Р Е Ш Е Н И Е № 60126 гр. София, 08 октомври 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 509 по описа за 2021 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. А. С., депозирана чрез защитник, срещу присъда на Софийски апелативен съд № 3 от 17.02.2021, по ВНОХД № 1152/20, насочена срещу осъдителната й част, касаеща жалбоподателя. С въззивния акт е отменена присъда на Софийски градски съд № 59 от 8.06.2020 г, по НОХД № 1082/19, в следните части: в частта, с която подсъдимият В. А. С. е признат за виновен по чл. 354 а, ал. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК, в частта, с която подсъдимите А. А. С. и Б. А. С. са признати за виновни по чл. 354 а, ал. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК, да са действали в съучастие като съизвършители с подсъдимия В. А. С., в частта относно приложението на чл. 23 НК, касаещо подсъдимия В. А. С., както и в частта относно режима на основното наказание, наложено на посочения подсъдим, и наказанието, активирано, на основание чл. 68 НК, като този подсъдим/В. А. С./ е признат за невинен и е оправдан по чл. 354 а, ал. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК, присъдата е изменена в частта относно режима на основното наказание, наложено на същия подсъдим, и режима на наказанието, активирано, при условията на чл. 68 НК, като е постановено тези наказания да бъдат изтърпени при първоначален „общ“ режим, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда жалбоподателят А. А. С. е признат за виновен в това, че на 10.05.2017 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешение, е разпространил високорисково наркотично вещество марихуана, с нетно тегло 1, 97 гр, с процентно съдържание тетрахидроканабинол 22 %, на стойност 11, 82 лв, и на същата дата в [населено място], без надлежно разрешение, в съучастие като съизвършител с Б. А. С. и В. А. С., е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: коноп, с общо тегло 364, 16 гр, амфетамин, с общо тегло 54, 67 гр и пентилон, с нетно тегло 5, 40 гр, всичко на обща стойност 3 835, 26 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, и „глоба“, в размер на 5 000 лв, със зачитане на предварителното задържане, считано от 10.05.2017 г до 22.12.2017 г. На основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието една година и десет месеца „лишаване от свобода“, наложено на жалбоподателя с присъда на Софийски градски съд, постановена по НОХД № 3342/14, което да бъде изтърпяно при „строг“ режим. Със същата присъда подсъдимият Б. А. С. е признат за виновен и е осъден по чл. 354 а, ал. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което, при условията на чл. 54 НК, му е наложено наказание три години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от 5 години, и „глоба“ от 5 000 лв. Същият подсъдим е признат за виновен и е осъден по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което, при условията на чл. 54 НК, му е наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода“, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. На основание чл. 25 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание измежду това, наложено по настоящето дело, и наказанието по НОХД № 3603/19 по описа на Софийски градски съд, а именно: три години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, и „глоба“ от 5 000 лв. На основание чл. 59 НК е зачетено предварителното задържане на посочения подсъдим. Със същата присъда подсъдимият В. А. С. е признат за виновен и е осъден по чл. 354 а, ал. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2, за което, при условията на чл. 54 НК, му е определено наказание три години „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 5 000 лв. Същият подсъдим е признат за виновен и е осъден по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което, при условията на чл. 54 НК, му е наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода“. На основание чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание, а именно: три години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим. Съгласно чл. 59 НК, е зачетено предварителното му задържане. На основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието три месеца „лишаване от свобода“, наложено с присъда на Софийски районен съд, по НОХД № 1257/16, което да бъде изтърпяно при „строг“ режим. С жалбата на подсъдимия А. А. С. се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните аргументи: При анализа на доказателствата и доказателствените средства е допуснато съществено процесуално нарушение. Доказателствените изводи са изградени преимуществено, въз основа на показанията, депозирани от св. И., св. Й., св. М., а са игнорирани показанията на св. Д., подкрепящи обясненията на жалбоподателя. Не е съобразено, че св. Й. и св. М. не са възприели излизането на подсъдимия А. С. от входа на блок /номер/ в[жк], а такова е твърдението на св. И., чийто показания не са достатъчни за формиране на извод относно виновно поведение на жалбоподателя. Не е взето предвид, че намерените в жилището наркотични вещества са били в различни помещения, а заключението на ДНК-експертизата не е установило съпричастност на жалбоподателя към същите вещества. Изводите на съда относно разпространението на наркотичните вещества са формирани отново на базата на кредитиране на показанията, депозирани от свидетелите, полицейски служители, като са игнорирани показанията на св. А., че не познава нито един от подсъдимите, намиращи се в съдебната залата, а лицата, от които е купувала, са описани от нея като „деца“. Не е отчетено изявлението на подсъдимия Б. С., направено в протокола за претърсване и изземване,че намерените в жилището вещи са негови. Извън вниманието на съда е останало и това, че при обиска на жалбоподателя у него не са открити наркотични вещества. Допуснато е нарушение на материалния закон. Наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се правят алтернативни искания: за оправдаване на подсъдимия А. С., за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, за смекчаване на наложеното му наказание. В съдебно заседание на ВКС защитата на подсъдимия А. С. пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят А. С. моли да бъде оправдан. Защитата на подсъдимия Б. С. изразява становище, че жалбата е основателна. Подсъдимият Б. С. не участва лично в касационното производство. Защитата на подсъдимия В. С. пледира за уважаване на касационната жалба, депозирана от подсъдимия А. С.. Подсъдимият В. С. не участва в производството пред настоящата инстанция. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС счита за неоснователен довода, че при анализа на доказателствата и доказателствените средства е допуснато нарушение по чл. 14 НПК. Твърдението на жалбоподателя, че към момента на деянието е живял при св. Д., е оценено като недостоверно поради наличието на други гласни доказателства, които го опровергават. Изразеното от въззивната инстанция становище е вярно и се споделя от настоящия състав. Това е така поради следното: На инкриминираната дата е проведена полицейска операция, при която е наблюдаван адреса на жалбоподателя в[жк][жилищен адрес] вх. „вход“, ап. /номер/. Св. И., участник в операцията, е възприел, че на 10.05.2017 г, към 11, 30 ч, подсъдимият А. С. е излязъл от посочения адрес. Този факт е предаден по радиостанцията на другите служители: св. Й. и св. М., които са се намирали в близост до блока, и тримата свидетели са предприели по-нататъшно наблюдение на поведението на жалбоподателя. Между показанията на цитираните свидетели е налице пълна последователност при описване на инкриминираните събития, което е дало основание на въззивния съд да счете, че тези гласни доказателствени средства са достатъчни, за да се приеме, че на инкриминираната дата подсъдимият А. С. е излязъл от дома си в[жк], [жилищен адрес] вх. „вход“, ап. /номер/. В подкрепа на този извод са и показанията на св. К., заявила пред съда, че, към месец май 2017 г, е живяла на семейни начала с подсъдимия В. С. в нейния дом, находящ се в [населено място], а по това време неговите братя Б. и А. са живеели в семейния им апартамент в[жк], бл. 4. Верен е изводът на САС, че показанията св. Д. не подкрепят твърдението на жалбоподателя, че към пролетта на 2017 г, е живял при нея, в блок в[жк], намиращ се в близост до бл. 4. В тази насока, от съществено доказателствено значение е обстоятелството, че св. И., св. Й. и св. М. са възприели, че на инкриминираната дата, жалбоподателят е излязъл от вход „вход“ на бл./номер/ в ж.к. /квартал/,който адрес е бил поставен под полицейско наблюдение. Св. Д. е потвърдила, че през пролетта на 2017 г жалбоподателят е живял на нейния адрес, но е заявила, че той не е имал ключ от жилището, а на инкриминираната дата, е излязъл рано сутринта и до 10, 00 ч, докато тя е била в къщи, не се е връщал. Твърдението на жалбоподателя е, че той е излязъл от дома на св. Д. към 11, 30 часа, а ако това е вярно, означава, че се е върнал в жилището след 10, 00 часа и е излязъл отново, което е невъзможно, след като не е разполагал с ключ. С оглед на изложеното, верен е изводът на САС, че показанията на св. Д. не следва да бъдат кредитирани, тъй като, от една страна, са опровергани от гласните доказателствени източници, изводими от показанията на свидетелите, участници в полицейската операция, а, от друга страна, се разминават и с обясненията на жалбоподателя, касаещи изяснените от свидетелката обстоятелства. На следващо място, липсва процесуално нарушение при анализа на гласните доказателства, изводими от показанията на св. А.. Правилно нейните твърдения са анализирани в контекста на заявеното от свидетели очевици на събитията, а именно: св. Й., св. Д. И., св. К. И., св. С.. Цитираните свидетели непосредствено са наблюдавали действията на подсъдимия А. С. от момента на излизането му от блок /номер/ на[жк]до мемента, в който се е срещнал със св. А., като са видели и факта на размяната на „стока“ срещу пари. Случилото се е наблюдавано и от други полицейски служители, а именно: св. Ц. И. и св. С., чиито показания допълват заявеното от техните колеги. Вярно е, че св. А. не е посочила жалбоподателя като лицето, от което е закупила наркотичното вещество, но същата е дала подробно описание на лицето, от което се е снабдявала, което напълно съвпада с външните белези на подсъдимия А. С.. Относно довода, че, според свидетелката, тя е купувала от „деца“, следва да се посочи, че това твърдение не изключва възможността да е комуникирала с жалбоподателя, който е на млада възраст, имайки предвид, че в някои случаи, към тази възрастова категория се причисляват и младежи, надхвърлили детската възраст в тесния смисъл на думата. В подкрепа на гласните доказателства, изводими от показанията на свидетелите, наблюдавали размяната на „стока“ срещу пари, е протоколът за обиск на св. А., въз основа на който е изяснено, че у нея е намерено инкриминираното наркотично вещество. Що се отнася до възражението, че при обиска на жалбоподателя у него не са открити наркотични вещества, следва да се отбележи, че това не опровергава доказателствените изводи, тъй като от значение е моментът на провеждане на следственото действие, а той е последващ на сделката, при която инкриминираните вещества са преминали от владението на жалбоподателя във владение на св. А.. На следващо място, верни са доказателствените изводи, касаещи намирането на наркотичните вещества в дома на жалбоподателя, находящ се в[жк], [жилищен адрес] вх. „вход“, базирани на показанията, депозирани от св. Й. и св. М., на протокола за претърсване и изземване и на веществените доказателства, иззети при това следствено действие. Установено е, че братята А. и Б. С. съвместно са обитавали претърсеното жилище, в което са открити наркотичните вещества, поради което без съществено доказателствено значение е обстоятелството в кои помещения на апартамента са намерени инкриминираните вещества. Що се отнася до аргумента на защитата, че при оценката на доказателствата, не е обсъдено изявлението на подсъдимия Б. С., вписано в протокола за претърсване и изземване от инкриминираната дата 10.05.2017 г, че наркотичните вещества са негова собственост, следва да се отбележи следното: Изявлението на лице без процесуално качество, вписано в протокол за процесуално действие, проведено на досъдебната фаза, няма доказателствена стойност. Ако това лице впоследствие бъде привлечено като обвиняем, такова изявление не може да се цени като извънпроцесуално признание, нито може да се противопостави на евентуални негови обяснения, дадени в процесуалното качество на обвиняем. На следващо място, в подкрепа на изведените от съда доказателствени изводи са приобщените показания на св. С., работил като барман в заведението, стопанисвано от жалбоподателя, че към инкриминирания период, братята А. и Б. С. са разпространявали наркотични вещества. Не може да бъде споделен аргумента, че не е съобразена ДНК-експертизата, тъй като тази експертиза не променя изведените от съда доказателствени изводи. От посоченото заключение може да се приеме, че по пакетчетата наркотични вещества липсват биологични следи от жалбоподателя, което не изключва възможността той да е имал досег с тях, а събраните доказателства сочат на това, че е държал иззетите вещества и е разпространил част от тях. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето следва, че не се налага да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Поведението на жалбоподателя е съставомерно по чл. 354 а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, каквато е приетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за неговото оправдаване от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, които, в случая, не са налице. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е обсъдил съвкупността от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и правилно е приел, че е налице превес на отегчаващите обстоятелства, каквито са завишената степен на обшествена опасност на деянието, произтичаща от предмета на престъплението/ наркотични вещества от различен вид, на значителна стойност/, и завишената степен на обществена опасност на дееца, който е осъждан за същото престъпление, а настоящето такова е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане. По делото е налице само едно смекчаващо обстоятелство, а то е младата възраст на жалбоподателя. Наложеното на подсъдимия А. С. наказание три години „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 5 000 лв гравитира към минимума на санкцията и се явява несъобразено с превеса на отегчаващите обстоятелства, но липсата на съответен протест във въззивната инстанция е препятствала процесуалната възможност на САС да увеличи наказанието и по този начин да го приведе в съответствие с критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че липсва релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а искането за смекчаване на определеното на жалбоподателя наказание е неоснователно и като такова не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА присъда на Софийски апелативен съд № 3 от 17.02.2021 г, по ВНОХД № 1152/20. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: