реална и обективна възможност да окаже помощ в значително по-голям обем и насока, а по делото е установено, че други лица са сигнализирали на тел.112 за станалата транспортна злополука. Предвид това, не почива на обективните находки по делото, наведеният от защитата довод, че в действията на подсъдимия следва да се интерпретират като такива по оказване на необходима помощ на пострадалите, тъй като нито обективно, нито субективно те са били насочени в подобна насока. Така при правилна оценъчна дейност на инстанциите по същество във връзка с обстоятелствата, индивидуализиращи наказателната отговорност, която следва да понесе подсъдимия С. за извършеното от него престъпление, с основание е прието, че единствено с налагане на максимално предвиденото наказание от 15 години лишаване от свобода могат да се постигнат целите на специалната и генералната превенция. Този размер е съответен не само на тежестта на престъплението, квалифицирано като „особено тежък случай”, на неговите конкретни особености, но и на спецификата му, произтичаща от личността на подсъдимия и липсата на каквито и да било положителни данни за него. Касае се за случай на транспортно престъпление, при който са налице кумулативно множество обстоятелства, които го квалифицират като драстично по-тежко от обичайните престъпления от този вид. Подсъдимият С. е многократно осъждан, като е бил освободен от Затвора - [населено място] около две години преди да причини транспортната злополука. Самият той е бил неправоспособен като водач на МПС, като е бил наказван още от 2002 година за управление на такова средство без свидетелство за правоуправление, като от 2013г. е разполагал и с възможност да управлява и лекия автомобил, при управлението на който, е причинил инкриминираното престъпление. ВКС намира за необходимо да отбележи, че не се съгласява с дадената от въззивния съд оценка на електронните фишове, издадени на бившия собственик на автомобила - св. Т. Калунчев (л. 44 от внохд № 235/2015г. по описа на ВтАС) и извода му, че констатираните при тях нарушения са извършени от подсъдимия С., доколкото извод в тази насока е основан на предположения. При това положение обсъжданите електронни фишове не могат със сигурност да послужат за сигурна основа на фактически изводи, поради което са неотносими към релевантната за процеса фактология. Контролираните инстанции са приели като отегчаващо отговорността обстоятелство и процесуалното поведение на подсъдимия, изразило се в укриването му от правораздавателните органи след изпълнение на процедурата по чл. 254 НПК. Процесуалното поведение на дееца по време на образувано наказателно поведение обаче е израз на избраната от него линия на защита, която би могла да доведе до неблагоприятни за него процесуални последици (напр. чрез определяне на по-тежка мярка за неотклонение), но не и до по-тежки материално-правни последици и в частност до налагане на по-висок размер на наказанието. Бягството на подсъдимия от местопроизшествието е квалифициращ признак на престъплението, поради което, съгласно разпоредбата на чл. 56 НК, не следва да се отчита повторно като отегчаващо отговорността обстоятелство, така както неправилно са приели контролираните инстанции. В определени случаи обаче, когато по делото се разкрият особености във връзка с действия на дееца, съпровождащи бягството му и целящи укриването му или възпрепятстване събиране на доказателства относно престъплението, те биха могли да се интерпретират на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй като чрез тях се разкрива обществената опасност на конкретния деец. В настоящия случай бягството на подсъдимия от местопроизшествието е било последвано с активност по ангажиране на св. И. с молба срещу заплащане да му осигури телефон и автомобил, за да се придвижи до [населено място] - поведение, укоримо от законова гледна точка, тъй като чрез него подсъдимият е подбуждал свидетеля И. към престъпление по чл. 294, ал.1 НК, което допълнително подкрепя извода за високата му лична обществена опасност. Извършените от подсъдимия С. груби нарушения на правилата за движение- по чл. 16, ал.1, т.1 ЗдвП и чл.21, ал.1 ЗДвП, изразили се в навлизане без причина в лентата за насрещно движение с превишена скорост от 110,3 км/ч (при разрешена за пътния участък 90 км/ч.) са довели до смъртта на В. Г., Н. М. и Ц. Т., както и до средна телесна повреда на И. Г.. Наличието на повече от едно нарушения на правилата за движение по пътищата, настъпилите тежки последици, наред с това, че са осъществени повече от един квалифициращи признака, предишните осъждания на дееца, липсата на правоспособност за управление на МПС, демонстрираната въпреки тази липса упоритост за управление на МПС в дългогодишен период, предхождащ катастрофата обуславят извода, че целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати единствено чрез налагане на максималния размер на наказанието „лишаване от свобода”, а именно 15 години. Допълнително следва да се посочи, че констатацията на инстанциите по същество за липса на каквито и да смекчаващи отговорността на подс. С. обстоятелства почива на обективно установеното по делото. Липсват фактически данни относно негово семейно, социално, здравословно, трудово или лично естество, които да се интерпретират като смекчаващи обстоятелства и , които, да намерят съответното отражение при индивидуализацията на наказанието и фиксиране размера на наказанието „лишаване от свобода”. В рамките на приетите от контролираните инстанции фактически положения е установено също, че единствената причина за възникване на транспортното произшествие е именно неговото поведение, поради което като смекчаващо отговорността обстоятелство не може да се обсъжда и евентуално съпричиняване на резултата от страна на другия водач на превозното средство, участник в произшествието. В заключение, многобройността на отегчаващите отговорността обстоятелства (както във връзка със спецификата на конкретното деяние, така и във връзка с характеристиките на дееца) и липсата на смекчаващи такива, характеризират престъплението като изключително тежко, а дееца- като личност с изключително висока степен на обществена опасност, поради което правилно е прието, че спрямо него следва да се наложи максимално предвиденото в закона наказание. По тези съображения и като намери касационната жалба за неоснователна, на осн. чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на ВтАС № 211/12.11.2015г. по внохд № 235/2015г., с което е потвърдена присъда № 8/15.06.2015г. по нохд № 418/2014г. по описа на Окръжен съд- Ловеч. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: