4 Р Е Ш Е Н И Е № 174 [населено място] ,02,12,2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври , през две хиляди и тринадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Наталия Такева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1001 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл. 290 ГПК . Образувано е по касационна жалба на А. С. С. против решение № 1137 / 29.06.2012 год. по т.д.№ 747 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 5 състав, с което е отменено постановеното на 10.01.2012 год. решение на Софийски градски съд , VІ , ТО – 16 състав по т.д.№ 2191 / 2011 год. и вместо това е отхвърлен предявения от касатора против С. / С. / иск , с правно основание чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ, за отмяна на решението на ОС на С. , проведено на 26-27 юни 2008 год. , с което е отказано възстановяването на членството му в С. , предходно прекратено с изключване . Касаторът твърди неправилност на въззивното решение на всички касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, но по същество релевира противоречие в мотивите , в които според въззивния съд ищецът не обосновава процесуална легитимация по спора, което и ако би било вярно предпоставя недопустимост,а не неправилност на първоинстанционното решение, респ. обезсилването му . Оспорва правилността на извода на въззивния съд , че отказът на ОС на С. за възстановяване членството на ищеца не подлежи на задължително мотивиране и липсата на последното не обуславя неговата незаконосъобразност . За последната касаторът се основава именно на липсата на норма, изрично отричаща мотивирането и с оглед общия принцип за право на защита при накърняване нечия правна сфера . Останалата част от изложението на касационната жалба не касае релевирани конкретни пороци на въззивното решение . Ответната страна - С. / С. / - оспорва касационната жалба , споделяйки мотивите на въззивното решение и претендира възмездяване на разноски . С определение № 394 / 24.04.2013 год. касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение ,за която съдът следи служебно, отделно от релевирането му от касатора , в която хипотеза принципът на чл. 271 ал.1 пр.2 ГПК / за невлошаване положението на жалбоподателя / , дори да не би бил поддържан от страната такъв порок на решението , не се прилага / ТР № 1 / 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС - т. 14 , за приложението на чл.208 ал.2 ГПК отм., идентичен на чл.271 ал.1 пр.2 ГПК /. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и съобразно правомощията си , съгласно чл. 290 вр. с чл. 293 ал.4 вр. с чл. 270 ГПК, за да се произнесе съобрази следното : Ищецът атакува чрез иск по чл. 25 ал.4 ЗЮЛНЦ решение на Общото събрание на пълномощниците на С. от 26-27 юни 2008 год., на което молбата му за възстановяване на членство , предходно прекратено поради изключване , на основание „ злоупотреба с доверието и уронване доброто име и престижа на С. „ , с решение на Централния съвет на С. през 2001 год. , е оставена без уважение . Ищецът твърди , че немотивирането на отказа опорочава решението и същото като незаконосъобразно следва да бъде отменено . За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска на И. С., въззивният съд е приел, че ищецът не е материалноправно легитимиран да атакува взетото решение на О. за невъзстановяването му , тъй като защитата по реда на чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ е предоставена на членове на юридическото лице с нестопанска цел , орган на същото или прокурора / чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ /. Позовавайки се на противоречива съдебна практика / нецитирана /, въззивният съд е приел, че липсата на материалноправна легитимация на ищеца, изводима от несъществуващо за същия членство в С. , каквото впрочем ищецът не твърди в обосноваване процесуалната си легитимация по спора , предпоставя отхвърлянето на иска , а не прекратяване на производството, като недопустимо. Според съда , волеизявлението на желаещия , за приемането му в С. не поражда членство , в съответствие с принципа за доброволност , прокламиран в чл.21 ЗЮЛНЦ . Кумулативно съдът се е позовал и на редакцията на чл. 46 ал.4 от Устава на С., според който , при посочените предпоставки / да е изминал период от 3 и повече години от изключването /, за С. възниква единствено правото, не и задължението да възстанови членството на предходно изключения член . Настоящият състав на Върховен касационен съд, първо търговско отделение , за да се произнесе съобрази следното : Ищецът е изключен с решение на Централен съвет на С. , който орган самият ответник твърди, че е изпълнявал функциите на сегашния му върховен орган - Общото събрание на пълномощниците . Според чл. 46 ал.4 от Устава, не по-рано от 3 години след изключването , членството на изключено в конкретната хипотеза лице / чл. 46 ал.1 т.6 от действащия към момента на изключването Устав, понастоящем т.7 / може да бъде възстановено от органа, прекратил същото . Ответникът не оспорва, че тази компетентност понастоящем принадлежи на Общото събрание на пълномощниците / О. / , т.е. не оспорва , че молбата е надлежно адресирана до компетентен да се произнесе по същата орган, независимо , че съгласно Устава / чл. 18 ал. 1 т.2 / , приемането и изключването на членове става с решение на Управителния съвет на С. , подлежащо на обжалване / вкл. отказът за приемане на член / пред О. / чл. 15 т.15 от Устава /. В отклонение от уредбата на ЗЮЛНЦ , който урежда изрична обжалваемост на решението за изключване на член на сдружението с нестопанска цел, противно на възприетото от въззивния съд, Уставът предвижда обжалваемост на отказа за приемане , когато същият е постановен от УС на С. . Тъй като при ответното С. , по изричното разпореждане на Устава,отказът за приемане на член е обжалваем пред О., чиито решения , съгласно общия принцип на чл. 25 ал.4 ЗЮЛНЦ подлежат на атакуване за законосъобразност и уставосъобразност, без изключение , възпроизведен и в Устава на ответника , въпреки безспорно невъзникващото с молбата за възстановяване членство , не може да се отрече , че за желаещият да членува и подал заявление за това субект , при отказ, възниква потестативно право на жалба срещу решението на УС, респ. би възникнало право на иск срещу решението на О. , в случай на потвърждаване на отказа на УС - именно предвид изричното разпореждане на Устава и закона . Правилно, обаче, въззивният съд е преценил , че в настоящият случай такова потестативно право на иск по чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ не е възникнало, макар неправилно да го е отнесъл към активната материалноправна легитимация на ищеца, а не към процесуалноправната такава / принадлежност на правото на иск / , тъй като възстановяването , уредено в чл. 46 ал.4 от Устава , различно от първоначалното приемане, е предоставено в изключителната / с оглед редакцията на разпоредбата / и необжалваема , поради липса на изрична разпоредба на закона и Устава , дискреция на органа, постановил изключването. Касае се за автономна и неатакуема субективна преценка на съответно компетентния орган , по отношение която е неприложима по аналогия нормата на чл. 22 ал.3 вр. с ал.2 от ЗЮЛНЦ / обжалваемост при изключване / . С предходно постановеното изключване , влязло в сила, е стабилизирана оценката за несъвместимо с продължаване на членството поведение на съответното лице , по смисъла на чл.22 ал.2 ЗЮЛНЦ вр. с чл. 46 ал.1 т.7 от Устава , която изключва приложимост към продължаване членството му за в бъдеще единствено на обективните предпоставки за членство, въведени с Устава / чл.1 /, освен ако самото сдружение, в лицето на компетентния си орган, взел решението за изключване , я оттегли с възстановяването му . Следователно ищецът, който по начало не основава процесуалноправната си легитимация на членство в С. , а на предвидената в закона и устава защита на правото си на сдружаване , в конкретния случай / възстановяване на членство / не се легитимира като носител на право на иск за отмяна решението на О. . Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1137 / 29.06.2012 год. по т.д.№ 747 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 5 състав, с което е отменено постановеното на 10.01.2012 год. решение на Софийски градски съд , VІ , ТО – 16 състав по т.д.№ 2191 / 2011 год. и е отхвърлен предявения от касатора против С./ С. / иск , с правно основание чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ . ПРЕКРАТЯВА производството , като недопустимо . Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :