Р Е Ш Е Н И Е №41 гр. София, 24.02.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение в публичното заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6652 по описа за 2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 173/ 02.07.2013 г. по гр. д. № 251/ 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, трети състав в частта, с която Р. И. Р. е осъден да заплати на Г. Н. Б. на основание чл. 12, ал. 2 ЗН сумата 1 341. 67 лв. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос, следва ли да се квалифицира като иск по чл. 12, ал. 2 ЗН претенцията по сметки на съделител за извършени от него подобрения в имота, предмет на делбата, ако съделителят не е съсобственик по наследствено правоприемство, а е съсобственик по силата на правна сделка?”, който въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 2, б. „б” П. ВС № 7/ 28.11.1973 г. Касационното оплакване на Р. И. Р. е за неправилно приложение на института на погасителната давност по неговото възражение, като последица от неправилната квалификация на този иск, дадена от въззивния съд. Претендира разноски. Касантът Г. Б. не взема становище в касационното производство. По въпроса, по който е допуснато обжалването, Върховният касационен съд намира следното: Съгласно т. 2, б. „б” от ППлВС № 7/ 28.11.1973 г, само сънаследници, които са спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателя е бил жив и не са били възнаградени по някакъв начин за този свой принос, имат право да получат срещу това имот или пари. ППлВС изключва от кръга на адресатите на чл. 12, ал. 2 ЗН съсобственика по силата на правна сделка. Върховният касационен съд намира, че тълкувателното постановление, прието при действието на чл. 59 от Закона за устройство на съдилищата (отм. ДВ бр. 59/ 22.07.1994 г), продължава да има задължителна сила за съдилищата. Това е така, защото: 1) действащото ни право и днес възлага на ВКС да извършва нормативно тълкуване (чл. 124 ЗСВ и чл. 292 ГПК); 2) еднакви са правните последици на тълкувателните постановления като проявна форма на нормативно тълкуване, приемани от ВС при действието на чл. 59 ЗУС (отм) и тълкувателните решения, приемани от ВКС при същата проявна форма при действието на чл. 124 ЗСВ и чл. 292 ГПК, - задължително действие за органите на съдебната власт и 3) не е променена правната рамка на обществените отношения, предмет на тълкуването, извършено с т. 2, б. „б” от ППлВС № 7/ 28.11.1973 г. Ето защо претенцията по сметки на съделител за извършени от него подобрения в имота, предмет на делбата, следва да се квалифицира по чл. 12, ал. 2 ЗН, само ако искът е упражнен от съделител, който е съсобственик на основание наследствено правоприемство. Дали такава е квалификацията на иска на Г. Н. Б. срещу Р. И. Р. за сумата 1 341. 67 лв. е въпрос, по който Върховният касационен съд е длъжен да се произнесе по съществото на спора, чиято висящност се поддържа. Върховният касационен съд намира касационната жалба за основателна по следните съображения: Предявеният иск за сумата 1 341. 67 лв, разглеждан в делбеното производство при спазване на изискванията на чл. 346 ГПК, следва да бъде квалифициран по чл. 61, ал. 2 ЗЗЗД. Това е така, защото: 1) Г. Н. Б. е съсобственик на основание правна сделка (алеаторен договор по н. а. № 58/ 23.12.2004 г, с който преживе наследодателят И. Р. М. му прехвърля собствените си 4/ 6 ид. части от имота, предмет на делбата) и 2) подобренията Г. Н. Б. извършва без съгласието на останалите съсобственици по време, в което в делбения имот живее само той със своето семейство (факт, признат от първостепенния съд за ненуждаещ се от доказване с протоколно определение от 12.10.2012 г.). Следователно погасителната давност по вземанията, упражнени с иска при квалификацията на чл. 61, ал. 2 ЗС, започва да тече от момента на извършване на разноските, защото тогава настъпва тяхната изискуемост (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Въззивният съд е приел, че подобренията, на които се основава иска, се изразяват в следното: направа на външна изолация на жилищната сграда; поставяне на РVC дограма, 9 броя прозорци и щори; затваряне на два броя прозорци и поставяне на входна врата и прозорец в антре. Установил е, че монтажът на външната изолация на сградата е извършен на 02.04.2007 г. (датата на протокол за приемане на изпълнението на тази работа, възложена от Г. Б. на трето за процеса лице с договор от 26.03.2007 г.); P. – дограмата, 9-те прозорци и щорите са поставени в изпълнение на договор № 339/ 26.10.2006 г, сключен между Г. Б. и трето за процеса лице (договорът и приемо-предаветелен протокол от същата дата) и входната врата и прозореца в антрето са поставени на 23.12.2005 г. (данъчна фактура от същата дата, двустранно подписана). Посочените дати са и началните за срока на погасителната давност и към 02.10.2012 г. (датата, на която искът е предявен в делбеното производство) 5-годишният срок на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е изтекъл. Ето защо Върховният касационен съд приема, че следва да отмени въззивното решение в допуснатата до обжалване част и да отхвърли иска при квалификацията на чл. 61, ал. 2 ЗС като погасен по давност. Изложеното налага и съответно изменение на въззивното решение в частта по разноските. Изцяло в тежест на касанта са тези, извършени от касатора в касационното производство (аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК). При тези мотиви, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 173/ 02.07.2013 г. по гр. д. № 251/ 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, трети състав в частта, с която Р. И. Р. е осъден да заплати на Г. Н. Б. на основание чл. 12, ал. 2 ЗН сумата 1 341. 67 лв, както и в частта, с която Г. Н. Б. е осъден да заплати на Р. И. Р. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски над сумата 227. 37 лв. ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 61, ал. 2 за сумата 1 341. 67 лв. – подобрения, извършвани в имота, предмет на делбата, в периода 23.12.2005 – 02.04.2007 г, предявен от Г. Н. Б. ЕГН [ЕГН] срещу Р. И. Р. ЕГН [ЕГН]. ОСЪЖДА Г. Н. Б. да заплати на Р. И. Р. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 257. 00 лв. Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.