2 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 630/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 244 гр.София, 27 август 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 630/2014 година М. Р. К., след като е бил осъден от Карнобатския районен съд и от Бургаския окръжен съд, съответно като първа и втора съдебна инстанция по дело за кражба, се е обръщал писмено както към районния съд, така и чрез него – до ВКС, и даже до главния прокурор, но в крайна сметка във ВКС е прието, че на осъдения К. се дължи всъщност проверка на осъждането му по негово искане по реда на глава тридесет и трета от НПК. С първоинстанционната присъда – 27/15.VІІ.2013 год. по нохд 207/2013 год., КРС е наказал К. с 3 години и 4 месеца лишаване от свобода при строг режим в затвор или в съответното затворническо общежитие за кражбата от селски имот на Д. И., която той и съучастниците му Д.Д. и В.М. съизвършили на неустановена точно дата между 22.VІІ. и 8.VІІІ.2012 год. след предварително сговаряне, с техническо средство, и с взлом, отнемайки 2 телевизора и стайна телевизионна антена, прожектор и помпа за поливане на обща стойност 370 лева. Наказанието на М. е същото по размер, а на Д. – 2 години лишаване от свобода, като и тримата са извършили кражбата при рецидив, но „опасен” – за двамата, и „повторност” след условно осъждане (чл.66 НК) на 6 месеца – за Д.. Наказанията по чл.196, ал.1, т.2 (за К. и М.), във връзка с чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7 (последната точка – само за Д.), са намалени в резултат на проведеното съкратено съдебно следствие в първата инстанция и приложението на чл.58а НК. С второинстанционното решение – 256/4.ХІІ.2013 год. по внохд 872/2013 год., присъдата е потвърдена след нейното обжалване в интерес на подсъдимите, а с това и цялото дело приключило двуинстанционното си развитие. От всички писмени изявления на осъдения, предшествали сегашното производство по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК), може да се заключи, че най-съществено за М.К. е да бъде намалено наказанието му, макар че изявленията му съдържат и други възражения срещу неговото осъждане. В съдебното заседание на ВКС позицията на осъдения е поддържана и с помощта на служебен защитник, а според прокурора е неоснователна. ВКС намери, че има основание само за намаляване на наложеното на М.К. наказание. І. Допусната е явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК като основание и за възобновяване на делото (чл.422, ал.1, т.5 НПК) Минималното наказание, предвидено в чл.196, ал.1, т.2 НК – 3 години лишаване от свобода, е достатъчно тежко за престъпление като извършеното от К. (неслучайно досега тази правна квалификация спрямо него е прилагана заедно с чл.55 НК), но в предходните съдебни инстанции това очевидно е подценено. КРС се е мотивирал твърде неопределено, че подходящо според него в случая лишаване от свобода „под средния размер”, докато БОС на свой ред, вместо да прояви по-голяма прецизност, едностранчиво оценил извършеното повече от позицията на пострадалата. Определяйки на К. 5 години лишаване от свобода (защото това е размерът, чиято справедливост е оспорена-намаляването му с една трета съобразно с чл.58а, ал.1 НК не е израз на индивидуализация), съдилищата са се обединили и около лишената от конкретност констатация, че в миналото той е „осъждан многократно”. Така на практика е прието, че осъжданията на К. са толкова, колкото са съдебните актове в свидетелството му за съдимост. Записванията в последното наистина стигат до № 14 (вж. приложеното на л.61 от ДП), но от тях не е трябвало да бъдат отчитани най-малкото онези, по които са вършени само групирания на наложени по други дела наказания, а след това и всички други, които са подлежали на такива групирания, поради наличието на съвкупности от престъпления, въпреки че някои от тях са били квалифицирани като извършени при условията и на опасен рецидив (за грешките в тази насока вж. повече в р.р.513/92-І, Сб., с.28 и 138/97-І, Сб., с.30). Ако данните за съдимостта бяха анализирани по такъв начин, щеше да се види, че „осъжданията” на този подсъдим са всъщност три освен първото по ред условно (чл.66 НК)-за извършените в съвкупности престъпления през 2000- 2006 и 2007-2008 год., при това с най-тежко отделно наложено лишаване от свобода най-много за 2 години. Определеното на М.К. наказание 5 години лишаване от свобода е несправедливо приравнено и с наказанието на „вуйчо” му В.М., чийто престъпен опит е значително по-сериозен (вж. неговото свидетелство за съдимост на л.21 от делото в КРС). Според ВКС и тази съпоставка е в полза на необходимостта от намаляване на наказанието на К. от 5 на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, респ. на 2 години и 4 месеца след редукцията му с една трета. ІІ. Останалите възражения срещу осъждането са неоснователни. На тези възражения е придаден максимално убедителен вид от служебния защитник пред ВКС, но те си остават все пак в голямата им част без подкрепа от доказателствата по делото (особено за проявеното към К. насилие след разкриване на кражбата), включително без необходимата подкрепа, която би могла да постави под съмнение основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и от останалите приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 256 от 4 декември 2013 год. по внохд 872/2013 год. на Бургаския окръжен съд като само намалява потвърденото наказание, което трябва да изтърпи М. Р. К., на две години и четири месеца лишаване от свобода. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ