2 Р Е Ш Е Н И Е № 215 СОФИЯ, 06.08.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1485/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 772 от 11.06.2010 г., поправено с решение № 1075 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 581/2010 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 253 от 26.10.2010 г. по гр.д. № 6438/05 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на В. Г. П. и В. П. П., че В. Т. Ж. е собственик на реална част от недвижим имот, представляващ имот пл.№ 2005 по плана на новообразуваните имоти на с.о. “Р.”, находящ се в землището на [населено място],[жк], м. ”Р.”, с площ 451 кв.м, и ответниците са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на ищцата владението върху този имот, като е обезсилен нотариален акт № 58, т.ІІ, дело № 258/03 г. на нотариус Р. Т., с който е признато правото на собственост на праводателите на ответниците - И. Т. И. и П. С. И., върху място с площ 499 кв.м, съставляващо имот пл.№ 2005 , ведно с построената върху него сграда, като ответниците са осъдени да заплатят на В. жекова сумата 7200 лв., представляваща обезщетение за ползването на този имот без основание за периода м. декември 2000 г.- м. декември 2005 г. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от В. П. П. и В. Г. П. чрез техния пълномощник адв. Н. Т.. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението, както и за неправилност на същото поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. В хода на делото е починал касаторът В. П. П. и на негово място като страни в процесуалното правоотношение са конституирани неговите наследници М. В. Р. и Н. В. П. / съпругата В. П. е страна по делото на собствено основание/. Ответницата по касация Василка Т. Ж. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез нейния пълномощник адв. М. Д., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата Василка Ж. се легитимира като собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ с представеното по делото решение № 521 от 19.06.1998 г. на ПК- В., с което на наследниците на Т. П. Р. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ 9.118 дка, находяща се в терен по § 4 в Г., м. ”К. гечит”, представляваща имот стар № 86 по плана на старите имотни граници. Реална част от 451 кв.м. от този имот е включена в границите на имот пл.№ 2005, който се владее от ответниците. Същите са закупили имота с договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 68, т. ІІ, дело № 268/05 на нотариус Р. Т., от И. Т. И. и П. С. И.. Въззивният съд е приел, че този договор не е произвел вещнопрехвърлително действие, защото праводателите по него не са били собственици на имота. Изводът е обоснован с това, че продавачите не са придобили валидно право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е идентичен с предоставения за ползуване на И. И. с протокол № 9/130-4-4 от 26.07.1988 г. на ИК на ОбНС- В. и в него към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ не е била изградена постройка, отговаряща на изискванията на § 1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ. Изводът за липса на идентичност е обоснован с обстоятелството, че имената на съседите на предоставения за ползване на И. И. имот, описани в решението на ИК на ОбНС- В. от 26.07.1987 г. и в издаденото въз основа на него Удостоверение № 423 от 06.09.1988 г. за предоставено право на ползване, не съвпадат със съседите на процесния имот по плана на новообразуваните имоти. Съдът не е посочил поради наличието на кой от отрицателните критерии на § 1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ постройката в имота не представлява “сграда” по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване поради противоречието му с ТР № 2/ 2011 г. на ОСГК на ВКС по приложението на § 1в, ал.3 ДР на ЗСПЗЗ. В цитираното тълкувателно решение е прието, че за ползвателите възниква правото да придобият собствеността върху предоставения им за ползване по някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот, когато в него има построена постройка, отговаряща на изискването, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ - да е трайно прикрепена към терена и да не попада в някое от изрично посочените изключения, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. По настоящото дело е представено разрешение за строеж от 16.10.1989 г., издадено на И. Т. И., за построяване на полумасивна или от сглобяеми елементи сезонна постройка в предоставения му за ползване имот, със зимнични помещения, която да съдържа дневна, кухня или кухненски бокс, и склад. Вещите лица от назначената разширена съдебно- техническа експертиза инж. В. В., инж. Ю. П. и инж. Р. П. са дали заключение, че в имота има построена едноетажна сезонна постройка със застроена площ 20.5 кв.м, състояща се от две помещения, обзаведени за стаи за жилищно обитаване. Покривът е двускатен, дървена конструкция, покрит с цигли. От югоизток на постройката е изградена кухня с баня и тоалет със застроена площ 20.5 кв.м. , а от югозапад- е изградено голямо помещение- хол, със застроена площ 22.5 кв.м. В плана на м.”Р.”, кв. Г., изработен през 1988 г. и попълнен основно през 1995 г. са заснети и отразени паянтова жилищна и полумасивна жилищна сграда, които са електрифицирани и водоснабдени. С гласни доказателства по делото е установено, че първоначално имотът е бил предоставен за ползване от Л.- винарска кооперация- [населено място] на бащата на И. И., който бил работник в кооперацията, където работел и неговия син. И. И. имал намерение да приспособи за подслон в имота контейнер на бетонов фундамент и предприел действия по прикрепването му. Междувременно обаче негови колеги намерили разглобяемо бунгало- тип сандвич, с площ около 20-22 кв.м, което поставили върху бетонова основа. Бунгалото се състояло от хол и спалня, като хола бил преграден и била приспособена кухня. Допълнително били направени тоалетна и навес за инструменти. Към 1989 г. строежът бил завършен напълно. При така установените факти по делото изводът на въззивния съд, че в предоставения за ползуване имот към 01.03.1991 г. не е имало сграда, отговаряща на критериите на § 1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ е необоснован. Съобразно установените от доказателствата по делото характеристики, постройката не попада в нито едно от изключенията по т.1-3 на цитираната разпоредба, поради което с оглед разясненията, дадени в ТР № 2/ 2011 г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че към влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота е имало построена сграда по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, което е една от предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Идентичността на предоставения за ползване на праводателя на ответниците имот с процесния се установява от окомерната скица върху даденото на И. И. разрешение за строеж от 16.10.1989 г., в която като граници на имота са отразени от две страни път, Й. С. и Ж. Д. и от представените писмени доказателства за отстъпване право на ползване на Ж. Д., в които като съсед на имота е посочен И. Т. И.. Като се има предвид, че право на ползване е отстъпено на двамата по едно и също време по силата на решение № 130-4-4 по Протокол № 9 от 26.07.1988 г. на ИК на ОбНС- В., като в одобрения с него списък на лицата, получили земи по ПМС № 26/87 г. И. Т. И. фигурира под № 423, а Ж. Д. - под № 517 и предвид липсата на доказателства на Ж. Д. да е бил предоставен за ползване и друг имот в м. ”Р.”, би следвало да се приеме, че в документите за отстъпено право на ползване на И. И., имената на съседите са били неправилно посочени. По изложените съображения настоящият състав приема, че са били налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост върху процесния имот от праводателя на ответниците И. Т. И., поради което договорът, с който той и съпругата му са продали имота на В. Г. П. е произвел валидно вещнопрехвърлително действие и легитимира ответниците като негови собственици. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Постановеното въззивно решение като неправилно следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършването на други съдопроизводствени действия, спорът бъде решен по същество от настоящата инстанция, като предявените от Василка Т. Ж. против В. Г. П. и В. П. П. иск за ревандикация на реална част от имот пл.№ 2005 по плана на новообразуваните имоти на с.о. “Р.”, находящ се в землището на [населено място],[жк], м. ”Р.”, с площ 451 кв.м и обусловеният от него иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на този имот без основание, бъдат отхвърлени като неоснователни. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 772 от 11.06.2010 г., поправено с решение № 1075 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 581/2010 г. на Варненския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Т. Ж. против В. Г. П. и В. П. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за на реална част от имот пл.№ 2005 по плана на новообразуваните имоти на с.о. “Р.”, находящ се в землището на [населено място],[жк], м. ”Р.”, с площ 451 кв.м. и обективно съединеният с него иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 7 200 лв., представляваща обезщетение за ползването на този имот без основание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: