Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр. София, 12 март 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКС БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 25/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Производството е образувано по чл. 422, ал. 1,т.5 вр. с чл. 348, ал. 1, т.т.1, 2 и 3 от НПК по искане от осъдения Г. И. Г., чрез упълномощения от него защитник - адвокат О. Р. Й., за възобновяване на внохд№4260/2014 год. на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по делото решение от №1213/ от 28.11.2014 год., с което е потвърдена присъда от 25.06.2014 год. по нохд№11978/2013 год. на Софийския районен съд, 8-ми н.с.
В искането се претендират всички касационни основания. Развиват се доводи за съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Поддържат се следните доводи: за нарушение на чл.212, ал. 3 от НПК – досъдебното производство е образувано с първото действие по разследването, за което прокурорът не е уведомен незабавно до 24 часа, а след този срок; нарушен е чл. 199 и чл. 194, ал.3 от НПК - разследването не е извършено от разследващ орган и съставените протоколи за разпит на свидетели не са изготвени по реда на НПК; нарушен е чл. 110, ал.1, ал.2 и ал.3 от НПК относно реда за събиране и пазене на веществените доказателства; нарушен е чл. 118, ал. 2 от НПК –полицаят М., който е изготвил протокола за доброволно предаване на досъдебното производство е разпитан е като свидетел; нарушен е чл.152, ал.1 от НПК - вещото лице е изготвило заключението само по писмено описание на вещите предмет на експертизата, без да е извършило необходимите изследвания и физически оглед на вещите; нарушен е и чл. 131 от НПК – протоколите за процесуално-следствени действия са съставени от лица, които нямат качество на разследващ орган и са извън процесуалните срокове; в нарушение на чл. 339, ал.2 от НПК не е даден отговор на доводите на защитата във въззивната жалба срещу присъдата.
В искането се заявява нарушение на закона, тъй като е приложен неправилно поради липса на съставомерно деяние. Наведено е основание и за явна несправедливост на наказанието, без конкретни данни, които да го подкрепят.
В съдебното заседание пред ВКС осъденият Г. Г. се явява лично и със защитата си адвокатите О. и Б. от САК, които поотделно, поддържат доводите в искането с молба за отмяна на атакувания съдебен акт по реда на възобновяването. Подробно аргументират тезата си, че предметът на инкриминираното деяние не е индивидуализиран от събраните доказателства, поради което деянието е несъставомерно по обвинението за престъплението за което е осъден искателя. Не може да се направи заключение, че иззетите цигари без бандерол, които са били предадени съгласно протокола за доброволно предаване, са държани именно от осъдения Г. Г.; нарушен е редът за събиране, прилагане към делото и пазене на веществените доказателства. Прави се извод, че фактическите данни са възпроизведени изцяло от опорочени доказателствени средства, поради събирането им от процесуално нелегитимни субекти, по ред и форма, в нарушение на правилата на НПК.
В своя лична защита осъденият претендира възобновяване на делото.
Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането.
В последната си дума осъденият иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО , СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО:
Искането е допустимо, тъй като е подадено в срок от легитимна страна, срещу влязъл в сила и непроверен по касационен ред въззивен съдебен акт,т.е.налице са законовите предпоставки по чл. 419 - чл. 421, ал.3 от НПК за разглеждане на делото по Глава тридесет и трета от НПК.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда от 25.06.2014 г., постановена по НОХД № 11978 по описа за 2013 г., СРС, НО 8-ми състав подсъдимияг Г. И. Г., ЕГН: [ЕГН], е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, за това, че на 26.01.2013 год.в около 11,45 ч. в гр-/населено място/,[жк], ул.”улица”, до лек автомобил марка „марка" с ДК [рег.номер на МПС] , е държал акцизни стоки, тютюневи изделия без бандерол- 120 броя кутии цигари от различни марки / ”марка”,”марка”,”марка”/ на обща стойност 740.00 лева и дължим акциз 412.60 лв. и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи в затвор, при първоначален „строг” режим, както и на глоба в размер на 740.00 лева. На осн. чл. 59, ал. 1 НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР по настоящото дело.Направените по делото разноски на осн. чл. 189, ал. 1 НПК са възложени в тежест на подсъдимия. Със същата присъда на осн. чл. 53, ал. 2 б. „а” НК в полза на държавата са отнети инкриминираните акцизни стоки без бандерол - предмет на престъплението.
Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимия на основание на която е било образувано внохд№ 4260/2014 год. на Софийски градски съд, по което с решение №1213 от 28.11.2014 год. присъдата е потвърдена.
Наведените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебните актове са лишени от основание. Изложените в искането оплаквания са били формулирани вече пред първата и пред въззивната инстанция, и са получили аргументиран отговор по реда на чл. 303, ал. 3 ,респ. по чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което защитата неоснователно възразява, че не са били чути възраженията и доводите й по оспорване реда на събиране на доказателства и легитимността на процесуалните субекти, и срещу начина на формиране вътрешното убеждение на съдебните инстанции. Не са ограничени правата на подсъдимото лице във връзка с упражняването им в хода на наказателното производство. При проверката съставът на ВКС не намери нарушения на НПК при образуването на досъдебното производство. Законосъобразно досъдебното производство е образувано с първото действие по разследването на основание чл. 212, ал.2 от НПК като несъмнено - това са извършените разпити на свидетелите М. и Д. на датата 26.01.13год., които са полицейски служители, извършили проверка на Г. като водач на МПС „марка”с ДК [рег.номер на МПС] . В автомобила на Г. свидетелите са установили наличието на полиетиленов плик със стекове с тютюневи изделия общо 120 кутии цигари без бандерол. От данните по делото, приети за установени в атакуваните съдебни актове е видно, че процесните цигарени кутии са предадени доброволно от Г. на единия от проверяващите полицаи - С. М. с протокол за доброволно предаване от същата дата 26.01.2013 год., в който подробно е описано състоянието в което са иззети, техния брой по видове марки /„марка”,”марка” и „марка.”/ и факта , че са без бандерол. В протоколите за разпит на тези свидетели е отразена датата 26.01.2013 год./ спр. л.11, л.12 от досъдебното производство/ , която следва да се счете и за дата на образуване на ДП- ЗМ №15012/2013 год. на 09-то РУП- СДВР. Действително, изискването за незабавно, но не по-късно от 24 часа, уведомяване на прокурора за започналото разследване в условията на неотложни следствени действия не е било изпълнено в този срок, както предписва чл. 212, ал.3 от НПК. Това забавяне на срока се явява процесуално нарушение, но несъществено, тъй като прокуратурата е била уведомена, макар и по-късно, с писмо, изпратено на 31.01.2013 год. за започналото досъдебно производство, а на 06.02.2013 год. в РП [населено място] е била образувана и прокурорска преписка по същото производство. Значението на уведомяването на прокурора е важно действие с оглед прокурорът да може да упражни ефективно и качествено своето ръководство и надзор за законност над разследването В случая прокуратурата е била уведомена със закъснение от няколко дни, но това закъснение не се е отразило върху законността на разследването. Именно след уведомяването на прокурора от СРП са извършени съществените действия по разследването от разследващ полицай: привличане на Г. в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 234, ал.1, пр.2 от НК; разпита му като обвиняем; с постановление е назначена СОЕ; събрана е справката за съдимост на обвиняемия; изготвено е обвинителното заключение. Следователно, извършените процесуални действия на досъдебното производство не са били извън контрола на прокурора, т.е. всички предходни действия по разследването са представлявали обект на контрол за законност и въз основа на тази преценка прокурорът е упражнил правомощията си по чл. 246 от НПК като е внесъл обвинителен акт в съда по същото обвинение срещу подсъдимия Г.. При тези данни, от извършеното от разследващия полицай по реда на чл. 212, ал.2 от НПК преди уведомлението на прокурора по ал.3, са настъпили валидни процесуалноправни последици.
Не е нарушен чл. 194, ал.3 от НПК. ВКС споделя напълно правилността на аргументацията в мотивите на присъдата и на въззивното решение, че полицейските органи могат да извършват неотложните действия по чл. 212, ал.2 от НПК, а действия по разследването, т.е. като разследващ орган, полицейските органи и4мат право да извършват само ако те са им възложени от прокурор, следовател или от разследващ полицай. Този извод се черпи от буквалното тълкуване на чл. 194, ал. 3 предл. първо от НПК. В случая, инспекторът от 09-то РУП – СДВР Д. М. - в качеството му на полицейски орган, законосъобразно е извършил разпита на двамата полицаи С. М. и М. Д. като неотложно действие, което е дало основание за образуването на досъдебното производство по реда на чл. 212, ал.2 от НПК. Правилно последващите процесуално-следствени действия в хода на образуваното досъдебно производство ЗМ№15012/13 год. на 09-то РУП, са осъществени от разследващ орган – разследващ полицай, съгласно правилото по чл. 194, ал.2 от НПК за разпределението на делата в досъдебното производство между разследващите органи в зависимост от вида и тежестта на престъпленията .
Неоснователно е оплакването за нарушение на чл. 110, ал.1-3 от НПК относно реда за събиране и пазене на веществените доказателства. Съставеният от свид.С. М. на 26.01.2013 год. при полицейската проверка на автомобила на осъдения Г. протокол за доброволно предаване, основателно е ценен като писмено доказателство по смисъла на чл.127 от НПК, което е проверено за достоверност наред с гласните доказателствени средства - свидетелските показания на двамата полицаи. Удостоверените в него фактически обстоятелства за вида и количеството на доброволно предадените на свидетелите- полицаи Д. и М. тютюневи изделия на процесната дата, са проверени от свидетелските им показания и от факта на приобщаването на тези изделия като веществени доказателства по смисъла на чл. 109 от НПК, които са предявени на подсъдимия в съдебната по реда на чл. 284 от НПК. Не е нарушен редът за тяхното прилагане по делото, съхраняване и предаване от органа на досъдебното производство на съда в съдебната фаза. Първостепенният съд е изследвал законосъобразността на реда за съхрание и предаване на веществените доказателства като е изискал данните от дневник за веществените доказателства ,в който под №3771/ от 29.01.13 год. са описани същите по вид, марка и количество, каквото е описаното и в протокола за доброволно предаване в заключението на експерта, изготвил СОЕ на същите веществени доказателства. Те са предадени под опис и в съдебната фаза, наред с всички материали от досъдебното производство. Следователно, няма фактическа и правна основа оспорването на идентитета на предадените с протокола за доброволно предаване цигари и тези, приети като веществени доказателства, предявени на подсъдимия в съдебно заседание.
Не е нарушен чл.152, ал.1 от НПК. Съдебните състави са дали отговор и на този доводи на защитата. В допълнение следва да се изтъкне , че вещото лице е описало подробно какви необходими изследвания е извършило. Експертното обследване не изключва възможността оценката на вещите да бъде извършена и без физически оглед, а само въз основа на писмените доказателства и гласните доказателствени средства по делото.
Неоснователни са доводите за нарушение на чл. 118, ал. 2 от НПК по отношение разпита като свидетел на полицейския инспектор С. Д., който е изготвил протокола от 26.01.13 год. за доброволно предаване на намерените тютюневи изделия без бандерол при полицейската проверка в автомобила на осъдения Г.. Крайният извод на съдилищата, че съставянето на протокола за доброволно предаване от полицая Д. не е действие по разследването в условията на неотложност по чл. 212, ал.2 от НПК, е верен. . Основателно е прието, че след като двамата полицаи Д. и М. не са извършвали действия по разследването в наказателното производство образувано срещу Г., в качеството на разследващи органи или на органи, приравнени към тях по силата на закона, не попадат в кръга на лицата, изключени от закона да бъдат свидетели в наказателния процес. ВКС намира за нужно да посочи, че полицейският орган, в случая, е изпълнявал свое задължение по служба, вменено му с разпоредбите на ЗМВР. Той е извършвал оперативно-издирвателна дейност като част от дейностите, регламентирани в чл. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи, с които се осъществяват политиките по превенция, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и сигурност. Полицаите са упражнили правомощия в качеството им на органи на МВР по превантивна дейност, предвидени в чл. 30 от ЗМВР, съгласно който имат право да извършват проверки на документи, а по чл. 81 от ЗМВР те имат право и на проверки по отношение на вещите на лицата, когато има достатъчно данни, че се укриват вещи, свързани с извършено престъпление или са предмет на престъпление, респ. на правонарушение. Следователно, не е опорочена свидетелската годност на този свидетел, както правилно са заключили решаващите съдилища и са кредитирали изцяло неговите показания във връзка с проверката, намирането и индивидуализирането на откритите във фактическата власт на Г. тютюневи изделия без бандерол.
Следователно, способите и средствата за установяването на доказателствените факти по делото са приложени от процесуално легитимни субекти, съгласно предвидените в НПК ред и форма. При проверката и оценката на доказателствените източници не са нарушени правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда.
Оплакването в искането, основано на касационното основание - нарушение на закона е несъстоятелно.
На базата на възприетите фактически обстоятелства съдебните състави правилно са приели, че подсъдимият Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК, за което е бил привлечен да отговаря, съгласно обвинението; държал е тютюневи изделия, които са акцизни стоки по смисъла на чл. 2, т.2 от ЗАДС; стоките са без бандерол, изискващ се по чл. 64, ал. 1 от ЗАДС и чл. 28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Основателно е прието, че случаят не е маловажен, аргументиран със стойността на тютюневите изделия 740 лева и величината на дължимия за тях акциз от 412.60 лв. Доказано е изпълнителното деяние; държането на акцизните стоки е осъществено от подсъдимия; намиралиса се в негова фактическа власт и същият е разполагал с възможността да осъществява фактическо и юридическо разпореждане с тях. Интелектуалното и волево съдържание на умисъла на дееца също е доказано, предвид обективните данни по делото за отношението на подсъдимия към деянието и общественоопасните последици от извършването му.
Декларираното основание за явна несправедливост на наказанието не е скрепено с данни в подкрепа.Проверката показа, че няма нарушения при индивидуализацията на наказанието на осъдения, отмерено при превес на смекчаващите вината обстоятелства; съобразено е с определящите отговорността обстоятелства; отчетено е влошеното здравословно състояние на осъдения, както и сравнително невисокия размер на инкриминирания предмет; като цяло основателно е изведена невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца.
При тези изводи, няма основание за отмяна по реда на възобновяването на влезлите в сила съдебни актове – предмет на проверката по реда на Глава Тридесет и трета от НПК. Воден от тези мотиви и съгласно чл. 424 - чл. 426 от НПК, съставът на ВКС , трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. Г., ЕГН: [ЕГН], за възобновяване на внохд №4260/2014 год. на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по делото решение от №1213/ от 28.11.2014 год., с което е потвърдена присъда от 25.06.2014 год. по нохд №11978/2013 год. на Софийски районен съд, 8-ми н.с.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |