О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 05.05.2022 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 361/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Спешъл Пропъртис Лтд“, учредено и действащо съгласно законите на Република Сейшели, срещу определение № 78 от 13.01.2022 г. по ч.гр.д. № 3604/2021 г. на Апелативен съд София.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил определение № 1006 от 02.11.2021 г. по т.д. № 1395/2021 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на частния жалбоподател и е прекратено производството по делото като недопустимо, поради липса на правен интерес. За да постанови този резултат, въззивният състав е мотивирал, че наличието на процесуална легитимация на ищеца да предяви иск за нищожност на сделка, по която се явява трето лице, е обусловено от наличието на правен интерес, в случая обоснован от ищеца с накърняване на неговите имуществени права на дивидент и ликвидационен дял. И тъй като ищецът е и едноличен собственик на капитала на акционерното дружество, което е било декапитализирано вследствие на извършената продажба на процесния недвижим имот, неговите права биха били защитени ако същият предяви не косвен, а пряк иск, като по този начин адекватно защити имуществените си интереси, тъй като правна последица от прогласяване на нищожността на сделката, ще е запазване на отчужденото имущество в патримониума на дружеството - продавач. Доколкото, според състава, тъй разполага с друг път на защита на своите права, за него не съществува правен интерес от водене на прекратения иск.
Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулирани са въпросите: „Има ли правен интерес едноличния собственик на капитала на търговско дружество да предяви установителен иск за нищожност на сделка, сключена между това дружество като продавач и трето лице купувач, имаща за предмет единствен актив на дружеството?“ и „ Следва ли правният интерес като абсолютна процесуалноправна предпоставка за предявяване на установителен иск да бъде винаги и единствено пряк?“. Твърди се, че първия въпрос попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради несъобразяване от въззивния съдебен състав с възприетото в определение № 16/08.01.2021г. по ч.т.д. № 2401/2020 г. на II т.о. на ВКС, решение № 133/22.11.2011 г. по т.д. № 17/2011 г. на I т.о. на ВКС и решение № 217/10.03.2016г. по т.д. № 2296/2015г. на I т.о. на ВКС. Поддържа се, че вторият въпрос е от значение за точното прилагане и развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Частният касатор излага съображения, че при постановяване на обжалваното определение, въззивният съд не е взел предвид всички релевантни към производството обстоятелства, обосноваващи неговия правен интерес, който счита, че е различен от интересите на акционерното дружество, чийто едноличен собственик на капитала е. Релевира, че с извършването на продажбата на единствения недвижим имот, собственост на дружеството, са нарушени правото му на дивидент и правото му на ликвидационен дял, поради обстоятелството, че продажбата е извършена на занижена цена, като получената сума не е постъпила в дружеството, а е била разпределена между трети за същото субекти.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.
От формулираните два въпроса, за релевантен и съответно обосноваващ общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК може да се счете първият въпрос относно наличието на правен интерес на едноличния собственик на капитала на търговско дружество да атакува като нищожна сключена между дружеството и трето лице сделка с предмет актив на дружеството. Налице е и наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като атакуваният акт противоречи на приетото в определение № 16 от 08.01.2021г. по ч.т.д. № 2401/2020 г. на II т.о. на ВКС и решение № 133 от 22.11.2011г. по т.д.№ 17/2011 на I-во т. о. на ВКС, поради което определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В тези цитирани от частния касатор актове, както и в служебно известните на настоящия състав решение № 54/16.09.2013 г. по т.д. № 710/2011 г. на II т.о. на ВКС и определение № 60259/06.07.2021 г. по ч.т.д. № 1198/2021 г. на I т.о. на ВКС, последователно се застъпва разбиране, че установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен от лице, което не е страна по атакуваната сделка, но е едноличен собственик на капитала на единия от съдоговорителите е допустим, когато правният му интерес е обоснован с нарушаване на членствените му права при разпореждане с вещи и вещни права без съгласието на собственика на капитала. Това разбиране е аргументирана по отношение на всички правно организационни форми на капиталовите търговски дружества. Не може да бъде споделен мотивът на предходните инстанции, че горепосочените разрешения в случая не са приложими с оглед едноличната правно организационна форма на „Спешъл Инвест“ ЕАД. Едноличното акционерно дружество не е самостоятелна организационна форма, а е разновидност на акционерното дружество. Общите правила за АД се прилагат и за ЕАД, доколкото това не противоречи на едноличния характер на дружеството, в каквато хипотеза не попада въпросът относно правния интерес за защита на имуществените права на едноличния акционер. Правно неиздържано е разбирането, че за едноличния собственик на капитала е налице друг ред на защита – чл. 240, чл. 240а и чл. 240б ТЗ, както и чрез промяна на персоналния състав на управляващия му орган и предприемане от новоназначения изпълнителен директор на действия по пряка защита срещу увреждащата сделка. Посочените искове не са в състояние да постигнат определения, целен с иска, правен резултат. Същите могат да имат субсидиарен характер, но не са годни да заместят резултата, целен с исковата молба. Изрично в същата ищецът е поддържал, че правната му цел не е защита на имуществото на дружеството, а защита на правото му на дивидент и правото му на ликвидационен дял, които права не могат да се защитят по друг начин освен чрез успешно провеждане на предявения с върнатата искова молба иск. Тези имуществени права са закрепени нормативно в чл. 181, ал. 1 ТЗ, като настъпването на правните им последици не е хипотетично, а е обусловено от наличие на качеството акционер и от наличие на имущество.
Следователно, като е потвърдил определението, с което е прекратено производството по допустим иск, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, както и оставеното с него в сила определение на първостепения съд, а делото да се върне на състава на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 78 от 13.01.2022 г. по ч.гр.д. № 3604/2021 г. на Апелативен съд София.
ОТМЕНЯ определение № 78 от 13.01.2022 г. по ч.гр.д. № 3604/2021 г. на Апелативен съд София и потвърденото с него определение № 1006 от 02.11.2021 г. по т.д. № 1395/2021 г. на Софийски градски съд .
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |