3 Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр. София, 20 януари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Мая Цонева при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1569 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура- гр. Враца срещу присъда №30 от 05.11.2015 г., постановено по ВНОХД №431/2015 г., по описа на Окръжен съд- гр. Враца, с която е отменена присъда №28, постановена на 16.07.2015 г. по НОХД №352/2014 г. по описа на Районен съд- гр. Мездра и подсъдимият Г. К. К. е признат за невиновен в това, че на 22.01.2014 г. в [населено място], на [улица] държал боеприпаси и самодейно изработени взривни устройства, без да има за това надлежно разрешение, съгласно ЗОБВВПИ, като на основание чл.9, ал.2 НК е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.339, ал.1 НК. С присъдата съдът е постановил на основание чл.53, ал.2, б.“а“ НК да бъдат отнети в полза на Държавата иззетите по делото веществени доказателства- гилзи от 21 бр. патрони, 15 бр. ловни патрони и 1 патрон калибър 7,62х39, както и направените в хода на производството разноски да останат за сметка на Държавата. В касационния протест се сочи касационното основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК. Поддържа се, че въззивният съд незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, като неправилно не е отчел, че при използването на инкриминираните вещи могат да бъдат причинени щети, в това число и телени увреждания. На това основание се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство прокурорът поддържа протеста и предлага да бъде уважен. Защитниците на подсъдимия оспорват касационния протест и предлагат атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила. Молят да бъде отчетено, че решаващият съд е приложил правилно закона, като вярно е приел, че инкриминираното деяние е малозначително и неговата обществена опасност е явно незначителна. Подсъдимият К. твърди, че е невинен и моли постановената оправдателна присъда да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: В настоящото производство не съществува спор по отношение на доказателствените материали, като от тях се установява по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че подсъдимият е съхранявал в дома си инкриминираните вещи, без да има съгласно ЗОБВВПИ надлежно разрешение за това. По делото безспорно е установено, че подсъдимият е осъществил всички белези на състава на престъплението по чл.339, ал.1 НК, като единствено се спори по въпроса дали са били налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Настоящият касационен съдебен състав изцяло се солидаризира с изводите на въззивния съд и на свой ред приема, че правилно разпоредбата на чл.9, ал.2 НК е приложена, като съдът е преценил, че макар и да осъществява формално признаците на престъплението по чл.339, ал.1 НК, конкретното инкриминирано деяние е малозначително и неговата обществена опасност е явно незначителна. Правилно съдът е отчел като съществени за изхода на производството обстоятелства това че подсъдимият е дългогодишен ловец, това, че той е собственик на няколко огнестрелни оръжия и значително количество боеприпаси, които притежава на законно основание. Вярно е отчетено и това, че за голяма част от инкриминираните боеприпаси К. е имал разрешение да държи до момента на отчуждаване на огнестрелното оръжие, за което са били предназначени, като едва след продажбата му той е продължил да ги съхранява без надлежно разрешително. Правилно е отчетено и това, че боеприпасите са били сравнително малко на брой (сравнени с останалите законно притежавани от подсъдимия) и същите са съхранявани в заключена метална каса, където са били недостъпни за трети лица. Въз основа на тези обстоятелства решаващият въззивен съд правилно е преценил, че настоящото инкриминирано деяние е със значително по- ниска степен на обществена опасност от други със сходна правна квалификация и вярно е приел, че разпоредбата на чл.9, ал.2 НК е приложима. Касационният съд категорично не възприе единствения довод, в подкрепа на тезата, отразена в касационния протест, че инкриминираните предмети обективно са могли да причинят увреждания. Естествено е вещи, които представляват предмет на престъплението по чл.339, ал.1 НК, да са в състояние да причинят такива увреждания, тъй като ако съответните боеприпаси са негодни, това е основание да се приеме, че престъплението не е осъществено от обективна страна. В същото време няма спор, че разпоредбата на чл.9, ал.2 НК е приложима за всички престъпления, отразени в особената част на НК, респективно няма пречка тя да бъде приложена и в настоящото производство. Ето защо касационната инстанция прие, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон и постановения изцяло оправдателен съдебен акт не следва да бъде отменен. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №30 от 05.11.2015 г., постановено по ВНОХД №431/2015 г., по описа на Окръжен съд- гр. Враца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.