Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * цена за достъп * отпаднало основание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 235
София, 19.01.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№3480/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] - [населено място], срещу решение № 216 от 7.07.2015г., постановено по в.т.д. №235/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО. С посоченото решение е отменено решение № 87/6.02.2015г. по т. д. № 1548/2014 г. на Варненски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 33 502.08 лв. – получена от ответника без основание цена за достъп до електроразпределителната му мрежа от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, платена по фактура №[ЕГН]/5.02.2013г., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2014г. С обжалваното решение, изменено с определение от 12.10.2015г. в частта за разноските, са присъдени разноски в полза на [фирма] общо в размер на 4 354 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения за неправилно приложение от въззивния съд на приложимите за спора материалноправни разпоредби на ЗЕ и З., както и на разпоредбите на АПК, относно последиците от отмяната на административния акт на ДКЕВР. Поддържа се необоснованост на решението относно изводите на съда за липсата на неоснователно обогатяване за получената по процесната фактура от ответното дружество цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на исковата сума, ведно със законната лихва и направените по делото разноски за всички инстанции. В проведеното открито заседание на 7.12.2016г. и в представените писмени бележки пълномощниците на дружеството-касатор [фирма] поддържат оплакванията в касационната жалба като акцентират върху основателността на предявения иск по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД.
В отговора на касационната жалба, в откритото заседание на 7.12.2016г. и в представената по делото писмена защита пълномощникът на ответното дружество [фирма] изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага изчерпателни съображения за липсата на обратно действие на решението на ВАС, с което е отменено решение №Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР като се позовава на мотивите в последващо решение на ВАС, постановено по адм.дело №595/2016г. Счита, че основанието на исковата претенция на [фирма] е по чл.55 ал.1 т.1 ГПК, така както са приели първоинстанционния и въззивния съд, а не по чл.55 ал.1 т.3 ГПК, както твърди касатора. Претендира направените от дружеството разноски за касационната инстанция.
С определение №714 от 22.08.2016г., постановено по реда на чл.288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд във връзка със следния въпрос, уточнен от касационната инстанция съобразно възможността, посочена в разясненията в т.1 от Тълк. решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – „за правните последици от отмяната с обратна сила на административен акт /решение на ДКЕВР/, с който са определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, в отношенията между ползувателите на мрежата и мрежовия оператор и приложимостта на правилата на чл.55 ЗЗД към възникналото от отмененото решение имуществено разместване на блага.”
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
С решение №87/6.02.2015г., постановено по т. д. № 1548/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, е осъдено ответното дружество [фирма] на основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД да заплати на ищеца [фирма] сумата 33 502.08лв. – като получена без основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 2 940.08 лв. – разноски по делото. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение №216/7.07.2015г. по в.т.д. №235/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, въззивният състав е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил изцяло предявения иск. С определение от 12.10.2015г. съдът е изменил въззивното решение в частта за разноските като е присъдил разноски в полза на [фирма] общо в размер на 4 354 лв.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска на [фирма] , въззивният състав е приел за установено: 1. че ищцовото дружество е производител на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник чрез експлоатация на фотоволтаична централа; 2. че производството на ел.енергия се осъществява чрез соларни панели, присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника [фирма], с когото ищеца има сключен договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия, подписан на 10.08.2011г.; 3.че на 31.05.2012г. между [фирма] и ищеца е бил сключен договор за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник ; 4. че за процесния период между страните по делото не е сключван договор за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи по реда на чл.30 ал.1 З. и 5. че сумата по издадената от [фирма] фактура № [ЕГН]/05.02.2013г. на стойност 33 502,08лв с ДДС е заплатена от ищеца на 12.12.2013г.
Въззивният съд е посочил, че с решение №Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР е определила, считано от 18.09.2012г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които да бъдат заплащани ежемесечно в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, като за ищеца тази цена е формулирана в раздел ІІІ, т.4. Съдът е отразил, че решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР е отменено с влязло в сила решение на ВАС. Посочил е, че дори при липсата на формално сключен договор, правоотношението по достъп не отпада, тъй като съгласно разпоредбата на пар.197 ал.1 от ПЗР на ЗЕ производителите на електрическа енергия, които при влизането в сила на закона не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителната мрежа изпълняват изискванията на чл.84 ал.2 в срок до два месеца от влизането му в сила, като в противен случай операторът на електропреносната мрежа и/или операторът на електроразпределителна мрежа сезира ДКЕВР, която определя условията за достъп до сключването на договор. Според въззивния състав законово регламентирана е възмездността на предоставената услуга „достъп до Е.”, както в самото легално определение на понятието „достъп” в пар.1, т.15 от ДР на ЗЕ, така и в разпоредбите на чл.18а, ал.6 от Правилата за търговия с електрическа енергия / обн.ДВ бр.59/28.07.2009г. и чл.26 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия / обн.ДВ бр.64/17.08.2010г./.
На базата на така установената фактическа обстановка и на направените по-горе правни изводи въззивният състав е приел, че с влизането в сила на решението на ВАС за отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР е отпаднало с обратна сила задължението на ищцовото дружество „не да заплаща цена за достъп до мрежата въобще”, а само задължението да заплати цената за достъп, определена с решение №Ц-33/14.09.2012г. Според съда задължението за заплащане цената за достъп остава като нормативно определено, а неговият размер следва да бъде определен в предприетата от ДКЕВР процедура по определяне на окончателни цени, респ. – по компенсиране на разликата между временни и постоянни цени за достъп до мрежата. Посочил е, че служебно е известно решение №Ц-6/13.03.2014г. на регулаторния орган, с което е утвърдена, считано от 13.03.2014г., окончателна цена за достъп до електропреносната мрежа на [фирма], която се дължи от производители на електрическа енергия от Ф. и В., присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи в размер на 2,45 лв /М. и която следва да се заплаща от операторите на електроразпределителните мрежи на [фирма], както и цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени – 0,00лв/М.. В решението е посочено също, че за преодоляване разликата между временни и постоянни цени и на осн.чл.32 ал.4 ЗЕ във връзка с Наредба №1/18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия, ДКЕВР е приела и решение № КМ-1/13.03.2014г., с което утвърждава компенсаторни мерки в различните хипотези, като изрично е изключила от кръга на адресатите на тези мерки онези производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни цени – 13.03.2014г. са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена временната цена. Според въззивният състав това са дружествата, които са били страна в производството по отмяна на административния акт за определяне на временни цени, но не и дружествата, по отношение на които тази отмяна не разпростира действието си. Въззивният състав е посочил, че ищецът не е бил сред дружествата, производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни цени – 13.03.2014г. са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена временната цена и следователно ищецът се явява адресат на компенсаторните мерки, установени с решение №КМ-1/13.03.2014г. Според въззивният състав отказът на оператора на електропреносната и електроразпределителната мрежа да приложи компенсаторния механизъм по отношение на ищеца, следва да бъде преодолян по реда за обжалване на административния акт на Комисията, а неприлагането на компенсаторния механизъм по отношение на ищцовото дружество от друга страна може да бъде преодолян и чрез искане до ДКЕВР да задължи електроразпределителното дружество да изпълни решение №КМ-1/13.03.2014г., подлежащо на предварително изпълнение по чл.13 ал.7 ЗЕ.
В заключение съдът е посочил, че отмяната на решението на ДКЕВР №Ц– 33/14.09.2012г. от ВАС не се отразява на валидността на съществуващата между страните по спора облигационна връзка по предоставен достъп и че самият акт на ценообразуване не съставлява основанието за възникване на вземането за достъп. Направен е решаващия извод, че отпадането на определените от ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата не прекратява правоотношението, нормативно възмездно по своя характер, а създава задължение за преуреждане на разменените престации като механизмът за това преуреждане е нормативно определен – чл.32 ал.4 от ЗЕ, поради което предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е неоснователен.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
С поредица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от различни състави на търговската колегия при ВКС, преди и след допускането на въззивното решение до касационно обжалване, е формирана задължителна съдебна практика по въпроса за действието във времето на решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и по свързания с него въпрос за отражението на отмяната върху правоотношенията между ползвателите на електропреносната мрежа и мрежовия оператор. Настоящият състав изцяло споделя формираната практика на ВКС по поставения въпрос, обективирана, както в посочените в определението по чл.288 ГПК решения по чл.290 ГПК, така и в постановените от ВКС след допускане на касационното обжалване решения : решение №58/16.08.2016г. по т.д.№332/2015г. на ВКС, І т.о., решение №126/16.08.2016г. по т.д.№1592/2015г. на ВКС, І т.о., решение №136/5.10.2016г. по т.д.№2727/2015г. на ВКС, ІІт.о., решение №138/5.10.2016г. по т.д.№2355/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение №137/5.10.2016г. по т.д.№2327/2015г. на ВКС, ІІ т.о.,решение №164/4.10.2016г. по т.д.№160/2015г. на ВКС, І т.о.,решение №178/14.11.2016г. по т.д.№2543/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение №194/2.11.2016г. по т.д.№2706/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение №190/22.12.2016г. по т.д.№2738/2015г. на ВКС, ІІ т.о., в които е прието, че влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД.”
По съществото на касационната жалба.
Предвид отговора на релевантния за делото правен въпрос обжалваното решение №216/7.07.2015г.по в.т.д. №235/2015г. по описа на Варненски апелативен съд противоречи на задължителната практика на ВКС и е неправилно, което налага отмяната му на основание чл.293 ал.1 пр.3 ГПК. По делото не е необходимо да се повтарят или извършват нови съдопроизводствени действия, поради което, след отмяната на решението, спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция.
По делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че ищцовото дружество притежава фотоволтаична централа за производство на ток от слънчева енергия, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, собственост на [фирма] с договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, сключен на 10.08.2011г. Не се спори, че между страните по спора не е имало писмен договор за уреждане на отношенията помежду им за процесния период, вследствие на законосъобразно проведена процедура по присъединяване на обект на производителя, както и че по издадената от ответника фактура №[ЕГН]/05.02.2013г. ищецът е заплатил с преводво нареждане от 12.12.2013г. на ответното дружество исковата сума в размер на 33 502.08лв с ДДС.
Фактическото присъединяване към мрежата /при липсата на сключен договор по реда на чл.30 ал.1 З. и чл.104 ЗЕ във вр. с пар.197 ал.1 ПР на З./ и решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп са основанието за заплащане на исковата сума в размер на на 33 502.08лв с ДДС. С отмяната на решението на ДКЕВР, имащо обратно действие /с оглед изложеното становище на настоящия състав по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване/, е отпаднал административноправния елемент от фактическия състав, предпоставящ заплащането на цена за достъп, а с това е отпаднало и основанието, въз основа на което е извършено плащането на цената. Ответното дружество дължи на ищеца връщане на заплатената цена за достъп на отпаднало основание по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД.
Независимо от обстоятелството, че както първоинстанционният съд, така и въззивният състав са квалифицирали исковата претенция по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД, няма процесуална пречка за настоящия състав да се произнесе за основателността на иска в хипотезата на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД. Това е така, тъй като в исковата молба ищецът е обосновал претенцията си за връщане на платената цена с обратното действие на постановената по съдебен ред отмяна на решението на ДКЕВР за определяне на нейния размер, лишаващо извършеното плащане от правно основание. Обстоятелствата, на които е основана исковата претенция са относими към фактическия състав на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД, приложим според задължителната практика на ВКС при уреждане на последиците от отмяната по съдебен ред на определените с решението на ДКЕВР временни цени. В тази връзка приетата от окръжния съд и от апелативния съд неправилна правна квалификация, не се отразява нито върху релевантните за спора обстоятелства, нито върху разпределянето на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Отделно следва да се има предвид, че въззивният съд е възприел дадената от първата инстанция правна квалификация на иска по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД, но е отхвърлил иска по съображения, които имат значение за приложимостта на фактическия състав по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД към спорното правоотношение.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че платената от ищеца цена за достъп е дължима, тъй като задължение на административния орган е да определи компенсаторни мерки. Както е посочено в мотивите към решение №164/4.10.2016г. по т.д.№160/2015г. на ВКС, „отсъствието на определяема единствено по административен ред цена за тази услуга, настъпило с отмяната с обратна сила на административния акт, който я е регулирал, е равнозначно на отсъствие на основание за начисляването й в посочения размер като задължение на производителите на енергия от възобновяеми източници”. Независимо от възмездния характер на достъпа до съответната мрежа, след отмяната по съдебен ред на административния акт, определените временни цени следва да се приемат за изначално несъществуващи, т.е. те са без валидно определен размер. Такъв не би могъл да бъде определен по реда на определянето на компенсаторни мерки по чл.32,ал.2 ЗЕ, в който смисъл са мотивите към решение № КМ-1 от 13.03.2014г. за определяне на компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ - заявена е от регулаторния орган невъзможност регулаторът да вземе решение за подходящи компенсаторни мерки за компенсиране на „липсващата цена“.
В хода на устните състезания и в представената писмена защита пълномощникът на ответното дружество се позовава на мотивите към решение по адм.д.№595/2016г. на ВАС като поддържа, че в актуализираната си практика ВАС счита, че отмяната на решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, няма обратно действие. Настоящият състав намира, че цитираното решение не може да обуслови различни изводи от тези по формираната задължителна практика на ВКС по въпроса за обратното действие на съдебната отмяна на решението на ДКЕВР, тъй като от една страна предметът на спора по адм.д.№595/2016г. на ВАС е за обезщетяване на евентуалните вреди на ответното дружество от отмяната на незаконосъобразния административен акт на регулаторния орган и в тази връзка излиза извън предмета на въведения с иска по чл.55 ал.1 ЗЗД правен спор, а от друга страна – становището на състава на ВАС в мотивите на посоченото решение, не е възприето в мотивите към Тълк.решение №2/27.06.2016г. по т.д.№2/2015г. на ВАС.
По изложените съображения ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца на основание чл.55ал.1 предл.3 ЗЗД сумата 33 502.08лв. – платена от [фирма] по фактура №[ЕГН]/5.02.2013г. на [фирма] цена за достъп до електроразпределителната мрежа, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 26.08.2014г. до окончателното изплащате на сумата. На основание чл.78 ал.1 във вр. с чл.80 ГПК ответното дружество дължи на касатора-ищец разноски по делото общо в размер на 8 140.12лв. /2 940.08лв. за първата инстанция + 1 600лв. за въззивната инстанция + 3 600.04 лв. за касационната инстанция/.
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ решение № 216 от 7.07.2015г., постановено по в.т.д. №235/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Енерго-Про мрежи”АД ЕИК[ЕИК] от [населено място], „Варна Т.-Г”, [улица] да заплатиВ.” О. –ЕИК[ЕИК] от [населено място], к.к.”Златни пясъци” – И. 2 вх.А, ап.19 сумата 33 502.08лв. /тридесет и три хиляди петстотин и два лева и 8 ст./– платена цена за достъп до електроразпределителната мрежа по фактура №[ЕГН]/5.02.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 26.08.2014г. до окончателното изплащате на сумата, както и да му заплати сумата 8 140.12 лв. /осем хиляди сто и четиридесет лева и 12 ст./ - разноски за трите съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :