О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 464 гр. София, 27.11. 2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1552 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Интермекс СД“ ООД – [населено място] срещу определение № 904 от 14. 04. 2020 г. по ч. гр. д. № 608/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, петнадесети състав, с което е потвърдено определение № 6696 от 11. 12. 2019 г. по т. д. № 681/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, 20 състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по чл. 692, ал. 4 ТЗ, образувано по възражение срещу вземането на „Интермекс СД“ ООД, предмет на разглеждане по т. д. № 417/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, 9 състав. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради противоречие със закона и задължителната практика на ВКС. Твърди, че в случая не може да намери приложение разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 9. 07. 2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС за наличието на връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, тъй като предмет на спряното производство е специалният иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД, който допринася за попълване масата на несъстоятелността и решението по този иск важи по отношение на всички кредитори на несъстоятелността. Допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението касационният жалбоподател поставя следните процесуалноправни въпроси: „1. Може ли да бъде спряно дело, заведено с правно основание по чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, без да е налице образувано друго дело, а това да стане само въз основа на възражение, подадено по реда на чл. 690 ТЗ, за което да се твърди, че е налице връзка на преюдициалност като при висящ процес?; 2. Допустимо ли е да бъде спряно дело, заведено по чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, ако това дело е заведено по иск, предявен от кредитор по несъстоятелността или не е допустимо такова спиране, тъй като разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ е специална и е посочено, че при завеждане на този иск – за активната легитимация на ищеца е необходимо само да е кредитор по несъстоятелността, а не се изисква за установяване на вземането му да е проведен иск по чл. 694 ТЗ?; 3. Недопустимо ли е спиране на предявени искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК въз основа на иск, заведен по чл. 694 ТЗ, тъй като исковете по чл. 649 ТЗ, съгласно правилото в чл. 649, ал. 5, изр. 2 ТЗ, ползват всички кредитори в производството по несъстоятелността, тоест от решението по тези искове ще се ползва всяка една от двете страни, било то ищец или ответник по предявения иск по чл. 694? Тоест не е налице и не може да има субективен и обективен идентитет между иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД и исковете по чл. 694 ТЗ.“ Поддържа, че по първи въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а именно със задължителните указания по т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 9. 07. 2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и с дадените разрешения в определение № 80 от 10. 02. 2016 г. по ч. т. д. № 3171/2015 г. на ВКС, I т. о. и определение № 118 от 12. 03. 2020 г. по ч. гр. д. № 668/2020 г. на ВКС, III г. о. По отношение на останалите два въпроса касаторът сочи, че не е налице относима съдебна практика, поради което същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Ответникът по частната касационна жалба „Рила Лейк“ АД - [населено място], представляван от изпълнителния директор на основание чл. 635, ал. 3 ТЗ чрез пълномощника адвокат Т., представя писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, съответно за неоснователност на жалбата. Ответникът „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД – [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Н. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, респективно моли жалбата да бъде оставена без уважение. Синдикът на длъжника „Рила Лейк“ АД адвокат С. Ч. поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и становище за основателност на частната касационна жалба, като се позовава на определение № 257 от 6. 07. 2020 г. по ч. т. д. № 778/2020 г. на ВКС, II т. о., в което е прието, че не е налице преюдициалност между производството по оспорване вземането на кредитор и това по иска за попълване масата на несъстоятелността. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, прие следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да спре производството по делото до приключване на производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ по възражение срещу вземането на „Интермекс СД“ ООД, предмет на разглеждане по т. д. № 417/2015 г. на СГС, първоинстанционният съд е приел, че е налице предпоставката по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съобразно мотивите на постановеното Тълкувателно решение от 9. 07. 2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Констатирал е, че са предявени искове по реда по чл. 649 ТЗ – по чл. 135 ТЗ за обявяване за относително недействителна на сделка, сключена от длъжника, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, на 25. 06. 2013 г. и по чл. 649, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на недвижимите имоти, предмет на прехвърленото право на собственост по сделката, в масата на несъстоятелността. Въз основа на служебно извършена справка първоинстанционният съд е приел, че срещу вземането на ищеца, включено в изготвения от синдика списък на кредиторите с приети вземания, е подадено възражение от длъжника, като производството по несъстоятелност е спряно. За да формира извод, че е налице основание за спиране на производството по делото до приключване на производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ съобразно указанията по цитираното тълкувателно решение, Софийски градски съд е счел, че производството по възражението на длъжника, макар и спряно, е висящо и същото е обуславящо за делото по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като в него ще се установи качеството на кредитор на ищеца, предявил иска по чл. 135 ЗЗД. За да потвърди определението на Софийски градски съд с обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че признаването или отричането на вземането на кредитора, предявил иска по чл. 135 ЗЗД, в производството по подаденото възражение на длъжника, ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качеството на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД. Поради това е заключил, че между двете производства е налице връзка на преюдициалност, попадаща в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съобразно задължителните указания по Тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното: Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, които обобщени и уточнени по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до въпроса „Разрешението, дадено с т. 2 на Тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на връзката на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, намира ли приложение по отношение на предявените искове по реда на чл. 649 ТЗ в рамките на открито производство по несъстоятелност?“, който е обуславящ за изхода на спора. Поради това касационното обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде допуснато по уточнения въпрос при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед служебно известната на настоящия състав практика на ВКС по смисъла на посочената разпоредба, на която се позовава и синдикът на длъжника, а именно постановеното по чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 257 от 6. 07. 2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 778/2020 г. на ВКС, II т. о. По така поставения процесуалноправен въпрос в определение № 257 от 6. 07. 2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 778/2020 г. на ВКС, II т. о, е прието, че разрешението, дадено с т. 2 на Тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на връзката на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, не намира приложение по отношение на предявените искове по реда на чл. 649 ТЗ в рамките на открито производство по несъстоятелност. Съгласно дадените в определението разяснения специалният П. иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД има за предмет правни действия, разкриващи общи признаци на противоправността, характерни и за иска по чл. 135 ЗЗД, но за разлика от него е основан и на накърняване на масата на несъстоятелността, като наличието на висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника е процесуална предпоставка за неговата допустимост. За разлика от решението по основния П. иск по чл. 135 ЗЗД, влязлото в сила решение по специалния иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД има действие за длъжника, синдика и всички кредитори /чл. 649, ал. 5, изр. 2 ТЗ/. Искът по чл. 135 ЗЗД се предявява от кредитор с действително вземане, докато специалният иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД може да бъде предявен от синдика, а при негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността. Съгласно чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ, когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец, тъй като в тази хипотеза кредиторът има съвместна процесуална легитимация със синдика. Целта на специалния П. иск в производството по несъстоятелността е да бъдат обявени за недействителни спрямо всички кредитори на несъстоятелността правни сделки и действия на длъжника, с които той ги уврежда. Специфичните цели на П. иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД /насочен е към попълване на масата на несъстоятелността с цел универсално удовлетворяване на кредиторите/ и процесуалното качество на синдика, като субституент, включително конституирането му като съищец на основание чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ са мотивирали разрешението в акта на ВКС, че не е налице основание за спиране на производството по иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД при наличието на висящ процес по иск за съществуване или несъществуване на вземането, на което кредиторът-ищец основава качеството си на кредитор на длъжника. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. С оглед отговора на поставения процесуалноправен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивната инстанция неправилно е приела, че в случая е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между висящото производство по чл. 692, ал. 3 ТЗ за вземането на кредитора-ищец и производството по делото по предявените искове по чл. 649, ал. 1 вр. чл. 135 ЗЗД и по чл. 649, ал. 2 ЗЗД. След установяване, че към момента на подаване на исковата молба по отношение на ответника „Рила Лейк“ АД е открито производство по несъстоятелност, на основание чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ първоинстанционният съд е конституирал като съищец синдикът на длъжника и петитумът на специалния иск е приведен в съответствие с установеното обстоятелство, а именно искането е конкретизирано като такова за обявяване на договора за прехвърляне на недвижими имоти за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Предявените искове са във връзка с несъстоятелността на „Рила Лейк“ АД и предвид участието на синдика на длъжника като съищец по настоящото дело не може да възникне пречка по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за движение на делото поради висящо исково производство за вземането на кредитора-ищец. Освен това данните по делото са за висящо производство по чл. 692, ал. 3 ТЗ по възражение на длъжника за несъществуване на вземането на кредитора-ищец, което не притежава белезите на исково производство и не е насочено към разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на това вземане /разясненията в мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 3. 12. 2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС/, съответно въобще не би могло да има обуславящ преценката дали ищецът има качеството на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД характер. По изложените съображения настоящият състав приема, че производството по делото неправилно е спряно, поради което обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени и делото да се върне първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 904 от 14. 04. 2020 г. по ч. гр. д. № 608/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, петнадесети състав и потвърденото с него определение № 6696 от 11. 12. 2019 г. по т. д. № 681/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, 20 състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: