Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 271

Гр.София, 05.04.2019г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през двехиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ........, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3794 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД срещу решение №.2838/8.05.18 по г.д.№.13215/17 на Софийски градски съд, II Ес. -с което е потвърдено решение №.104487/27.04.17г. по г.д.№.43226/16 на СРС, ГО, 119с., за уважаване на предявени срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ.
Ответната страна Г. Н. П. оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ уволнение е незаконосъобразно и претенциите на ищцата по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ са основателни, а надлежно заявено възражение за прихващане не е било предявявано. По делото е безспорно, че Г.П. е работила по трудов договор с “Алфа банк“ клон България на длъжност „ръководител офис, банка“ с място на работа „504 - офис С.Т. Р.“, като предвид продажба на търговското предприятие при условията на чл.123 ал.1 т.4 КТ неин работодател става ответника „Юробанк“АД. Последният е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение поради закриване на част от предприятието, като предизвестието и заповедта за уволнение са подписани от надлежно упълномощени лица /ТР 6/11.01.13 по т.д.№.6/12, ОСГК на ВКС/. Не е налице, обаче, визираното в тях основание за уволнение. По делото не е доказано закритият офис да е бил обособен като самостоятелна организационно управленска единица в структурата на банката и това обособяване да е било свързано с териториален, финансово-икономически или функционален критерий - на територията на [населено място] са функционирали общо 6 офиса преди уволнението /3 придобити и 3 заварени/, като липсват доказателства офисът да е имал собствен източник на доходи или отделна разходна сметка; не е установено и да е осъществявал специфична дейност, която се различава от тази, осъществявана в останалите офиси в града. От друга страна, за да е налице закриване на част от предприятието, е необходимо извършваната от обособеното звено дейност да бъде преустановена завбъдеще, като преценката следва да се извърши не с оглед звеното, а с оглед на цялото предприятие /преустановената дейност не трябва да се извършва от самото предприятие или от друга обособена негова структура, различна от закритата/. Съдът е посочил, че в случая дейността на закрития банков офис продължава да се извършва в останалите 4 офиса на територията на [населено място]-и следователно фактическият състав на чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ не е налице – на практика е извършено вътрешно-организационно преустройство на предприятието, като е запазена дейността на част от офисите на банката в [населено място]. При тези обстоятелства, след като извършването на дейността на закритата част от предприятието не е преустановено, а продължава да се осъществява под друга организационна форма, следва да се приеме, че не е отпаднала и нуждата от ангажираната за осъществяването й работна сила, а извършеното вътрешно-организационно преустройство не може да служи като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ. При липса на закриване на част от предприятието, правото на подбор е било само част от правото на уволнение и работодателят не е установил кръга от лицата, които следва да участват в него, критериите, въз основа на които са оценявани служителите, релевантните за подбора обстоятелства /оценките са за период, предхождащ продажбата на търговското предприятие/. Оплакването за неразгледано възражение за прихващане във връзка с претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ е намерено за неоснователно, тъй като такова не е било редовно предявено /не е било уточнено по размер в отговора на исковата молба/, не е било поддържано и не е било прието за съвместно разглеждане с доклада на съда.
Касаторът се позовава на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 КТ, като извежда следните въпроси: 1.“Кои са юридическите факти /материално правните предпоставки/, които пораждат основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ /закриване на част от предприятието/, когато работодателят е банка?“; 2.“Какви са признаците, на които трябва да отговаря банков офис, за да се квалифицира като обособено звено, като „обособена част от предприятието?“; 3.“В случаите, когато в едно населено място има повече от един офис на банка и всички офиси отговарят на критериите за организационно-управленска и териториална /функционална/ финансова обособеност на банков офис, то преставляват ли всички банкови офиси поотделно обособени части от предприятието на банката работодател?“; 4. „Има ли закриване на част от предприятието, когато се закрива банков офис, чиято обособеност е установена по организационно-управленски и териториален/функционален критерий и в населеното място същата банка няма друг банков офис? Какъв е отговорът на въпроса, когато в населеното място същата банка има друг такъв банков офис?“; 5. „Какво условие трябва да е изпълнено, за да се приеме, че дейността на банков офис е реално и окончателно прекратена завбъдеще, като се има предвид, че тя се изразява във фактически действия по обслужване на клиентите на банката и според обективното материално право банката не може да осъществява различна от банкова стопанска дейност?“; 6. „Трябва ли възражението за прихващане от ответника да е включено в доклада по делото, за да бъде разгледано, при положение, че то е своевременно заявено с отговора на исковата молба?“.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпроса за материалноправните предпоставки за прекратяване на трудово правоотношение по чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ /закриване на част от предприятието/ когато работодателят е банка /предвид хипотеза, в която в населеното място има повече от един клон /офис/ и единият от тях се закрива/, а останалите ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 208,69лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.2838/8.05.18 по г.д.№.13215/17 на Софийски градски съд, II Ес.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 208,69лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или при неизпълнението им, за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: