Р Е Ш Е Н И Е N 265 София ,25.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на единадесети юни , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 225 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК . [фирма] е подал касационна жалба срещу решение от 29.10.2010 г. по гр.д. № 9500 от 2009 г. на Софийски градски съд, 2 “б” състав с което е отменено решение № 317 от 30.12.2005 г. по гр.д. № 349 от 2005 г. на Районен съд, [населено място]. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл.281, т.3 ГПК. С определение № 218 от 22.03.2012 г. по гр.д. № 225 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на решение от 29.10.2010 г. на Софийски градски съд , Второ “б” гражданско отделение по гр.д. № 9500 от 2009 г. , с което е отменено решение от 22.04.2007 г. по гр.д. № 27520 от 2007 г. на Софийски районен съд, 50 състав и е уважен предявеният срещу [фирма] осъдителен иск по чл.109 от Закона за собствеността. Касацията е допусната по въпросите: следва ли ищеца да докаже по реда на пълното и главно доказване, че той или неговия наследодател е бил собственик на имота преди колективизацията когато е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в реални граници ; какви доказателствени средства следва да се ползват в петиторните искове и ограничени ли са те от разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ ; от значение ли е законността на извършеното застрояване при осъществяване на мероприятия с оглед приложението на чл.10б от ЗСПЗЗ и чл.11 от ЗПСК. Посочват се и съдебни решения. Ответниците Н. К. П., К. А. Т., Д. А. Т., С. П. Д., С. Й. Т., В. Й. Т., П. Й. П. , И. Г. Я. и М. Г. П. оспорват жалбата с представеният отговор , но не се явяват в открито съдебно заседание . Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като съобрази доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК , срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и съдържанието й отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Решението е правилно и касационната жалба е неоснователна. Софийски градски съд е уважил предявеният в обективно съединение иск по чл.109 ЗС и отхвърлил този по чл.108 ЗС от Н. К. П., К. А. Т., Д. А. Т., С. П. Д., С. Й. Т., В. Й. Т., П. Й. П. , И. Г. Я. и М. Г. П. против [фирма] като е го е осъдил да премахне съществуващата работилница със склад с обща площ от 438 кв.м. , находяща се в югозападната част на им. пл. №..., кв.... по плана на [населено място], м. “Л. - 3 м.р., целият с площ от 3000 кв.м. Решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл.108 от Закона за собствеността е влязло в сила. Във въззивното решение подробно е изследвано законосъобразното провеждане на процедурата по възстановяване на земеделската земя в реални граници по реда на ЗСПЗЗ и е установено, че възстановяването на спорният терен е извършено по реда на чл.18ж, ал.1 ЗСПЗЗ с решение № 195 от 11.03.2005 г. , с което е възстановено правото на собственост върху нива с размери 3 000 кв.м. въз основа на скица № ... от .... г. , издадена по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ, която е представена ведно с решението. Възстановяването е извършено в полза на наследниците на П. Х. В. и В. Й. В. /у-ние № 246 от 6.04.2007 г./. Собствеността на П. Х. В. и В. Й. В. е установено с представеното извлечение от емлячният регистър от ...... г. воден на името на П. Х. В. , в който е отразено “Л. от 5 дка, 2 категория”. В разпоредбите на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ емлячните регистри са посочени като вид писмени доказателства, допустими в процеса на възстановяване правото на собственост върху земеделски земи. Емлячният регистър е имал значение на данъчен регистър, в който са били описани , категоризирани и оценени недвижимите имоти, подлежащи на данъчно облагане. Този документ, ведно с решението на ОбЗГ установява правото на собственост на наследодателите на ищците, което е придобито по наследство и зем. реституция в реални граници. Изискването по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост на лицата, внесли земите си в ТКЗС е спазено и следва да се зачете от съда, предвид създадената привилегия за облекчено доказване на правото на собственост на лицата , притежавали земеделски земи преди обобществяването на земята. Изводът е формиран и с оглед целта на закона - да бъде възстановена собствеността, притежавана към момента на национализационните закони, по чието тълкуване и прилагане са изложени подробни съображения. Изброяването на документите в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ макар да не е изчерпателно , насочва към изискването за представяне на писмени доказателства, които макар и по косвен път да индицират правото на собственост. Извлеченията от емлячните и данъчните регистри принадлежат към категорията несамостоятелни /косвени/ доказателствени средства, на които, с оглед отдалечения момент на придобиването на собствеността и състоянието на документацията, е придадена доказателствена стойност с цел улесняване на собствениците при възстановяване на имотите им, по съображения, че те съставляват документи, съдържащи индиции за правото на собственост. Декларирането от 1949 г. е по силата Указ № 573 на Великото народно събрание от 28.05.1949 г. за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти е създадено за да се установят всички частни и обществени земеделски непокрити имоти, като е налице санкцията при недеклариране имотите да бъдат включени в Държавния поземлен фонд. Изследването на активната материално правна легитимация на ищците при предявеният иск по чл.109 от Закона за собствеността е задължително , тъй като негаторния иск е средство за защита на правото на собственост. Няма спор, че иска по чл.109 ЗС може да бъде насочен както към лицето , което е създало противоправното състояние в имота, препятстващо спокойното упражняване на правото на собственост, така и към субекта, който подържа това състояние, в случая ответника- касатор. От заключението на в.л. П. С. П., а и от представените по делото документи се установява, че възстановеният имот е бил заснет в кадастралния план с № .... от кв..... Върху него съществува част от масивна постройка –работилница от четири помещения , свързани помежду си , обущарска работилница, магазин за стари вещи, склад за безалкохолни напитки и друго помещение за стопански нужди, която не е отразена в плана. За този обект съществува акт за узаконяване №.... от ..... г. на името на В. Т. Х. на основание чл. 120 , ал.4 ППЗСТСУ като временен строеж. Временният строеж запазва своето съществуване до реализирането на законно разрешени строежи, съответни на отреденото в П.. Тези временни строежи са регламентирани в чл.54 от Закона за устройство на територията. Вярно е, че в случая работилницата е изградена като масивна постройка, която е трайно прикрепена към терена и при демонтирани ще бъде разрушена , но дори и в този вид при последващото строителство, предвидено в П. за което е изготвен инвестиционен проект, тя следва да бъде премахната. Настоящия състав споделя разбирането, изразено във въззивното решение , че съгласно § 182 от ПР на ЗИЗУТ, временните строежи не представляват недвижими имоти по чл.110 от Закона за собствеността . Тези имоти не се нанасят в кадастралната карта и не се записват в кадастралния регистър. Именно за това този имот не е бил отразен в кадастъра. На второ място във въззивното решение и развито разбирането , че въпросната работилница и склад представлява временен строеж, разрешен по реда на чл.120 ППЗТСУ/отм./ по отношение на който не е проведена процедурата по § 17, ал.2 от ПР на ЗУТ . Съобразен е § 182 от ПЗР на ЗУТ съгласно който временните строежи по чл.54,чл.55, чл.56, ал.1 ЗУТ не се нанасят в кадастралната карта , не се записват в кадастралния регистър и не се издават актове за удостоверяване на правото на собственост върху тях, поради което съгласно чл.110 ЗС не представляват недвижими имоти. След като не представляват такива, то работилницата и склада не могат да бъдат придобити и по давност. Реализирането на постройката по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ/отм./ означава, че върху терена не е било извършено строителство съобразно предвиденото с регулационният план застрояване. Следователно възстановяването на земеделската земя не е било препятствано от мероприятията , посочени в чл. 10б ЗСПЗЗ. В този смисъл правилно е постановено , че посочената постройка препятства упражняването на правото на собственост и следва да бъде премахната. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.10.2010 г. по гр.д. № 9500 от 2009 г. на Софийски градски съд, 2 “б” състав . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: