Р Е Ш Е Н И Е № 350 гр.София, 01.10.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 477/ 2012 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 524/ 02.05.2012 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 477/ 2012 г. по жалба на А. Т. Д. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1587 от 14.12.2011 г. по гр.д.№ 1870/ 2011 г. в частта, касаеща упражняването на родителските права, мерките на лични отношения и издръжката по отношение на детето Й. А. Д., родено по време на брака между касатора и А. Й. С.. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за предпоставките, при които е допустимо разделяне между бившите съпрузи на родителските права по отношение на деца, родени от прекратения брак. По този въпрос има задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 1 от 1974 г. Цитираното постановление е запазило значението си както след отмяната на СК и приемането на нов кодекс от 1985 г., така и при действието на СК, който е в сила в момента. Според дадените в него указания, отделното живеене на децата и предоставянето отглеждането и възпитанието на едни от децата при единия родител, а на други - при другия родител, е допустимо само ако са налице сериозни причини за това. Примерно са изброени някои възможни причини, които биха били от съществено значение (голямата разлика във възрастта, липсата на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител), като във всеки конкретен случай съдилищата могат да приемат и други обстоятелства, които да имат характер на сериозни причини за разделянето. В нарушение на закона обаче е такова тълкуване, при което изброените в ППВС № 1 от 1974 г. обстоятелства бъдат счетени за ирелевантни при решаване на въпроса за упражняване на родителските права и местоживеенето на децата. В конкретния случай от фактическа страна в обжалваното въззивно решение е прието, че децата, родени от брака между страните, са от различен пол, че живеят разделени от дълго време и че разликата във възрастта им е 6 години. А от правна страна е изведено, че не са налице важни причини, налагащи отделното живеене на децата. Предвид изложеното по-горе в отговор на въпроса, поради който касационното обжалване е допуснато, изводът е направен в нарушение на материалния закон – чл.281 т.3 пр.1 от ГПК. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а спорът – решен по същество от касационната инстанция, тъй като не са налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия. Бракът между А. и А. Д. (последната понастоящем с фамилно име С.) е прекратен с развод с решението на Варненски районен съд № 2065/ 12.05.2011 г. по гр.д.№ 14704/ 2010 г., което не е обжалвано в тази част. Бившите съпрузи имат от брака си две деца – Й., роден през 1999 г. и Д., родена през 2005 г. С горепосоченото решение упражняването на родителските права по отношение на детето Д. е предоставено на майката – А. С., която живее в [населено място]. Другото дете, Й., упражняването на родителските права по отношение на което е спорно, живее при баща си в [населено място]. Това фактическо положение се е наложило преди повече от три години, след неуспешен опит да адаптиране на детето в училище в [населено място]. Образованието на Й. е продължило в [населено място], където той е записан в престижно училище, а детето живее при баща си, който е подпомаган от родителите си при отглеждането и възпитаването му. Другото дете посещава детска градина в [населено място], живее при майката, също подпомагана при отглеждането и възпитаването му от нейните родители. И двете деца живеят при добри битови условия, всеки от родителите може да им осигури адекватни за възрастта грижи и издръжка. Установено е, че и двамата от бившите съпрузи имат добри възпитателски качества (в подкрепа на твърденията на ищцата, за злоупотреба с алкохол от страна на ответника и за агресивно отношение към нея и децата, по делото не са ангажирани никакви достоверни доказателства). И двамата родители желаят да се грижат за децата, съответно всяко от децата е силно привързано към всеки от родителите. Критериите, указани в ППВС № 1 от 1974 г. за решаване на въпроса с предоставяне на упражняването на родителските права, са в относителен паритет между родителите. При това положение преценката дали е в интерес на детето Й. да живее разделено от сестра си следва да се реши при отчитане на неговите специфични с оглед възрастта му потребности и възможността те да бъдат задоволени от един от двамата родители. Решаващо значение в тази насока според настоящия съдебен състав има заключението на съдебно-психологичната експертиза. Според вещото лице изборът на обгрижващ родител трябва да бъде сведен до избора на родител, който ще позволи на детето да се противопоставя, да търси себе си, да ползва свободата си, но и да не губи връзка с ценностите и правилата. Бащата е този, който е по-склонен да се нагажда и да променя статуса си спрямо нуждите на Й.. Майката провокира по-голямо чувство за вина у детето, което се притеснява да не я разсърди с избора си. От друга страна то има добър контакт с бащата и се идентифицира с него в процеса на възмъжаване. Като се съобрази изложеното от вещото лице, в чиято експертиза съдът няма основание да се съмнява, а наред с това обстоятелствата, че разделеното живеене на децата продължава повече от три години, че разликата във възрастта им е съществена, както и че полът им е различен, съдът намира, че са налице достатъчно сериозни причини по смисъла на ППВС № 1/ 1974 г. за разделянето им. Не без значение е и обстоятелството, че социалните служби също предлагат предоставяне на упражняване на родителските права по отношение на Й. на бащата, тъй като считат, че детето е много добре адаптирано понастоящем в средата, в която се намира. Самият Й., който е вече на 13 години, при изслушването му в съдебно заседание, е заявил желанието си да остане в [населено място], макар да е отказал да се ангажира с избор между родителите си. При това положение единственият значим аргумент „против” разделянето на децата е силната привързаност между тях, на която е акцентирал въззивният съд. Това е действително важен мотив, но според настоящия състав изложените по-горе обстоятелства обосновават много повече изводът, че разделянето на децата ще охрани в значително по-голяма степен интересите на Й.. Решението да се разделят привързани помежду си братя и сестри винаги е тежко, но след като родителите са поставили децата си в тази ситуация, съдът е длъжен да избере най-малкото зло за тях. В случая съдът приема, че за Й. ще е по-добре да остане в средата, в която се е адаптирал успешно, каквото желание самият той изразява, следователно упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата. На майката следва да се определи широк режим на лични отношения, при съобразяване, че упражнява родителските права по отношение на другото родено от брака дете и че местоживеенето й е в друго населено място. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1587 от 14.12.2011 г. по гр.д.№ 1870/ 2011 г. в частта, касаеща упражняването на родителските права, мерките на лични отношения и издръжката на детето Й. А. Д. вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Й. А. Д., Е. [ЕГН], на бащата, А. Т. Д., Е. [ЕГН], [населено място], бул.С., [жилищен адрес] като определя мерки на лични отношения между това дете и майка му, А. Й. С., Е. [ЕГН], [населено място], кв.К., [жилищен адрес] както следва: майката може да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя с преспиване, както и един месец от лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск. ОСЪЖДА А. Й. С., Е. [ЕГН], [населено място], кв.К., [жилищен адрес] да заплаща на детето Й. А. Д., Е. [ЕГН], чрез неговия баща и законен представител А. Т. Д., Е. [ЕГН], [населено място], бул.С., [жилищен адрес] месечна издръжка в размер 100 лв (сто лева). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: