Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 196
София, 06.04.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1090/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. М. срещу решение №10203 от 01.03.2021г., постановено по в.гр.д.№1819/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в. в частта му, с която (след частична отмяна на решение №8775/20.12.2019г. по гр.д.№143298/2018г. на СГС, ГО, І-26 с-в), е отхвърлен иска на Ц. М. против ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди разликата от 35 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва върху посочената разлика, считано от 13.06.2018г.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при определяне дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не се е съобразил в достатъчна степен с релевантните за спора факти и в частност, че не е отчел сложността на извършената оперативната интервенция и необходимостта от изваждане на имплантирания метален пирон в крака на пострадалия. Според касатора апелативният състав, в отклонение с формираната практика на ВКС по чл.52 ЗЗД, не е изложил самостоятелни мотиви и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца допълнително сумата 15 000лв., ведно със законната лихва върху п, считано от 13.06.2018г. (или общо 50 000лв.) и присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулирани следните материалноправни въпроси:
1. „ Как следва да се прилагат критериите за справедливост по т. II от Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС, при определяне обезщетение за неимуществени вреди, съобразно принципа за справедливост, въведен в нормата на чл.52 ЗЗД, при предявен пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите?“;
2. „Следва ли въззивния съд не само формално да изброи, указаните по Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС критерии, но и да анализира установените обстоятелства, имащи отношения към определяне на справедлива компенсация за неимуществени вреди и да ги прецени в съвкупност, като изложи мотиви за това в каква насока /за намаляване или увеличаване/ спрямо определения от първата инстанция размер/ се отразяват критериите за справедлив размер на обезщетението?“ и
3. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", като косвен критерии за конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“.
В изложението се твърди, че поставените въпроси са решени ат въззивния съд в противоречие с постановките в т. II от ППВС №4/23.12.1968г. и с практиката на ВКС, обективирана в: решение №36/15.03.2021г. по т.д.№ 50/2020 г. на II т.о; решение №94/18.07.2019г. по т.д.№3030/2018 г. на II т.о.; решение №93/23.06.2011г. по т.д.№566/2010г. на II т. о.; решение №70 от 05.09.2017г. по т.дело №1244/2011г. на II т.о. и решение № 1/26.03.2001г.по т.д.299/2011г. на II т.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от САС е отменил решение №8775/20.12.2019г., постановено по гр.д,№14329/ 2018г. на СГС в частта, в която е уважен предявеният от Ц. Й. М. срещу ЗД „Бул Инс" АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 35 000лв. до 50 000лв., представляваща застра­хователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от настъпило на 13.02.2018г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2018г., като вместо това е отхвърлил предявения иск за посочената разлика от 15 000лв. В останалата му част, потвърждаваща решението на СГС относно претенцията за имуществени вреди, въззивното решение като необжалвано е влязло в сила. Със сила на пресъдено нещо между страните по делото е установено, че е ангажирана (при липса на съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51, ал.2 ЗЗД) отговорността на ЗД „Бул Инс" по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетяване на претърпените от ищеца Ц. М. вреди при пътнотранспортното произшествие, настъпило на 13.02.2018г. в [населено място], по изключителната вина на застрахования при ответното дружество към датата на злополуката по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на л.а.„БМВ 320И“ с ДК [рег.номер на МПС] – В. В. М..
Произнасяйки се по спорния пред въззивната инстанция въпрос относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният състав е посочил, че от заключението по извършената пред първата инстанция комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещото лице Т. С.- травматолог и от вещото лице Г. И. – психолог, както и от показанията на свидетелката В. М., се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял: контузия на главата - челна област и гърба на носа; охлузване на дясното коляно и закрито счупване на дясната подбедрица; получените травми на главата, носа и охлузеното дяс­но коляно са причинили болки с голям интензитет за около 10 дни, като постепенно са нама­лявали и озвучавали напълно до края на 20-ия ден; счупването на дясната подбедрица е причинило интензивни болки от процесното ПТП до 10-15 ден след операцията, като болки­те са отшумявали до края на 3-ия месец; за около 1 месец не е могъл да се самообслужва сам, да извършва ежедневните си занимания, като е ползвал помощ на близки; дясната глезенна става извършва движение в обем по-малък от нормата с 20%.; извършена е операция с голяма сложност, изразяваща се в открито намест­ване на счупената кост на дясната подбедрица и стабилизирането й с вътрекостен метален пирон с 4 винта; периодът на възстановяване на счупването е 2-3 месеца като предстои изваждане на металните пирони; преживяното от ищеца психотравмено събитие е повлияло негативно на психическото му равновесие - затворил се е в себе си като се наблюдава вътрешна тре­вожност и безпокойство, свързани с преживяното, които са характерни симптоми за пост-травматично стресово разстройство.
С оглед установените от съда релевантни за спора обстоятелства, въззивният състав е достигнал до извода, че дължимото обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди е в размер на 35 000лв. Акцентирайки върху обезщетителна функция на заместващото обезщете­ние по чл.52 ЗЗД, съдът е отразил, че отчита възрастта на пострадалия, определения от застрахователя нормативен максимум на застрахователното обезщетение, както и обществено-икономическите условия в страната към датата на злополуката. Апелативният състав е отразил, че е взел предвид получените от ищеца травматични увреждания: контузия на главата - челна област и гърба на носа; охлузване на дясното ко­ляно и закрито счупване на дясната подбедрица, съпроводена с операция с голяма слож­ност - открито наместване на счупената кост на дясната подбедрица и стабилизирането й с вътрекостен метален пирон с 4 винта, при период на възстановяване на счупването от 2-3 месеца; дясната глезенна става извършва все още движения в обем по-малък от нормата с 20%; при породено по-продължително чувство на безпомощност и емоционална нестабил­ност. Посочил е, че се съобразява и с правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП, ищецът е изживял силен стрес и уплаха при удара в неговата страна, съпроводено със затискане на краката му и не­възможност самостоятелно да излезе от автомобила в продължение на 30-40 минути (видно от показанията на свидетеля М.). Съдът е подчертал, че при определяне на справедливия размер на обезщетението от 35 000лв. взима предвид също и болките и страданията, които ищецът ще претърпи при наложи­телната операция за изваждане на поставения вътрекостен метален пирон с 4 винта.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касаторката основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не са решени в противоречие с указанията в ППВС №4/1968г. и в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС въпросите на касатора под №1 и №2 в изложението, а именно:„Как следва да се прилагат критериите за справедливост по т. II от Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС, при определяне обезщетение за неимуществени вреди, съобразно принципа за справедливост, въведен в нормата на чл.52 ЗЗД, при предявен пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите? и „Следва ли въззивния съд не само формално да изброи, указаните по Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС критерии, но и да анализира установените обстоятелства, имащи отношения към определяне на справедлива компенсация за неимуществени вреди и да ги прецени в съвкупност, като изложи мотиви за това в каква насока /за намаляване или увеличаване/ спрямо определения от първата инстанция размер/ се отразяват критериите за справедлив размер на обезщетението?“. В т.ІІ на посоченото Постановление е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките и страданията, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният състав е отразил изчерпателно релевантните за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства, установени от заключението по извършената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза и от показанията на разпитаната свидетелка. При определяне на полагащото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв., съдът се е съобразил с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно - възрастта на пострадалия; вида на получените травми, претърпяната сложна хирургическата интервенция; продължителността на възстановителния период, съпроводен от физически, психически и битов дискомфорт; интензитет на болките за голяма част от възстановителния период. Неоснователно е твърдението, че съдът не е обсъдил факта, че ищецът ще претърпи операция за изваждане на поставения метален пирон с 4 винта. Въпреки, че въззивният състав не е посочил аргументи, за да определи по-нисък размер на обезщетението от присъдения от първата инстанция, внимателният анализ на мотивите на обжалваното решение сочи, че съдът е изложил собствени мотиви за дължимия размер на обезщетението, съобразявайки се от една страна с оплакването във въззивната жалба, че обезщетението от 50 000лв. е завишено по размер и от друга страна–посочвайки че предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо, и се определя съобразно критериите, предпи­сани в правната норма на чл.52 ЗЗД. Несъгласието на касатора с определения размер на обезщетението е относимо изцяло към правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Не покрива общия и допълнителния селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и въпрос №3 на касатора: „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", като косвен критерии за конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“. Въззивният състав е отразил, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди отчита приетия от застрахователя нормативен максимум на застрахователното обезщетение, както и че взема предвид обществено-икономическите условия в страната към датата на злополуката. Отделен е въпросът, че нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” не се ползват с приоритет при прилагането на чл.52 ЗЗД и могат да бъдат съобразявани наред с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10203 от 01.03.2021г., постановено по в.гр.д.№1819/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: