Р Е Ш Е Н И Е № 19 София, 21 април 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и шести януари ........... 2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Антоанета Данова ............................... .. Лада Паунова ..................................... при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Николай Любенов ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1320 .. / .. 2016 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадени в срок жалби от страна на подсъдимите В. С. С. и П. П. В. и от страна на гражданския ищец и частен обвинител Т. П. К.. Обжалва се решение № 335 от 28.07.16 г., постановено по ВНОХД № 123/16 г. по описа на Софийски апелативен съд (САС). Със същото е изменена присъда № 254 от 12.10.15 г. по НОХД № 5094/13 г. на Софийски градски съд (СГС), като извършеното деяние от двамата подсъдими е преквалифицирано от престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК в такова по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С решението е изменена присъдата и в гражданската и част. В трите жалби се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК – незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост в наказателната и гражданската части на решението. В жалбите от страна на подсъдимите се иска при условията на алтернативност да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане, да се оправдаят С. и В. или да се намалят наказанията им и присъденото на К. обезщетение. От страна на К. се иска да се отмени решението в „оправдателната му част“ относно престъплението по чл. 199, ал. 1 от НК и делото да се върне за ново разглеждане. От страна на двамата подсъдими жалбите се поддържат в съдебно заседание. Пледира се за неоснователност на жалбата от страна на К.. Жалбата от страна на К. също се поддържа в съдебно заседание. Пледира се за неоснователност на жалбите на подсъдимите. Прокурорът намира решението за законосъобразно и правилно, а касационните жалби за неоснователни. Пледира да се остави в сила въззивния акт. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите касационни жалби, сочените основания и доводи, становищата на страните и постановените съдебни актове, намира следното: С цитираната присъда подсъдимите С. и В. са признати за виновни в това, че на 07.01.13 г. в [населено място], в съучастие като съизвършители отнели 350.00 лв. от владението на Т. К. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК С. е осъден на ПЕТ години, а В. на ШЕСТ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода. Двамата са осъдени на осн. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД да заплатят на К. 2 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.01.13 г. до окончателното заплащане на сумата, като гражданския иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 19 650.00 лв. като неоснователен. Осъдени са да заплатят на К. 175.00 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.01.13 г. до окончателното им изплащане. Съдът се е произнесъл по държавната такса върху уважените граждански искове и разноските по делото в полза на държавата и гражданския ищец и частен обвинител. С решението присъдата е изменена, като извършеното от С. и В. е преквалифицирано от престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК в престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като наказанието на С. е индивидуализирано на ДВЕ години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години, а наказанието на В. – на ДВЕ години, търпими при първоначален строг режим. Присъдата е отменена, съответно изменена в частите относно предявения граждански иск за имуществени вреди, като е отхвърлен изцяло, със съответните последици по държавната такса и разноските на гражданския ищец в тази част. Потвърдена е в останалата част. При разглеждане на делото от предходната инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. В трите жалби са развити твърдения, макар и с различна насоченост, касаещи необоснованост на обжалвания съдебен акт и непълнота на доказателствата, които не са касационни основания, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по тях. В тази насока въззивният съд изчерпателно е отразил в решението си на кои доказателствени източници дава доверие и какви факти се установяват чрез тях, относими за решаване на делото по същество във връзка с повдигнатото обвинение и възприетата правна квалификация на извършеното от двамата подсъдими престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Задълбочено САС на л. 161 – л. 165 от ВНОХД е обсъдил свидетелските показания на К., М., Н. и Т. съвместно с обясненията на подсъдимите относно времето и мястото на извършения побой над К. от двамата подсъдими. При това обсъждане не се констатира пристрастност или невярна оценка на гласните доказателствени средства в ущърб на подсъдимите, като въззива е коригирал невярната интерпретация на СГС относно показанията на Т. като очевидец на извършеното деяние, какъвто той не е бил, доколкото е излязъл след приключване на побоя. Настоящата инстанция споделя мотивите на САС, като следва да посочи, че несъществените противоречия в показанията на свидетелите не са от естество, което да води до недостоверност или заинтересованост на същите и се обяснява с различни възприятия на случилото се. По същия убедителен начин САС е мотивирал решението си, че по време на инкриминирания побой подсъдимите не са отнели парични средства от К.. В касационната жалба от страна на К. не се съдържат конкретни доводи, оборващи аналитичната дейност на САС в тази насока. След подробен анализ на мотивите на СГС в тази им част и събраните по делото гласни доказателствени средства (л. 164 – л. 165, ВНОХД) САС е стигнал до правилния извод, че по делото липсват достатъчно убедителни доказателства за начина и отнемането на инкриминираните 350,00 лв., поради което законосъобразно е прието, че подсъдимите не са извършили грабеж, като деянието им е преквалифицирано, със съответните последици за приетия за разглеждане граждански иск за имуществени вреди. Съмненията относно датата, на която е причинено инкриминираното увреждане, медицинската му характеристика и съответно достоверността на ортопедичната медицинска интервенция по него, са преодолени по безспорен начин, като въззивната инстанция е развила разсъжденията си в тази насока (л. 163 – л. 164, ВНОХД), стъпвайки изцяло на медицинската документация от УВБАЛСМП „име“, ВМА и най-вече от СБАЛ по лецево-челюстна хирургия – ЕООД. (л. 144 – л. 165, НОХД) от съответните прегледи и експертната оценка, че се касае до неточност при разчитането на КТ-изследването, проведено на 08.01.13 г. от съответните медицински лица от ВМА. В тази насока са изцяло разясненията на вещите лица В. и М. (л. 89 – л. 90, НОХД), Г. (л. 167 – л. 169, НОХД) и Л. (170, НОХД). Инкриминираната средната телесна повреда и момента на причиняването и допълнително са проверени чрез съдебно-рентгенологична експертиза (л. 210 и л. 216 – л. 217, НОХД) и тройна съдебномедицинска експертиза (л. 222 – л. 225, НОХД), които убедително са защитени в съдебно заседание от участвалите в тях експерти. Същите са приети без възражение от страните в проведеното съдебно заседание. Във връзка с посоченото доводът, развит в жалбите от страна на подсъдимите, е неоснователен. Наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК. В тази насока конкретни доводи се съдържат единствено в жалбата от страна на подсъдимия С.. В останалите две жалби (В. и К.) се изразява единствено недоволство от тяхната несправедливост. След решението да се преквалифицира извършеното от подсъдимите деяние от такава по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК в престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, САС законосъобразно и справедливо е индивидуализирал наказанията на подсъдимите на по две години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за С., а спрямо В. е постановено ефективно изтърпяване при първоначален строг режим, който във връзка с изменението на чл. 57, ал. 2, т. 2, б. „в“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, 13 от 7 февруари 2017 г., в сила от същата дата), подлежи на преразглеждане по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК по искане на прокурора, доколкото СГС е пропуснал с присъдата да се произнесе по 68, ал. 1 от НК, съгласно съдебното му минало и процесуалната невъзможност САС да утежни положението му без съответен протест. Във връзка с определеното наказание на С. следва да се посочи, че САС в достатъчна степен е отчел сочените от защитата смекчаващи отговорността обстоятелства – добрите характеристични данни по местоживеенето му и семейното му положение, като баща с две малолетни деца. В жалбите от страна на В. и К. не се сочат смекчаващи, съответно отегчаващи отговорността обстоятелства, по които настоящата инстанция да вземе отношение, като следва да се посочи, че в достатъчна степен е преценена обществената опасност на двамата подсъдими, както и направените частични самопризнания. Справедливо е решението и по отношение на гражданската обезвреда за неимуществени вреди в резултат на нанесените от подсъдимите средна и множество леки телесни повреди, довели до интензивни и продължителни болки и страдания. Съдът изрично е посочил, че не може да утежни положението на двамата подсъдими, като измени присъдата и ги осъди солидарно да заплатят сумата от 4 000.00 лв., поради отсъствието на съответна жалба от страна на гражданския ищец. В касационните жалби не са развити никакви обстоятелства, които да доведат да корекция на размера на обезщетението, поради което и в тази част жалбите са неоснователни. Законосъобразно е решен и въпросът, касаещ направените от гражданския ищец и частен обвинител разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, като САС е изменил присъдата и е определил частта, подлежаща на заплащане от всеки от подсъдимите на осн. чл. 189, ал. 3, изр. 2 от НПК, доколкото приносът им в осъщественото престъпление и причиняването на телесните увреждания е еднакъв. Във връзка с посоченото, жалбите от страна на подсъдимите и гражданския ищец и частен обвинител са НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 335 от 28.07.16 г., постановено по ВНОХД № 123/16 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................