Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 36

[населено място], 15.08.2022 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2521 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение „Пулс“ АД /“МБАЛ „Пулс“ АД/ срещу решение № 658/12.03.2020 г. по в. т. д. № 5126/2019 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 11 799/05.08.2020 г., с което е отменено решение № 3846/26.08.2019 г. по т. д. № 57/2018 г. на Окръжен съд Благоевград за осъждане на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ да заплати на „МБАЛ „Пулс“ АД сума в размер 123 479 лв., представляваща дължима и незаплатена стойност по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 010633/27.02.2015 г. за извършена и отчетена медицинска дейност по фактура № [ЕГН]/10.06.2015 г. за месец май 2015 г., ведно със законната лихва от 28.02.2018 г., както и мораторна лихва за периода 01.07.2015 г. – 27.03.2018 г. върху сумата по главницата в размер на 34 352, 89 лв., и предявените от касатора искове са изцяло отхвърлени.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд се е произнесъл с недопустимо, евентуално с неправилно решение, тъй като не се е произнесъл по предявения при евентуалност иск. Допуснал е процесуални нарушения като не е изложил мотиви относно предявения на извъндоговорно основание иск, не е обсъдил в съвкупност доказателствения материал по делото и е тълкувал превратно част от уговорките в сключения между страните договор като е приел, че извършената надлимитна дейност не следва да бъде заплащана.

С оглед изложените твърдения в касационната жалба на „МБАЛ „Пулс“ АД се формулира искане атакуваното решение на Апелативен съд София да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да се уважат предявените искове. Претендира се присъждане на разноски.

В подадения от ответника по касация НЗОК отговор се оспорва основателността на касационната жалба срещу основното решение на Апелативен съд София. Заявява се становище за липса на предпоставките, регламентирани в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, обосноваващи достъп до касация, тъй като формулираните въпроси не съответстват на мотивите в обжалваното решение, а съдът не е допуснал грубо нарушение на императивна материалноправна или процесуалноправна норма, нито постановеното от него решение е явно необосновано. При изложените съображения се формулира искане за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, евентуално за оставянето му в сила като правилно и законосъобразно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По втората касационна жалба от ответника не е подаден отговор.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа изложеното в жалбата и заявява становище, че решението на Апелативен съд София е постановено в отклонение от вече създадена по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното :

Настоящото производство е за проверка само на решение № 658/12.03.2020 г. по в. т. д. № 5126/2019 г. на Апелативен съд София, доколкото постановеното по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК решение № 11 799/05.08.2020 г. е влязло в сила като недопуснато до касационен контрол с определение № 60 680/13.12.2021 г., постановено по настоящото дело.

Исковото производство е образувано по предявени от “МБАЛ „Пулс“ АД срещу НЗОК при условията на евентуалност претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. с чл. 59 ЗЗО и чл. 59 ЗЗД за заплащане на сума в размер 123 479 лв. – цена на оказана медицинска услуга по фактура № [ЕГН]/10.06.2015 г., и кумулативно съединен с тях иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер 34 352, 89 лв. – обезщетение за забава на главницата за период 01.07.2015 г. – 27.03.2018 г.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не е спорен въпросът относно наличие на сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 010633/27.02.2015 г. Не е спорен и въпросът, че през м. май 2015 г. изпълнителят „Многопрофилна болница за активно лечение „Пулс“ АД е предоставила на здравноосигурени лица медицинска помощ по 199 броя клинични пътеки, за които е издадена фактура № [ЕГН]/10.06.2015 г. за сумата 125 932 лв. За извършването на тези дейности болницата не е получила плащане. Съдът е констатирал, че по делото липсва спор и относно наличието на надвишени стойности по посочения договор, съответно е уважил възражението на НЗОК за липса на основание превишените стойности да бъдат заплатени. Изложил е в мотивите на решението си, че е налице законодателно въведен регулаторен механизъм в отношенията между НЗОК/РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, по силата на който възложителят дължи плащане на извършената и отчетена дейност в рамките на определените с договора лимити. Акцентирал е на уговореното в чл. 40, ал. 1 от основния договор и чл. 40 от допълнително споразумение № 6/06.04.2015 г. към договора. Обосновал е извод, че изпълнителят се е съгласил с реда и метода на остойностяване на медицинските услуги, както и с установения месечен лимит. Обратният извод според въззивния съд би довел до неоснователно обогатяване на изпълнителя за сметка на бюджета на здравното осигуряване. Посочил е още в мотивите, че уговорката за установяване на лимит не е нищожна и не противоречи на чл. 52 от Конституцията на Република България и Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Същата е в съответствие с принципите и икономическата логика на системата на задължителното здравно осигуряване, която следва да гарантира равен достъп до здравеопазване на всички здравноосигурени лица в страната в рамките на утвърдения годишен бюджет на НЗОК и в рамките на гарантирания пакет медицински услуги, предвидени в индивидуалния договор на всяко лицe, което ги предоставя, включително и на ищеца. Наред с това е изложил мотиви, че съгласно изменението на клаузата на чл. 40, ал. 8 от допълнителното споразумение № 6 при достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение, изпълнителят формира листа на чакащите в съответствие с чл. 22 от Наредба за правото на достъп до медицинска помощ. Като е преценил, че по делото не са наведени твърдения за осъществена надлимитна дейност по спешна диагностика и лечение, е направил извод, че нарушаване правото на медицинска помощ на здравноосигурените лица е невъзможно, ако тази надлимитна дейност не бъде разплатена. Въз основа на изложените доводи е мотивирал извод, че превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя ищец болнична медицинска помощ не следва да бъдат заплатени и е отхвърлил предявените при условия на евентуалност искове за заплащане на сумата от 123 479 лв. както на договорно, така и на извъндоговорно основание, а като резултат от това и заявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тези изводи не са били разколебани и от доводите за нищожност на процесните договорни клаузи.

С определение № 60 680/13.12.2021 г. твърденията за недопустимост на въззивното решение са счетени за неоснователни и е допуснато касационно обжалване на решение № 658/12.03.2020 г. по в. т. д. № 5126/2019 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса : „Следва ли при тълкуване на сключения между страните договор, изменен със споразумение, да се търси действителната воля на страните, като наред с това се изследва целта на договора и конкретно как предметът на договора, включващ лимитите за извършените медицински дейности, се отнася към целта на договора – предоставяне на посочените в договора здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки?“ с цел проверка налице ли е противоречие със служебно известна на състава практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и обективирана в решение № 154/04.03.2021 г. по т. д. № 2530/2019 г. на ВКС, ТК, II ТO. В соченото решение съставът е стъпил на практика, създадена по приложението на чл. 20 ЗЗД, която приема, че при наличие на неясни уговорки в договор, както и, когато страните спорят относно тълкуването и установяването на правата, произтичащи от отделни негови уговорки, е необходимо е договорът да бъде тълкуван с оглед изявената, а не предполагаема обща воля, обективирана в писмения текст, като клаузите се тълкуват във връзка една с други и като се има предвид смисъла и целта на целия договор, обичаите, практиката и добросъвестността.

При тълкуване на подписваните типови договори между НЗОК и различните болници, сключени на основание чл. 59 ЗЗО, съставът на ВКС е посочил, че целта на тези договори е да задоволят обществен интерес – осигуряване лечението и здравето на здравноосигурени лица или лица, за които е предвидена правна възможност да бъдат лекувани по реда за лечение на здравноосигурените лица. При отчитане на всички изложени критерии при тълкуване на договора, сключен на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО в редакцията към (ДВ бр. 4 от 2013 г. в сила от 15.01.2013 г.), с оглед отделните клаузи и посочената в договора цел - осигуряване правата на достъп до болнична медицинска помощ, избор на лечебно заведение и лекар на здравноосигурени и други лица, посочени в договора, съставът е достигнал до извод, че договорът има възмезден характер. На изпълнителя на болнична медицинска помощ се дължи заплащане стойността на възложената му с договора болнична медицинска помощ по клинични пътеки, когато дейността е осъществена съобразно предвиденото в договора и в изпълнение на възложеното, включително, когато тази дейност надхвърля предварително заложените лимити.

Настоящият състав на съда напълно споделя даденото разрешение и счита, че то дава отговор на постановения въпрос, от който въззивната инстанция се е отклонила.

Въззивният съд, неотчитайки възмездния характер на договора, е извършил нарушение на материалния закон – чл. 20 ЗЗД. Независимо от лимитиране дейността на болниците, при извършване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, в обхвата на възложеното в договора по чл. 59 от ЗЗО, съответен на чл. 45 от ЗЗО, чл. 4 и чл. 5 от ЗЗО и НРД, на изпълнителя се дължи възнаграждение съобразно предвиденото в договора по клинични пътеки. Несъобразеното с целта на договора тълкуване, липсата на преценка на правата, произтичащи от него, е довело до нарушение на посочените правни норми. Това налага извод, че е налице нарушение, което е основание за отмяна решението на въззивния съд съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. От събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение се налага извод за реално извършване на дейността от страна на “МБАЛ „Пулс“ АД по издадената фактура № [ЕГН]/10.06.2015 г., до какъвто извод е стигнал и първоинстанционният съд. Поради това изпълнителят на болничната медицинска помощ има неудовлетворено вземане в размера, посочен във фактурата и за който следва да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗО. Поради този изход, не се дължи произнасяне по претенцията, заявена на евентуално основание – чл. 59 ЗЗД.

По отношение на претендираната мораторна лихва съдът в настоящия му състав има предвид служебно известното решение № 141/21.09.2021 г. по т. д. № 2586/2019 г. на ВКС, I ТО, с което е прието, че за случаите на предоставена медицинска помощ в обхвата на основния пакет здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити не може да намери приложение нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, съгласно която, ако задължението е без уговорен срок, кредиторът може да иска изпълнение веднага. Нормативната рамка, уреждаща бюджетното финансиране и контрол на медицинската дейност, подчинява отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на съответния годишен бюджетен закон. Поради тази причина НЗОК следва да изпълни задължението си до приключване на финансовата година, в която са извършени съответните разходи /в случая 31.12.2015 г./ като едва след изтичане на тази дата изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Размерът на обезщетението за забава върху сумата от 123 479 лв. за периода 01.01.2016 г. – 27.03.2018 г., определен на основание чл. 162 ГПК съобразно заключението на вещото лице и с помощта на електронен калкулатор https://www.calculator.bg/ възлиза на 28 029,12 лв. и в този размер следва да бъде уважен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, то следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК.

Поради изложеното, решението на Апелативен съд София следва да бъде частично отменено с преразпределяне на отговорността за разноски.

При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 12 613, 35 лв. за първа инстанция, 6 300 лв. за втора инстанция и 9 486, 64 лв. за касацонната инстанция или общо в размер на 27 261, 76 лв. за трите инстанции, съобразно изхода на спора.

Дължимите на ответното дружество разноски следва да бъдат определени в размер на по 450 лв. за всяка от трите инстанции, от които, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, следва да бъдат присъдени в общ размер 54, 11 лв. за трите инстанции.

При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 658/12.03.2020 г. по в. т. д. № 5126/2019 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 11 799/05.08.2020 г. и изменено с определение № 11 807/05.08.2020 г., в частта, с която е отменено решение № 3846/26.08.2019 г. по т. д. № 57/2018 г. на Окръжен съд Благоевград за осъждане на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ да заплати на „МБАЛ „Пулс“ АД сума в размер 123 479 лв., представляваща дължима и незаплатена стойност по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 010633/27.02.2015 г. за извършена и отчетена медицинска дейност по фактура № [ЕГН]/10.06.2015 г. за месец май 2015 г., ведно със законната лихва от 28.02.2018 г., както и сума в размер на 28 029, 12 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2016 г. – 27.03.2018 г. върху сумата по главницата, както и в частта за разноските, вместо което постановява

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. с чл. 59 ЗЗО Национална здравноосигурителна каса, с адрес [населено място], [улица], да заплати на „МБАЛ „Пулс“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 123 479 лв., представляваща дължима и незаплатена стойност по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 010633/27.02.2015 г. за извършена и отчетена медицинска дейност по фактура № [ЕГН]/10.06.2015 г. за месец май 2015 г., ведно със законната лихва от 28.02.2018 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 28 029, 12 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2016 г. – 27.03.2018 г. върху сумата по главницата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Национална здравноосигурителна каса, с адрес [населено място], [улица], да заплати на „МБАЛ „Пулс“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 27 261, 76 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „МБАЛ „Пулс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Национална здравноосигурителна каса, с адрес [населено място], [улица], сума в размер на 54, 11 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 658/12.03.2020 г. по в. т. д. № 5126/2019 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 11 799/05.08.2020 г. и изменено с определение № 11 807/05.08.2020 г., в частта, с която е отменено решение № 3846/26.08.2019 г. по т. д. № 57/2018 г. на Окръжен съд Благоевград за осъждане на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ да заплати на „МБАЛ „Пулс“ АД сума в размер над 28 029, 12 лв. до 34 354, 87 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 123 479 лв. за периода от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.