Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
София, 25 юни 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Мира Недева
и в присъствието на прокурора Калин Софиянски
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 581 по описа за 2018 година.
Постъпило е искане от осъдения Д. Г. Ч. за възобновяване на нохд № 71/18 г. на Районния съд-Елхово. Възразява се, че осъденият е бил лишен от право лично да участва в съдебното производство по делото, поради което се поддържа, че са налице условията на чл.423, ал.1 от НПК. Пред ВКС осъденият лично и защитата му – адв.Хр.Б., поддържат искането.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основание за възобновяване на наказателното дело.
За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:
С присъда № 13 от 15.03.2018 г. по нохд № 71/18 г. РС-Елхово осъдил подсъдимия Ч. на основание чл.343б, ал.3 и чл.54 от НК на 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и на глоба в размер на 500 лева, а на основание чл.343г от НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година и 6 месеца. Съдът се произнесъл по вещественото доказателство по делото, като разпоредил унищожаването му, след влизане в сила на присъдата.
Присъдата влязла в сила на 31.03.2018 г., при условията на чл.412, ал.2, т.3 от НПК.
В досъдебното производство по делото – бързо производство, по реда на чл.356 и сл. от НПК, искателят Ч. е взел лично участие при предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем и следващия го разпит в това му качество – л.10 и 11. При тези процесуално следствени действия Ч. е бил заедно с упълномощения от него защитник – адв.В.Д. (л.12), а при проведения му разпит е заявил, че не желае да му бъдат предявявани материалите по разследването.
На същото място – в досъдебното производство, е видно, че обвиняемият Ч. е посочил свой адрес за призоваване – [населено място].. (л.10 и 11).
След образуване на нохд съдия-докладчик при РС-Елхово с разпореждане от 02.03.2018 г. насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.03.2018 г. и разпоредил на основание чл.358, ал.2 от НПК наблюдаващият прокурор от РП-Елхово да връчи незабавно копие от обвинителния акт на подсъдимия, да призове същия и неговия защитник – Д., за датата и часа на съдебното заседание, и да го уведоми за правата по чл.358, ал.3 от НПК – в три дневен срок от връчването на преписа от обвинителния акт, да даде отговор, в който да изложи възраженията си и на направи нови искания. Съдът изискал от същия прокурор представянето на надлежни доказателства за стореното от него призоваване.
В изпълнение на последно посоченото, РП-Елхово изпратила на съда призовка за подсъдимия Ч. с Вх.№ 280/18 г. по БП № 67/18 г (л.10 от нохд). От последната е видно, че копието от обвинителния акт е връчено на 06.03.2018 г. на адв.В.Д., като на същото място не личи тя да е поела ангажимент да предаде на подсъдимия преписа от обвинителния акт и призовката за първото по делото заседание, каквото изискване се съдържа в чл.180, ал.6 от НПК. Липсват писмени доказателства за това, че подсъдимият е потърсен на посочения от него, в досъдебното производство, адрес, и защото не е намерен там и не е било възможно връчване на процесуалните книжа на лицата по чл.180, ал.2 от НПК, последното е станало по реда на чл.180, ал.3 от НПК, в нарушение на изискванията на чл.180, ал.6 от НПК.
Протокола за съдебното заседание, проведено на 08.03.2018 г. удостоверява, че подс.Ч. не се е явил, като съдът е приел, че той е редовно призован, а разглеждането на делото е отложено за 15.03.2018 г., защото е прието за основателно възражението на адв.Д., че не е спазен тридневния срок за отговор от страна на подсъдимия. Защитата е уведомила съда, че подсъдимия желае лично да участва в съдебното производство и в случай на отлагане разглеждането на делото, подсъдимият да бъде призован чрез нея.
В следващото съдебно заседание подсъдимият не се явил, делото било разгледано в отсъствие на подсъдимия – по реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, и приключило с посочената по-горе присъда.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Искането на осъдения е допустимо – легитимиран е да направи това и е подал искането за възобновяване в предвидения от закона срок – за постановената присъда е узнал на 13.04.2018 г. (л.31), когато лично е получил уведомление за доброволно изпълнение на наложеното му наказание глоба.
Разгледано по същество – искането е основателно.
Съгласно чл.423, ал.1 от НПК искането на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В конкретния случай, с оглед на чл.358, ал.1, т.4 от НПК, процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК обхваща връчване на обвинителния акт на подсъдимия; съобщаването му за правото да се яви със защитник и за възможността да му бъде назначен защитник в случаите по чл.94, ал.1 от НПК, както и, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК.
Отразеното по-горе указва, че искателят не е бил потърсен въобще на посочения от него, в досъдебното производство, адрес; липсват данни да е било невъзможно връчването на процесуалните книжа на лицата по чл.180, ал.2 от НПК; а връчването по чл.180, ал.3 от НПК е сторено в нарушение на чл.180, ал.6 от НПК - без получилият книжата да е поел изричен ангажимент да ги предаде. В коментираната призовка, независимо от казаното дотук, е очевидна липсата на уведомление за възможността делото да се разгледа и реши в отсъствие на подсъдимия при условията на чл.269 от НПК.
Така констатираното налага изводите, че след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият не се е укрил и процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК не е била изпълнена въобще, поради което наказателното дело трябва да се възобнови и делото върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Доколкото са налице условията на чл.423, ал.4 от НПК – осъденият Ч. е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда (на 24.04.2018 г. – виж справка от МП-ГДИН вх.№ 6063 от 18.06.2018 г. по описа на ВКС) и с оглед на резултата от настоящото производство, ВКС трябва да се произнесе по мярката за неотклонение. Такава не е взета спрямо искателя въобще. С оглед на процесуалното поведение на същия следва да му се определи мярка за неотклонение „Подписка”, която го задължава да не напуска местоживеенето си – на посочения от него, в досъдебното производство, адрес в [населено място], без разрешение на съответния орган.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.2 и чл.423, ал.4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО по реда на възобновяването присъда № 13 от 15.03.2018 г., постановена по нохд № 71/18 г. на Районния съд-Елхово И ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане.
Взема спрямо подсъдимия Д. Г. Ч. мярка за неотклонение „Подписка”, която го задължава да не напуска местоживеенето си – на посочения от него, в досъдебното производство, адрес в [населено място], без разрешение на съответния орган.
Преписи от настоящото решение да се изпратят незабавно на подсъдимия Ч. и Началника на Затвора-В. за сведение и изпълнение, като подсъдимият следва да се освободи незабавно, освен ако не се задържа на друго основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |