Ключови фрази
Касационни частни дела по направени самоотводи * неоснователност на искането за промяна на местната подсъдност

1

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

11

София, 29 януари 2016 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на .. двадесет и седми януари ………. 2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова .................................

ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ..............................

.. Лада Паунова ....................................
при секретар ........................................................................ и в присъствието на прокурора от ВКП ................................................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ..................................... НЧД № .. 26 .. / .. 16 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК.
С разпореждане от 04.01.16 г., постановено по НЧД № 581/15 г. по описа на РС – гр. Павликени, председателят на съда е сезирал Върховния касационен съд, че не може да бъде сформиран съдебен състав за разглеждане на делото, поради отвод на осн. чл. 29, ал. 2 от НПК на всички съдии, разглеждащи наказателни дела. По тази причина е прекратено производството по делото и последното е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждането му.
Прокурор от Върховна касационна прокуратура е депозирал становище, че са налице условията на чл. 43, т. 3 от НПК, поради което ВС следва да определи друг, равен по степен съд.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото съдебни актове и становището на представителя на ВКП, намира следното:
М. С. е осъждан седем пъти. Последното му осъждане е със споразумение № 65 от 01.10.12 г., постигнато по НОХД № 441/12 г. по описа на РС – гр. Павликени. След влизането му в сила са последвали четири произнасяния по съдебното минало на С. – с определение № 137 от 07.11.12 г. по ЧНД № 536/12 г. на ОС – гр. Велико Търново (осн. чл. 43а, т. 2 от НПК и чл. 425 от НПК), с определение № 90 от 13.05.13 г. по ЧНД № 594/12 г. на РС – гр. Павликени (чл. 70, ал. 7 и ал. 8 НК и чл. 442 НПК), с определение № 170 от 08.07.15 г. по ЧНД № 266/15 г. на РС – гр. Павликени ( чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК) и с определение № 246 от 16.11.15 г. по ЧНД № 489/15 г. на РС – гр. Павликени (осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК).
След последното произнасяне на РС – гр. Павликени е последвала саморъчно подготвена жалба от страна на С., подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, директно до ОС – гр. Велико Търново, която не е била оформена съгласно изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК. Образувано е ЧНД № 472/15 г. по описа на съда, като с разпореждането от 01.12.15 г. (л. 4) е възприето, че се касае до постъпила молба от С. за групиране на наложените му наказания, а не до обжалване на определение № 246/16.11.15 г. по ЧНД № 489/15 г. на РС – гр. Павликени. В проведеното на 17.12.15 г. открито съдебно заседание на С. е назначена служебна защита. Прокурорът е изразил становище, подкрепено и от служебния защитник, че не следва да се дава ход на делото, а съдебното производство да се прекрати, тъй като по искането за групиране на наказанията на С. последният съдебен акт е постановен от РС – гр. Павликени, който е компетентен съгласно чл. 39, ал. 1 от НПК, да се произнесе. Съдът е възприел посоченото, прекратил е производството по делото и е изпратил последното за разглеждане на РС – гр. Павликени.
При този развой на делото окръжният съд не е изследвал характера на постъпилата „жалба“ (жалба, атакуваща по реда на гл. ХХІ от НПК определение № 246/16.11.15 г. по ЧНД № 489/15 г. на РС – гр. Павликени или отправена до него нова молба за групиране на наказанията на С., наложени с отделните влезли в сила съдебни актове спрямо него), доколкото „жалбата“ е била подготвена саморъчно от С. и не е била администрирана от съдия от РС – гр. Павликени по реда на чл. 323 от НПК. Не е положил усилия С. или назначеният му служебен защитник да уточнят, какво се цели с нея. Видно от приложените по делото свидетелство за съдимост на С. и бюлетини за съдимост, не е отчел, че последното му осъждане със споразумение № 65 от 01.10.12 г. по НОХД № 441/12 г. на РС – гр. Павликени, в сила от 01.10.12 г., е било предмет на произнасяне по реда на чл.25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по ЧНД № 489/15 г. на същия съд, който с определение № 246 от 16.11.15 г. е присъединил изцяло наложеното на С. наказание глоба в размер на 100.00 лв. към наказанието три месеца лишаване от свобода, определено му по НОХД № 284/11 г. на ПРС. В останалата и част молбата на С. за определяне на общо наказание по осъжданията му е оставена без уважение.
След връщане на делото от ОС – гр. Велико Търново за разглеждане от РС – гр. Павликени с нарочни определения, всички съдии от съда, разглеждащи наказателни дела, са се отвели от разглеждане на делото, като са констатирали, че са се произнасяли по идентично искане на осъденото лице и имат формално и изразено в съдебните си актове мнение по неговата основателност. В разпореждането си за прекратяване на делото и изпращането му на ВКС председателят на РС – гр. Павликени изрично е отразил, че съдиите, разглеждащи граждански дела, не са включени с процент за разглеждане към относимата група от Програмата за случайно разпределение на делата, което прави невъзможно разпределяне на конкретното дело на тях. Отразеното, обаче, влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 43, т. 3 от НПК, доколкото такава пречка не е предвидена в процесуалния закон, поради което не е изчерпен списъчният състав от съдии, които могат да разгледат делото. Това налага настоящото производство по реда на чл. 43, т. 3 от НПК пред ВКС да се прекрати и делото да се върне на РС – гр. Павликени.
При новото разглеждане на делото следва да се преценят постъпилите молби за групиране на наказанията на С., съдебното му минало, вече постановените по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НПК определения, характера на депозираната в деловодството на ОС – гр. Велико Търново „жалба“, по която няма произнасяне по същество от този съд, съответно администрирането и по реда на чл. 318 – 325 от НПК, вр. чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК до въззивната инстанция.
Водим от горното и на осн. чл. 43 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 26/2016 г. по описа на ВКС, ІІІ наказателно отделение.
ВРЪЩА делото на РС – гр. Павликени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .............................................

ЧЛЕНОВЕ: ................................................
.................................................