Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр.София, 19.03.2012г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести март, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА боян цонев като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1787 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 31.08.2010г. по гр.д.№662 / 2010г., с което ОС Русе е уважил предявените от А. Д. Д. искове срещу П. г. по ст., ар. и г. “П. П.”- Р. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. С определение от 19.01.2012г. ВКС е допуснал касационно обжалване по относно правомощията на съда да извършва контрол върху извършения от работодателя подбор не само с оглед формалното използване на критериите визирани в чл.329 КТ, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят - П. г. по ст., ар. и г. “П. П.”- Р. чрез процесуалния си представител поддържа, Ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от А. Д. искове срещу П. г. по стр., ар. и г.“П. П.”- Р. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Като е отменено уволнението, извършено със заповед №52-15825.09.2009г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, ищецът е възстановен на заеманата отпреди уволнението работа и му е присъдено обезщетение за принудителна безработица. Съдът като е установил, че ищецът е бил “учител по история и цивилизация”, е приел, че е извършен подбор между него и учителката Г., но неправилно на ищеца е поставена по-ниска комплексна оценка, след като има по-добра квалификация и неправилно са му отнети точки за наложено му наказание. При тези данни е приел, че извършения подбор е незаконен и е отменил и уволнението като незаконно. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване по въпроса относно правомощията на съда да извършва контрол върху извършения от работодателя подбор не само с оглед формалното използване на критериите визирани в чл.329 КТ. Към настоящия момент отговор на така поставения въпрос е даден в ТР№3/2011г. на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл съгласно принципа за законност, прокламиран в чл. 5 ГПК не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. Като субективно право, упражняването на подбора е насочено към определена от законодателя цел – да бъде в интерес на производството или службата и към конкретно посочени резултати – да останат на работа тези, които имат по – висока квалификация и работят по – добре. Работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ /, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните критерии. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим. Прието е, че доказването му при оспорване, e допустимо с всички доказателствени средства. С оглед приетото в трайната практика на ВКС разрешение на поставения въпрос при допускане на касационното обжалване настоящия съдебен състав намира, че въззивният съд е постановил решението си именно при точно приложение на същата. Въззивният съд не се е ограничил само да констатира формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а е извършил проверка на приетите от работодателя и оспорени от служителя оценки по същите критерии и е направил своя извод за незаконосъобразно на извършения в конкретния случай подбор, поради което е отменил уволнението като незаконно. Този му извод е обусловил и уважаването на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Ето защо с оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила. На основание чл.78, ал.2 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 800 лева. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 31.08.2010г. по гр.д.№662 / 2010г. на ОС Русе. ОСЪЖДА П. г. по стр., ар. и г. “П. П.”- Р. да заплати на А. Д. Д. сумата 800 лева разноски пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: