Р Е Ш Е Н И Е   № 350   София, 19 октомври, 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                             ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 359/ 2009 година Производството е образувано по повод касационна жалба от защитниците на подсъдимия Т против постановената от въззивния съд присъда № 136 от 03.04.2009г по в.н.о.х.д. № 534/2008г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен и алтернативно- отмяна и връщане делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Благоевградският окръжен съд с присъда № 136 от 03.04.2009г. по в.н.о.х.д. № 534/2009г. е отменил изцяло присъда № 830 от 31.07.2008г. постановена по н.о.х.д. № 1300/2007г. по описа на Районен съд гр. П. и признал подсъдимия Т за виновен в това, че на 10.11.2007г. в района на ГКПП- Златарево, е влязъл в страната ни от Р Македония, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.279, ал.2, вр. с ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, при първоначален „ лек” режим. На основание чл.68, ал.1 НК съдът привел в изпълнение наложеното на подсъдимия с влязло в сила определение по н.о.х.д. № 2317/2007г. на Районен съд- Петрич наказание „лишаване от свобода” за срок от девет месеца за извършеното от него престъпление по чл.279, ал.1 НК и определил първоначален „ лек „ режим на изтърпяване. Зачетено е на основание чл. 59, ал.1 НК предварителното задържане за периода от 18.07.2008г. до 31.07.2008г. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с лишаването на подсъдимия от правото му лично да участва във въззивното производство и упражни правото си на защита, както и липсата на мотиви, относно приетите за установени фактически положения, настоящият състав намира за неоснователни. Твърдението, че производството пред въззивната инстанция е проведено, макар подсъдимият да е бил нередовно призован и въпреки изразеното от него желание лично да участва,е невярно. Въззивното производство е образувано по повод протеста на Районна прокуратура и делото насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.01.2009г. за която дата, видно от данните подсъдимият е призован ч. единия от защитниците си- адв. Х. Последната е приела призовката без отбелязване в нея, че няма връзка с клиента си , явила се е в съдебното заседание и преди даване ход на делото не е направила искане за отлагане на делото. Протоколът от съдебното заседание е доказателствено средство за извършените от съда действия и реда по който са извършени, а от него по несъмнен начин е установено, че преди даване ход на делото, въззивният съд е дал възможност на страните да изразят становищата си по този въпрос. При изричното изявление на защитниците на подсъдимия, не са били налице основания за съмнение относно редовното призоваване на подсъдимия. Законът позволява той да се призове ч. защитник и след като последният не е отбелязал в призовката, че няма връзка с клиента си, или че той желае лично да участва в производството не може пред касационната инстанция да възразява за ограничаване правото му на защита. То му е било гарантирано ч. участието на упълномощените от него двама защитници. Неоснователно е и възражението, че въззивният съд не е изложил мотиви макар да е отменил първоинстанционната присъда. Производството пред първата инстанция по искане на подсъдимия е проведено при условията на чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. В изпълнение на задълженията си съдът след като разяснил правата на подсъдимия, последиците от направеното искане и установил, че самопризнанието се подкрепя и от събраните в досъдебното производство доказателства, е приел и разгледал делото по реда на глава 27 НПК. При постановяване на присъдата си първата инстанция е приела, че са налице предпоставките по чл.9, ал.2 НК и оправдала подсъдимия по предявеното обвинение, като в мотивите фактите са посочени, такива каквито са в обвинителния акт и признати от подсъдимия. С оглед на това и след като с протеста се оспорва единствено приложението на материалния закон, не се е налагало въэззивната инстанция да преповтаря мотивите в частта им относно приетите за установени фактически положения. След като съдебното производство е проведено по реда на Глава 27 НПК при изричното признание на фактите и съгласие от подсъдимия да не се събират доказателства за тези факти, всички възражения пред настоящата инстанция по този въпрос се явяват неоснователнистановени не само от самопризнанията на подсъдимия, но и от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели са мястото и времето на извършване на престъплението.   Неоснователен е и довода за допуснато нарушение на закона, изразяващо се в неправилния извод, че е осъществен състава на чл.279, ал.2 НК, макар да били налице предпоставките на чл.9, ал.2 НК. Въпросът дали извършеното деяние е престъпление, или само формално осъществява признаците на чл.279, ал.2 НК, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна е преценяван от въззивния съд, който е дал правилен отговор в мотивите си . Изложени са съображения защо конкретното деяние не покрива признаците на чл.9, ал.2 НК и тези съображения са подкрепени от доказателствата по делото. Поведението на подсъдимия е особено укоримо и изразява незачитане на установения граничен режим. Здравословното му състояние, изразеното разкаяние и съжаление, както и желанието да се обучава в България не са обстоятелства, които следва да бъдат отнесени към чл.9, ал.2 НК и правилно са преценявани при индивидуализацията на наказанието. При определяне на наказанието и като последица от реда , по който е проведено съдебното следствие от първата инстанция, въззивният съд е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, т.е. определи наказанието под най- ниския предел, който за престъплението е една година. Въззивният съд е наложил наказание от четири месеца лишаване от свобода, което надвишава само с един месец допустимия минимум на този вид наказание, поради което и място за по- голяма смекчаване няма. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на въззивната присъда не са допуснати сочените касационни основания и тя следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 136 от 03.04.2009г. постановена по в.н.о.х.д. № 534/2008г. на Окръжен съд- Благоевград. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: