Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * справедливост на наказание * цели на наказанието


Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр.София, 06.03.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА

със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 2854/2011 година, за да се произнесе,
взе предвид:

Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия М. И. С. против решение № 171/11.10.2011 год. по въззивно нохд № 204/2011 год. на Бургаския апелативен съд. Поддържа се, че е осъден неправомерно и му е наложено явно несправедливо наказание. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК обосновава искането си за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наказанието.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и прави искане решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира:
Бургаският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 204/2011 год. потвърдил присъда № 22/15.07.2011 год. по нохд № 271/2009 год. на Сливенския окръжен съд, с която признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 06.04.2011 год. в гр.Сл. при условията на опасен рецидив отнел движими вещи на обща стойност 840 лева от владението на св.П. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил сила. На основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1, пр.1 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б вр.чл.54 НК го осъдил на 7 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС.
Приложил чл.59, ал.1 НК и се произнесъл по размера на дължимите разноски.
Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, съдържаща искане за отмяна и връщане поради постановяването й при допуснати нарушения на закона и необосновани изводи за вината му. Въззивният съд по повод жалбата и процесуалните задължения по чл.314 НПК е извършил цялостна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт. Изложил е съображения в подкрепа на изводите си, че фактическите обстоятелства са правилно установени. Приел е за неоснователно твърдението, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал. Във връзка с възраженията в жалбата е направил и самостоятелна оценка на показанията на пострадалата – св.П., които е определил като последователни и логични, както обосновано са оценени и от първоинстанционния съд. Извел е изводите си за доказаност на повдигнатото обвинение на цялостната оценка на тези и на показанията на другите разпитани свидетели, на заключенията на вещите лица, на писмените доказателствени средства. Изложил е подробни съображения в подкрепа на решението си да възприеме процесуалната дейност на първоинстанционния съд при оценката на доказателствения материал с оглед действителния смисъл, а съдържанието на мотивите-като съответстващи на изискванията по чл.305, ал.3 НПК.
В касационната жалба не са посочени конкретни доводи в подкрепа на възражението за нарушение на закона с осъждането по повдигнатото обвинение. От съдържанието на въззивното решение обаче следва, че фактическите положения, които не подлежат на касационен контрол, са установени въз основа на годни да установят обстоятелствата от относимите към предмета на доказване обстоятелства. Въз основа на тях са направени законосъобразни изводи за квалификацията на поведението на подсъдимия. Съдържанието на решението съдържа подробни съображения, съответстващи на изискванията по чл.339, ал.2 НПК, защо приема за неоснователни доводите в жалбата за нарушение на закона и необоснованост на изводите за авторството на деянието. Не са допуснати не само нарушения на най-важните процесуални правила от предвидените в чл.348, ал.3 вр.ал.1 НПК, но и на такива от вида на т.н. безусловни основания за отмяна.
Неоснователно е възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд подробно е обсъдил и анализирал всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства и е възприел решението да му бъде определено наказание при условията на чл.54 НК като законосъобразно. Мотивирал е изводите си за висока степен на обществена опасност както на извършеното, така и на личността на дееца с установеното за многобройните му осъждания /извън тези от значение за квалификацията на деянието по чл.29, ал.1 НК/ за извършени престъпления по чл.195 и по чл.198 НК, т.е. за престъпления против собствеността. Изтърпял е наказания в местата за лишаване от свобода, но това не е дало отражение по начин, че да промени поведението си към спазване правилата на обществото и законите в страната. Задълженията за отглеждане на малолетни деца не може да бъде мотив за възприетия от него начин на живот да набавя средства чрез непозволено от закона посегателство върху имуществото и здравето на различни граждани. Вярна е оценката на данните за причините, за въздействието и последиците за конкретно пострадалото лице, за останалите граждани. Стойността на отнетото имущество – 840 лева, с оглед вида на престъплението, не е обстоятелство, което следва да се оценява като основание за намаляване на отговорността. Упорито и последователно подсъдимият от м.януари 2005 год. е използвал времето, през което е бил извън местата за лишаване от свобода, за извършване на престъпления. Определеното наказание лишаване от свобода в размер на 7 години/при предвиден минимум за това престъпление 5 год./ е при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства и няма характеристиката на несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК, а съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК.
Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.357, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 171/11.10.2011 год. по въззивно нохд №204/2011год. на Бургаския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/