2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 105 София, 18.03.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков Десислава Попколева като разгледа докладваното от съдия Попколева ч.гр.дело № 469 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. М. Б., чрез адв. В. против определение № 1353/15.11.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 2664/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение частна жалба на настоящата жалбоподателка срещу определение от 30.06.2021 г. по гр.д. № 12027/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащане на разноски за вещо лице по допусната по делото съдебно-психологична експертиза. Жалбоподателката поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение с доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3 ГПК, в което са формулирани следните въпроси: Длъжен ли е съдът да изследва наличието на синдром на родителско отчуждение у детето спрямо неотглеждащия родител при направено искане за събиране на доказателства в тази насока, и в компетенциите на съда ли е установяването или отричането на синдром на родителското отчуждение у детето без изслушване на специализирана експертиза, и длъжен ли е съда да назначи служебно такава експертиза с оглед охрана на интереса на детето, доколкото съдът е длъжен да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца и при необходимост събира и служебно доказателства в тази връзка. Поддържа се, че повдигнатите въпросите са разрешени от въззивния съд и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като не е изложена обосновка на сочения допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същевременно се поддържа и допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.82, ал.3 ГПК, обективирана в конкретно посочени определения по чл.274, ал.3 ГПК, но без да са формулирани конкретни правни въпроси свързани с обстоятелствата, които се преценяват от съда при преценката дали са налице предпоставките за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса и разноски. Бланкетно е заявено и основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение. В срока за отговор насрещната страна не е депозирала такъв. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема следното: С обжалваното определение, въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на А. М. Б. срещу определението на Районен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащане на разноски в размер на 300,00 лв. за вещо лице по допусната по делото по нейно искане съдебно-психологична експертиза. Съдът е приел, че доходите на жалбоподателката не я лишават от възможност да заплати дължимите разноски за поисканата от нея експертиза; касае за еднократен разход, който е напълно във възможностите на страната, независимо от ежемесечните разходи. За да достигне до този извод, съдът е съобразил предвидените в закона критерии и обстоятелства, изброени в чл.83, ал.2 ГПК и е приел, че доходите на жалбоподателката в размер на 1 450 лв., са над средната за региона работна заплата; притежава собствено жилище, като погасява кредит за него на месечни вноски от по 450 лв.; живее заедно с дъщеря си; не е с влошено здравословно състояние; трудово ангажирана е; липсват данни за заплащане на разходи за частни уроци за детето, което се отглежда от нея, както и данни дали получава издръжка за него от бащата, съответно дали заплаща издръжка за другото дете, което се отглежда от бащата. Повдигнатите в жалбата въпроси изобщо не покриват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото те не са формирали решаващата воля на съда, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда сочения допълнителен критерий за това. Отделно от това не е налице и сочения такъв - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговор на поставените въпроси е даден със задължителната практика на ВКС – т. 1 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК. Липсват формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК във връзка с втория посочен допълнителен селективен критерий в изложението – противоречие с практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде формулиран правен въпрос, като касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК независимо от предпоставките по ал.1 съдебният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В конкретния случай не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, т.е. не е налице основание за допускане на обжалването по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1353/15.11.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 2664/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: