Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
Гр. София, 18.12.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 2899/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. О. [населено място], приподписана от процесуалния пълномощник – адв. А., против решение № 624/30.03.2015 г., постановено по в.т.д.№ 95/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11 с-в, поправено с решение № 1199/08.06.2015 г., с което е потвърдено решение № 73 от 10.06.2014 г. по т.д.№ 75/2013 г. на Врачанския окръжен съд, поправено с решение № 129/02.12.2014 г. С първоинстанционното решение е уважен предявеният против касатора частичен иск, като той е осъден да заплати на Г. В. Д. сумата 100 000 лв. - част от паричната равностойност на дружествения му дял от капитала на ответното дружество, на основание чл.125 ал.3 ТЗ.
В касационната жалба се релевират основания по чл.281 т.3 ГПК – за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, с присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. Според касатора, неправилно въззивният съд е преценил, че при определяне равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник следва да се включи и преоценената стойност на активите на дружеството, респ. преоценъчният резерв. В нарушение на закона съдът е пренебрегнал смисъла на чл.125 ал.3 ТЗ, а именно - при прекратяване на членственото правоотношение съдружникът да получи равностойността на своя дял, но без да се засяга способността на дружеството да осъществява стопанската си дейност. Необосновани и несъответни на доказателствата по делото са и изводите на въззивния съд във връзка със заключенията на вещите лица, които не са обсъдени и преценени в съответствие с процесуалните правила, а възприетият от съда втори вариант на ССЕ относно счетоводния баланс е и неправилно формиран. Не е съобразено, че отказът от преоценка не противоречи на изискванията на нормативната уредба /ЗСч, М./, които не предвиждат условия за начин и форма на извършването му. Същият се отразява в първия комплект счетоводни отчети на дружеството, а това в случая е бил счетоводният отчет към 30.06.2013 г. Впоследствие това счетоводно решение е намерило израз и във всички последващи счетоводни отчети. Съдът недопустимо е основал решението само на съмнението, че отказът от преоценка е направен за нуждите на процеса, без да съобрази всички останали доказателства в противен смисъл, включително одиторските доклади. Противоречат на закона и изводите на съда, че така извършената от дружеството промяна в счетоводната политика била необоснована.
В проведеното публично съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за нейното уважаване.
Ответникът по касационната жалба - Г. В. Д., чрез процесуалния си пълномощник адв. С., с писмен отговор изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и доразвива в о.с.з Претендира и присъждане на сторените за настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, и на основание чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:
За да достигне до извод за основателност на частичния иск по чл.125 ал.3 ТЗ в предявения от ищеца размер, съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна, че ищецът е имал качеството на съдружник в Р. О., като е притежавал 203 дружествени дяла от капитала на същото с номинална стойност по 10 лв. всеки, или общо 16.49 % от капитала. С писмено предизвестие по чл.125 ал.2 ТЗ от 28.03.2013 г., връчено на същата дата, ищецът е уведомил дружеството, че прекратява участието си в него. Съдът е взел предвид, че в доклада на независимия одитор към ГФО за 2012 г. е направена констатация, че дружеството е направило преоценка на земята и част от сградите към 31.12.2010 г. в нарушение на М. 16, изискващ при преоценка на Д. да се преоцени целият клас имоти, машини и съоръжения, към които принадлежи съответният актив. Одиторът е направил и констатация, че преоценката на земя и сгради към 31.12.2010 г., в резултат на което отчетната стойност на активите е увеличена с 1.657 х. лв., е направена в условия на финансова криза и липса на активен пазар на недвижими имоти, респективно е заверил отчета със забележки. За определяне стойността на дружествения дял на ищеца към 30.06.2013 г. съдът е кредитирал заключението на тричленната ССЕ. Според вещите лица, чистата стойност на имуществото на Р. О. към 30.06.2013 г., без да се взема предвид преоценъчният резерв на активите, възлиза на 279 022.60 лв., или делът на ищеца е в размер на 46 012.66 лв. Еспертите приемат междинния счетоводен баланс към горната дата, изготвен без включване на преоценъчния резерв на активите, т.к. той отговаря на изискванията на ЗСч и е изготвен при спазване на всички законови изисквания. В този вариант на изчисление, активите, собствения капитал и пасивите, приходите и разходите биват оценени и записани при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, като историческата цена е тази, по която активите са отразени в счетоводството на дружеството към момента на тяхното възникване /придобиване/. Междинният счетоводен баланс на дружеството към 30.06.2013 г. отразява вярно и честно имущественото му и финансово състояние. На следващо място обаче вещите лица са констатирали, че в междинния баланс липсва предходен период, с което е нарушен принципът на чл.4 ал.1 т.7 от ЗСч за стойностната връзка между начален и краен баланс. Не са спазени и изискванията на чл.54 от ТЗ – началният баланс за всяка година да съответства на заключителния баланс на предходната. В междинните баланси към м. март и м.юни 2013 г. данните за предходната 2012 г. не съответстват на официалния одитиран баланс, защото не е включена преоценката от 2010 г. /разликата възлиза на 1 578 х. лв./. Вещите лица изразяват становище, че не се налага изготвяне на междинен баланс с включената преоценка от 2010 г., т.к. съставеният втори такъв отговаря на всички законови изисквания, както и счетоводството на ответника е редовно водено. Във вариант на изчисление на равностойността на дела на ищеца на базата на чистата стойност на имуществото към 30.06.2013 г., без записване в пасива на баланса на собствения капитал, резервите и финансовия резултат, експертизата изчислява дела на ищеца на 271 625.38 лв. /при включена преоценка/. Вещите лица цитират в заключението си и § 14 от М. 8, съгласно който предприятието променя счетоводната си политика, само когато подобна промяна се изисква от конкретен стандарт или разяснение или води до представяне във финансови отчети на надеждна и по-уместна информация за ефекта на операциите и другите събития или условия върху финансовото състояние, резултатите или паричните потоци на предприятието. Взети са предвид обясненията на в.л. А., че преоценката на активите на дружеството през 2010 г. е извършена с оглед предоставяне на банков кредит и с цел показване на по-добро финансово-икономическо състояние на дружеството. На вещите лица е била показана и заповед № 6-1 от 05.06.2013 г. на управителя на дружеството, с която е направен отказ от преоценка, като мотивите са свързани с препоръките в доклада на независимите одитори по ГФО от 2012 г.
От правна страна съдът е приел, че нормата на чл.125 ал.3 ТЗ е приложима в настоящата хипотеза /независимо от различната уредба в дружествения договор/, поради което на ищеца се дължи равностойността на дружествения му дял към 30.06.2013 г. По спорния въпрос относно определянето на тази равностойност, съдът е посочил, че от значение е дали преоценената стойност следва да отпадне от баланса на дружеството към 31.06.2013 г. и има ли правно значение извършеният от ответника отказ от преоценката. Съдът е счел, че заповедта от 05.06.2013 г. не може да бъде основание за това, доколкото липсват съответни счетоводни записвания на промени в преоценъчния резерв на ответника. Приел е, че тя е издадена непосредствено преди прекратяването на участието на съдружника в дружеството и е налице основателно съмнение за съставянето й за целите на настоящото исково производство. Промяната в отчетната стойност на активите е декларирана пред данъчните органи едва на 10.12.2013 г. Промяната в счетоводната политика е също необоснована, съгласно § 14 на М. 8. Не са кредитирани доводите на ответника – настоящ касатор относно мотивите за отказа от преоценка. С оглед горното, съдът е възприел за меродавен вариант ІІ на тричленната ССЕ за счетоводен междинен баланс на дружеството, отразяващ вярно и точно имущественото състояние на Р. О. към 30.06.2013 г. Според посочения вариант, стойността на дружествения дял на ищеца се равнява на 271 625.39 лв., поради което и предявеният частичен иск с цена 100 000 лв. е основателен до този размер.
І. По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване - При определяне на чистата стойност на активите на дружеството за целите на определяне равностойността на полагащия се дружествен дял на напусналия съдружник, при условията на чл.125 ал.3 ТЗ, следва ли да бъдат взети предвид счетоводните записвания, за които има данни, че не отразяват точно и обективно действителната стойност на активите на дружеството и в резултат на извършена преоценка на тези активи, стойността е завишена, респективно – занижена, обобщено отнасящ се до това, как следва да бъде определена равностойността на дружествения дял по чл.125 ал.3 ТЗ при данни за нередовност на счетоводните записвания относно балансовата стойност на активите на дружеството; становището на съда произтича от следното:
Съгласно чл.23, ал.2 от Закона за счетоводството /отм., ДВ, бр. 95/08.12.2015 г., действащ в процесния период/, финансовият отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието. Това се отнася и за счетоводния баланс, като негова основна съставна част. От друга страна, финансовият одит е изразяване на независимо мнение от високо квалифицирани специалисти - одитори, дали и доколко съответният финансов отчет на предприятието дава вярна и честна представа за неговото финансово състояние и имущество, във всички аспекти на същественост, на база взаимосвързани процедури, определени от Международните одиторски стандарти, и в съответствие с действащото законодателство и приложимите счетоводни стандарти. Изложеното води до потвърждение, че достоверността на финансовия отчет, респективно – на счетоводния баланс, е от водещо значение за имуществените последици в хипотезата на чл.125 ал.3 ТЗ, а редовността на воденото счетоводство е гаранция за достоверността на информацията, изнесена в баланса. С оглед горното следва да се заключи, че данни, които не отговарят на изискването на чл.23 ал.2 ЗСч /отм./, не могат да служат за определяне равностойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение по смисъла на чл.125 ал.3 ТЗ, независимо от конкретната причина за това /дали в резултат на преоценка, неотговаряща на нормативните изисквания, стойността на активите е завишена или занижена/. При установена нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите, компрометираща нейната достоверност, равностойността на дружествения дял по чл.125 ал.3 ТЗ следва да се определи въз основа на нов, коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица.
ІІ. По съществото на касационната жалба, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК намира следното:
За да възприеме като достоверен баланса по вариант втори от заключението на тричленната ССЕ, като зачете извършената преоценка на активи през 2010 г. в посока увеличаване на стойността им, съставът на въззивния съд е приел, че: дружеството не е имало основание и не е извършило по надлежния ред промяна на счетоводната си политика, чрез връщане към предходния оценъчен модел на активите си, че същата не е обоснована и е извършена за нуждите на процеса. Доколкото в посочения вариант чистата стойност на активите е изчислена, като в нея е включена и стойността на преоценъчния резерв, следва да се отбележи, че решението е в противоречие със задължителна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК /решение № 10/10.09.2012 г. по т.д.№ 502/2010 г. на ІІ ТО/, съгласно която зад преоценъчния резерв на дружеството не стоят реални негови активи, поради което същият не следва да бъде отразявен в счетоводния баланс към релевантния по чл.125 ал.3 ТЗ момент. Предвид горното, само на това основание крайният резултат по спора се преценява като неправилен. С оглед отговора на правния въпрос следва да се отбележи, че липсата на изискуемата от закона достоверност на данните на счетоводния баланс във варианта, възприет от въззивния съд, също води до идентичен извод. След извършване на спорната преоценка през 2010 г. и до момента на промяна на счетоводната политика, чрез възвръщане на предходния оценъчен модел, в одиторските доклади върху годишните финансови отчети на дружеството неизменно фигурира, че преоценката е извършена в нарушение на М. 16, т.к. не е бил преоценен целият клас имоти, машини и съоръжения, към който принадлежат съответните активи, поради което достоверността й не може да бъде потвърдена /в раздел - База за квалифицирано мнение/, както и че в резултат на тази преоценка, отчетната стойност на преоценените Д. е увеличена с 1,657 хил. лв., което е направено в условия на финансова криза и при липса на активен пазар на недвижимите имоти /в раздел - Обръщане на внимание/. Следователно, за да може този вариант на счетоводен баланс да служи за определяне на равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник, от него следва да се извади преоценъчният резерв /поради фиктивния му, условен характер/, както и да бъде ревизирана извършената преоценка на активи. В случая това обаче не се налага, т.к. дружеството – касатор е променило счетоводната си политика преди 30.06.2013 год., чрез възстановяване на модела, прилаган преди преоценката от 2010 год., и е коригирало сравнителната информация за предходни периоди, съответно е сторнирана направената частична преоценка на активите. Изводите на въззивния съд, че промяната не следва да се съобразява, поради несъответствие със законовите изисквания, необоснованост и привидност относно началния й момент се преценяват като незаконосъобразни и необосновани. От доказателствата по делото е видно, че промяната в счетоводната политика е станала факт преди приключване на първото шестмесечие на 2013 г., доколкото е отразена в представените пред трети лица финансови отчети за същия период. Извършването й съответства на основанието, посочено в § 14 б. „б” от М. 8, видно и от доклада на независимия одитор по ГФО на Р. О. за 2013 г., при липса на допуснати нарушения на императивни норми от М. и ЗСч. С оглед горното, настоящият съдебен състав достига до заключението, че като база за определяне равностойността на дружествения дял на ищеца – ответник по касация следва да служи вариант първи от заключението на тричленната ССЕ, съобразно който нетната стойност на активите възлиза на 279 022.60 лв., а делът на съдружника с прекратено членствено правоотношение – на 46 012.66 лв., към момента, посочен в чл.125 ал.3 ТЗ.
По гореизложените съображения, обжалваното въззивно решение на Софийския апелативен съд следва да бъде частично отменено, като неправилно, за разликата над 46 012.66 лв. до присъдените 100 000 лв. Т.к. не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, по арг. от чл.293 ал.3 ГПК, като искът с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ следва да бъде отхвърлен за посочената разлика. В останалата обжалвана част, решението се явява правилно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 624/30.03.2015 г., постановено по в.т.д.№ 95/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11 с-в, поправено с решение № 1199/08.06.2015 г., с което е потвърдено решение № 73 от 10.06.2014 г. по т.д.№ 75/2013 г. на Врачанския окръжен съд, поправено с решение № 129/02.12.2014 г., в частта, с което Р. О. е осъдено да заплати на Г. В. Д. разликата над сумата 46 012.66 лв. до присъдените 100 000 лв., възлизаща на 53 987.34 лв., на основание чл.125 ал.3 ТЗ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. В. Д. от [населено място] против Р. О. [населено място] с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ за уреждане на имуществените последици между страните, поради прекратяване на членственото правоотношение на ищеца в дружеството през м. юни 2013 г., чрез заплащане на сумата 53 987.34 лв., представляваща разликата над дължимата сума от 46 012.66 лв. до присъдените 100 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 624/30.03.2015 г. по в.т.д.№ 95/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11 с-в, поправено с решение № 1199/08.06.2015 г., в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|