Р Е Ш Е Н И Е № 50089 гр. София,09.05.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№521 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЕЛ“ ЕООД, [населено място], срещу решение №116 от 20.08.2021г. по т.д.№91/2021г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №260099 от 19.11.2020г. по гр.д. № 637/2018г. на Русенски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от „ЕЛ“ ЕООД, [населено място], против [община] иск с правно основание чл.61 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 41 656, 11 лв., представляваща разликата над 362 898,38 лв. до 404 554,49 лв., за извършени строително-монтажни работи: изграждане на тролейбусна инфраструктура на ново кръгово движение до газостанция в[жк], [населено място]; изграждане на тролейбусна инфраструктура на обръщало до училище „Н. О.“ в[жк], [населено място] и демонтаж и монтаж на тролейбусни стълбове – обръщало при Захарна фабрика, [населено място], като неоснователен. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същото се явява необосновано. Твърди, че решаващият състав на Великотърновски апелативен съд неправилно и необосновано е приел, че в процесния случай за част от допълнителните строително – монтажни работи, осъществени от служители и с машини на „ЕЛ“ ЕООД, отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана на основание чл.61 ал.1 от ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие. Прави оплаквания, че съдът, при постановяване на крайния си акт, въпреки че е отхвърлил частично исковата претенция, не се е произнесъл по предявения в условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване. Въвежда доводи, че решаващият състав се е произнесъл по непредявено с отговора на исковата молба възражение, че работата е предприета в интерес на изпълнителите по сключените договори за поръчка. Според касатора съдът е извършил неправилен анализ на събрания доказателствен материал, като е приел безкритично изводите на вещото лице по СТЕ, че ДЗЗД „Русе – Инфра“ е извършило процесните допълнителни СМР по обекта Захарна фабрика, без да съобрази, че в тази му част заключението е основано на представените от страна на ответника протоколи за СМР, съдържанието на които е било оспорено от касатора. Подробни съображения излага в касационната жалба като моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да му бъдат присъдени още 41 656,11 лв. Ответникът по касация община Русе, оспорва касационната жалба и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Поддържа, че искът по чл.61 от ЗЗД е неоснователен, тъй като за същите СМР е налице договорно задължение от страна на изпълнителите по съответните договори, сключени по реда на ЗОП. Поради това счита, че по отношение на процесните три обекта, ищцовото дружество не е действало в полза на общината, а в интерес на изпълнителите по съответните договори. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да отмени частично първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.61 ал.1 от ЗЗД е основателен до размер на сумата от 362 898,38 лв., съставляващи вземане за стойността на извършените от ищеца СМР на обект „Кръгово кръстовище на пл.“Оборище““. Приел е за безспорно, че претендираните СМР на обект „кръгово кръстовище на пл.“Оборище““ в [населено място] не са в предмета на договор №BG161PO001/1.5 - 03/2011/005-S-16, №ЗОП-29/19.05.2014г., сключен между Община Русе, като възложител и Консорциум „ЕЛ – КМ“, в който консорциум участва ищецът, съответно за претендираните СМР между страните няма сключен договор за изработка в изискуемата от ЗОП писмена форма, но ищецът е изпълнил тези СМР и те са останали в патримониума на ответната община. С оглед на това за ищеца е възникнало на основание чл.61 ал.1 от ЗЗД вземане към общината за стойността на необходимите и полезни разноски по изпълнението на СМР по преустройство на тролейбусна контактна мрежа на кръгово движение на пл.“Оборище“ в [населено място], които съгласно заключението на комплексната експертиза възлизат на сумата от 362 898,38 лв. /без търговската печалба и ДДС/. Въззивният съд е изтъкнал, че първостепенният съд е определил отговорността на ответната община до необходимите и полезни разноски, което изпълва хипотезата на чл.61 ал.1 от ЗЗД, но погрешно е посочил като правно основание разпоредбата на чл.61 ал.2 от ЗЗД, при която отговорността е до обогатяването. Изложил е мотиви, че погрешно посочената правна квалификация на иска, като такъв по чл.61 ал.2 от ЗЗД, не се отразява на допустимостта и правилността на решението, доколкото първостепенният съд се е произнесъл по наведените в исковата молба обстоятелства и търсената защита, а присъденото обезщетение, включващо необходимите и полезни разноски, съответства на хипотезата на чл.61 ал.1 от ЗЗД. В останалата част за разликата над 362 898,38 лв. до присъдения от окръжния съд размер от 404 554,49 лв., т.е. за сумата от 41 656,11 лв., представляваща стойността на претендираните от ищеца СМР за: изграждане на тролейбусна инфраструктура на ново кръгово движение до газостанция в[жк], [населено място]; изграждане на тролейбусна инфраструктура на обръщало до училище „Н. О.“ в[жк], [населено място] и демонтаж и монтаж на тролейбусни стълбове – обръщало при Захарна фабрика, [населено място], въззивният съд е счел предявения иск за неоснователен. Приел е за установено от заключенията на икономическата и техническата експертиза, че претендираните от ищеца СМР на посочени три обекта са включени в инвестиционните проекти към договорите, сключени от [община] с други изпълнители - ДЗЗД „Русе Инфра“ и консорциум „Чародейка – 2014“, като СМР по демонтаж и монтаж на тролейбусни стълбове – обръщало при Захарна фабрика, [населено място], са били актувани и заплатени на ДЗЗД „Русе Инфра“. Въззивният съд е достигнал до извода, че след като за посочените три обекта е налице договорно задължение на изпълнителите по съответните договори, сключени по реда на ЗОП с общината, ищецът, извършвайки тези дейности, е действал в чужда полза, но не в интерес на община Русе, а в интерес на изпълнителите по съответните договори за обществена поръчка, сключени с общината. С оглед на това въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.61 ал.1 от ЗЗД е неоснователен за претендираните дейности по тези три обекта. С определение №50377/30.05.2023г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса относно фактическия състав на гестията. В решение №385 от 8.02.2016 г. по гр. д. № 6740/2014 г. на ВКС, IV г. о., се посочва, че приетото в правната теория определение за воденето на чужда работа без поръчка е законово облигационно отношение, което възниква в случаите, когато едно лице, наречено управител на работата или гестор съзнателно предприема извършване на чужда работа. Правоотношението се поражда между гестора и лицето, в чиято правна сфера са извършени действията, което е наречено заинтересовано лице или доминус, или стопанин. По силата на него гесторът, който навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси трябва да положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, които тя налага, а заинтересованото лице се задължава да плати направените разноски. Фактическият състав на воденето на чужда работа без поръчка по чл.61 ал.1 от ЗЗД - на оправданото и истинско гестио - т. е. гесторът предприема извършването на действия за друго лице, като съзнава и иска това и предприемането на действия отговаря на интересите и на действителната или предполагаема воля на доминуса включва елементите - 1. гесторът извършва фактически или правни действия - осъществява някаква работа, 2. работата се извършва за едно друго лице, така че последиците от нея настъпват в чужда правна сфера, 3. работата се извършва само в чужд, но не и в собствен интерес и гесторът знае, че извършва чужда работа и иска това, 4. гесторът не трябва да е овластен или натоварен за нейното извършване, 5. следва да е налице оправдание за осъществяване на дейност в чужд интерес, 6. поемането на чуждата работа следва да отговаря на интересите и на действителната или предполагаемата воля на доминуса. Специални състави на гестията са уредени в чл.61 ал.2 и ал.3 от ЗЗД при условие, че работата е била извършена и в собствен интерес, или когато работата е извършена при противопоставяне на собственика. В последния случай вземането на гестора е по чл.59 от ЗЗД. С решение №219/04.02.2014г. по т.д.№871/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. е прието, че когато резултатът има веществен елемент и се е проявил в правната сфера на собственика на имота, в който са извършени СМР, то имуществените последици ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, доколкото към момента на предприемане на работата не е налице натоварване и задължаване, а намесата в чуждата правна сфера е правомерна. В определените от законодателя случаи отговорността се ограничава до необходимите и полезни разноски /чл.61, ал.1 от ЗЗД/, до обогатяването /чл.61, ал.2 от ЗЗД/ или чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД /чл.61, ал.3 ЗЗД/ или на договора за поръчка /чл.62 от ЗЗД/. В решение №89/17.08.2015г. по т.д.№770/2014г. на ВКС, ТК, IІ т.о. и решение №179/16.12.2016г. по т.д.№2235/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., също е прието, че правилата за водене на чужда работа без пълномощие се прилагат, когато между собственика на имота и извършилия СМР не съществуват договорни отношения. Съгласно решение №60 по т. д. № 475/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., извършеното в повече от възложеното по реда на ЗОП, когато е предприето уместно и в полза на възложителя, подлежи на възмездяване по реда на чл. 61 от ЗЗД. В този случай ответникът дължи обезщетение само до размера на разходите на изпълнителя на извъндоговорните СМР за материалите и труда, но не и за търговската печалба. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №356/07.10.2011г. по гр.д.№853/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. е дадено разрешение, че когато се намират в общинска собственост или касаят общински обекти, съоръженията на техническата инфраструктура трябва да бъдат изградени от общината и остават нейна собственост, съответно ако трето лице е извършило строителство на общински съоръжения именно общината трябва да го обезщети за разходите по извършването на работата. Настоящият състав изцяло споделя посочената практика по приложението на чл.61 ал.1 от ЗЗД. В допълнение следва да се посочи, че вземането на гестора не е обусловено от правоотношенията между собственика, в чиято правна сфера са възникнали последиците от извършената работа, и трети лица. Без значение е дали собственикът е възложил по силата на договор изпълнението на тази работа на трето лице. След като е доказано по безспорен начин извършването на СМР от гестора, за третото лице, което не е престирало по сключения със собственика договор за строителство, не е възникнало и вземане за възнаграждение, с което той да се е обогатил за сметка на гестора, нито гесторът има съзнанието, че изпълнява негови задължения. Благоприятните последици са възникнали за собственика, съответно той има качеството доминус в хипотезата на чл.61 ал.1 от ЗЗД и за него се поражда задължението да заплати необходимите и полезни разноски на гестора, който е извършил чуждата работа, без противопоставяне на заинтересования. По основателността на касационната жалба: При така приетия отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът намира касационната жалба за основателна. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че след като претендираните от ищеца СМР на посочени три обекта са включени в инвестиционните проекти към договорите, сключени от [община] с други изпълнители - ДЗЗД „Русе Инфра“ и ДЗЗД „Чародейка – 2014“, то ищецът, извършвайки тези дейности, е действал в чужда полза, но не в интерес на община Русе, а в интерес на изпълнителите по съответните договори за обществена поръчка, сключени с общината. Преценявайки, че на ищеца не се дължи заплащане на необходимите и полезни разноски за изпълнените на територията на [населено място] СМР, както следва: изграждане на тролейбусна инфраструктура на ново кръгово движение до газостанция в[жк], [населено място]; изграждане на тролейбусна инфраструктура на обръщало до училище „Н. О.“ в[жк], [населено място] и демонтаж и монтаж на тролейбусни стълбове – обръщало при Захарна фабрика, [населено място], въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл.61 ал.1 от ЗЗД. На първо място фактът, че процесните строителни дейности са били възложени от общината, макар и на други изпълнители, потвърждава, че тези дейности са били необходими и общината е имала интерес от тяхното изпълнение. От приетото по делото заключение на единичната съдебно – техническа експертиза, се установява, че и за трите процесни обекта, в които са изпълнявани съответните СМР, са изготвени технически проекти, които са одобрени от община Русе, имали са строителен надзор и авторски контрол, издадени са разрешения за строеж, приети са с акт 16, като контактната мрежа функционира. Следователно работите са изпълнени в съответствие със строителните правила и норми, обектите са въведени в експлоатация, с което следва да се приеме за спазено изискването на чл.61 ал.1 от ЗЗД работата да е била предприета уместно и да е била добре управлявана в интерес на ответната община. Задължението на заинтересования за плащане на разходите не е поставено в зависимост от проведени изпитвания на годността на обектите, съставяне на актове и протоколи в процеса на строителството или дори въвеждането на обекта в експлоатация. Достатъчно е изграденото обективно да е в състояние за ползването му по предназначение и да съответства на нормативните изисквания - това означава, че чуждата работа е уместно предприета и добре водена, което е предпоставка за възникване на задължението на заинтересования да възстанови направените от гестора разходи / в този смисъл решение №356/07.10.2011г. по гр.д.№853/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о./ Макар да липсват двустранно подписани протоколи между „ЕЛ“ ЕООД, [населено място], и общината за приемането на тези работи, тяхното изпълнение именно от ищцовото дружество се потвърждава от подробните и безпротиворечиви показания на свидетелите Д. Д., М. А. и О. Бозов, които в качеството си на служители на дружеството към момента на изпълнение на процесните СМР имат непосредствени впечатления. Независимо от обстоятелството, че свидетелите Д. и Бозов и понастоящем са служители на ищцовото дружество, съдът кредитира техните показания, доколкото същите не се опровергават от останалите представени по делото доказателства. Същевременно от заключението на вещото лице, което е извършило проверка на представените протоколи за изпълнени от ДЗЗД „Чародейка -2014“ СМР, се установява, че процесните СМР на обекти „Ново кръгово движение до газостанция в[жк], [населено място] и „обръщало до училище „Н. О.“ в[жк], [населено място], макар и предвидени в техническите проекти за двата обекта, не са отчетени като извършени от ДЗЗД „Чародейка -2014“. В тази връзка се явяват изцяло недоказани твърденията на община Русе, че ищецът е изпълнил СМР като подизпълнител на ДЗЗД „Чародейка -2014“, поради което му се дължи възнаграждение от гражданското дружество. Не са ангажирани каквито и да е доказателства за договорни отношения между ищеца и ДЗЗД „Чародейка -2014“, а от друга страна, ако тези СМР бяха изпълнени от ищеца като подизпълнител, същите биха били включени в протоколите за приемане на изпълнените от гражданското дружество дейности, което не е направено. Неоснователно е и твърдението на общината, че изпълнението на СМР от ищеца се установява само с гласни доказателства. Освен от показанията на свидетелите, извършването на СМР се установява от съставените протоколи, подписани от техническите ръководители на обектите, които макар и частни документи, подлежат на преценка с оглед всички представени по делото доказателства. Извършването на описаните в протоколите СМР се установява от заключението на съдебно – техническата експертиза, а част от извършените от ищеца разходи за процесните обекти се установяват и с представените по делото фактури за закупени материали. Следва да се бъдат кредитирани показанията на свидетелите и относно дейностите демонтаж и монтаж на тролейбусни стълбове – Обръщало[жк], [населено място], доколкото те също не се опровергават от представените писмени доказателства, установяващи, че дейности по монтаж на стълбове на същия обект са приети като изпълнени и заплатени на ДЗЗД „Русе Инфра“. Свидетелят Д. посочва, че на този обект друга фирма е правила фундаментите, но дупките не са съответствали на стълбовете и се е наложило преработване на основата на стълбовете, за да бъдат повторно монтирани. Видно от протоколите за изпълнени от ищцовото дружество СМР на същия обект, те включват само цена за труд – монтаж и демонтаж, което съответства на твърденията на свидетеля, че всички останали дейности – изпълнение на фундаменти и доставка на материали, са били изпълнени от друг изпълнител, което се потвърждава и от представените приемо предавателните протоколи, съставени между [община] и ДЗЗД „Русе Инфра“. С оглед изложеното е доказано по безспорен начин извършването на СМР от касатора, благоприятните последици са възникнали за ответната община като собственик на терена и на изградените в него съоръжения, съответно тя има качеството доминус в хипотезата на чл.61 ал.1 от ЗЗД и за нея се е породило задължението да заплати необходимите и полезни разноски на гестора, който е извършил чуждата работа, без противопоставяне на заинтересования. Видно от заключението на комплексната съдебно – техническа експертиза разходите за труд и материали за изпълнените СМР: изграждане на тролейбусна инфраструктура на ново кръгово движение до газостанция в[жк], [населено място]; изграждане на тролейбусна инфраструктура на обръщало до училище „Н. О.“ в[жк], [населено място] и демонтаж и монтаж на тролейбусни стълбове – обръщало при Захарна фабрика, [населено място], без печалба и без ДДС, възлизат на 41 656,11 лева. В този размер следва да се уважи основаната на чл.61, ал.1 от ЗЗД искова претенция за заплащане на обезщетение на гестора. Тъй като по делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал.1 вр. ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, като вместо това се постанови решение за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 61, ал.1 от ЗЗД сумата от 41 656, 11 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2018г. до окончателното й изплащане. Съобразно изхода на производството ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора допълнително, наред с присъдените от въззивния съд разноски за двете инстанции в размер на 43 174,53 лева, още 10 002,55 лева, съставляващи разликата до дължимия размер от 53177,08 лева направени от ищеца разноски за двете инстанции /35 162,08 лева за първоинстанционното производство, с оглед уважената част от иска и 18 015 лева за въззивната инстанция/ , както и сумата от 6853,12 лева, разноски за касационното производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №116 от 20.08.2021г. по т.д.№91/2021г. на Великотърновски апелативен съд, ТО, в частта, с която след частична отмяна на решение №260099 от 19.11.2020г. по гр.д.№637/2018г. на Русенски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от „ЕЛ“ ЕООД, [населено място], против [община] иск с правно основание чл.61 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 41 656,11 лв., представляваща разликата над 362898,38 лв. до 404 554,49 лв., за извършени строително-монтажни работи: изграждане на тролейбусна инфраструктура на ново кръгово движение до газостанция в[жк], [населено място]; изграждане на тролейбусна инфраструктура на обръщало до училище „Н. О.“ в[жк], [населено място] и демонтаж и монтаж на тролейбусни стълбове – обръщало при Захарна фабрика, [населено място], и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ с адрес [населено място], пл.“Свобода“ №6, да заплати на „ЕЛ“ ЕООД, ЕИК117043612, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл.61 ал.1 от ЗЗД сумата от 41 656, 11 лв. /четиридесет и една хиляди шестстотин петдесет и шест лева и единадесет стотинки/, представляваща разликата над присъдените 362 898,38 лв. до 404 554,49 лв., дължима стойност на разходите за извършени строително-монтажни работи: изграждане на тролейбусна инфраструктура на ново кръгово движение до газостанция в[жк], [населено място]; изграждане на тролейбусна инфраструктура на обръщало до училище „Н. О.“ в[жк], [населено място] и демонтаж и монтаж на тролейбусни стълбове – обръщало при Захарна фабрика, [населено място], ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2018г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ с адрес [населено място], пл.“Свобода“ №6, да заплати на „ЕЛ“ ЕООД, ЕИК117043612, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], допълнително, наред с присъдените от въззивния съд разноски за двете инстанции в размер на 43 174,53 лева, още 10 002,55 лева /десет хиляди и два лева и петдесет и пет стотинки/, съставляващи разликата до дължимия размер на направените от дружеството разноски за първата и въззивната инстанции, както и сумата от 6853,12 лева / шест хиляди осемстотин петдесет и три лева и дванадесет стотинки/, разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.