О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 36 София, 03.02.2020 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4626 по описа за 2019 г. взе предвид следното Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. А. С., чрез адвокат Ц. В. А., срещу въззивно решение №3158/02.05.2019 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 7520/2018 г., допълнено в частта за разноските с определение № 22762/03.10.2019 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна М. С. С. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, осъдил М. А. С. да заплати на М. С. С., на основание чл. 79 във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, сумата от 14 100 лева, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на наемна цена по договор от 05.02.2015 г. за наем на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. .., ет. .., ап. ..., за периода от 15.02.2015 г. до 15.02.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2016 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводни разноски в размер на 1974 лв., сторени в първа инстанция. (диспозитивът на въззивното решение е непрецизен – предметът е очертан с „обжалваната част“, а коя е тя следва да се установява от мотивите) Ответникът по иска М. А. С. е осъден да заплати на адвокат Г. Ц. Л. сумата от 953 лева, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за процесуално представителство на ищеца М. С. С. във въззивното производство. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между М. С. С., в качеството му на наемодател и М. А. С., в качеството му на наемател, е сключен договор за наем на описания в исковата молба недвижим имот от 05.02.2015 г. Съгласно чл. 1 от Раздел I от същия, наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване апартамент №..., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Срещу предоставеното ползване наемателят се е задължил да заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на 600 лева (чл.5), а в случай, че имотът бъде преотдаден и/или преотстъпен на друго лице за съвместно и/или самостоятелно ползване, наемателят дължи месечната наемна цена в двоен размер (чл.4). Съдът установил, че наемодателят е изпълнил задължението си да предостави на наемателя ползването на имота. Съдът намерил, че за периода на действие на договора за наем имотът се е ползвал както от ответника, така и от други лица, като обосновал този свой извод на показанията на свидетеля М. (домоуправител на сградата, в която се намира имота) като възприел същите за последователни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Установено е, че всяка от страните по делото е представила в първоинстанционното производство копие от договор за наем с една и съща дата - 05.02.2015 г., но с различно съдържание. На страните е указано да представят оригинала на договора за наем, от който се черпят права. Само ищецът М. С. С. е предоставил в открито съдебно заседание от 31.05.2018 г. оригинала на договора за наем, копие от който е представен с исковата молба и първоинстанционният съд е констатирал пълна идентичност на оригинала и копието. Ответникът М. А. С. не е предоставил оригинала на предоставеното с отговора на исковата молба копие от договора за наем нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. Поради това съдът, на основание чл. 183, изр. 2 ГПК, изключил от доказателствата по делото представения от ответника препис от договора за наем. Съдът направил извод, че страните са обвързани от договора за наем, представен от ищеца с исковата молба. Приел, че ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на наемната цена, поради което осъдил М. А. С. да заплати на М. С. С., на основание чл. чл. 79 във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, сума в размер на 14 100 лева. Касаторът обосновава допускане до касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. Въпросът допустимо ли е съдът да изгради решаващите си изводи единствено на писмен текст, който не е подписан и неподписан текст има ли характера на документ, е неотносим към постановеното от съда. По делото са представени два наемни договора, сключени между страните, и двата са подписани, като никой от подписите не е оспорен – напротив, има изрични изявления на страните, че са подписали и двата документа; спорът е по кой от тях са действително уредени наемните отношения. Само за пълнота, следва да се посочи, че наличието на подписи квалифицира документите като подписани и неподписани, а не е определящо за това дали вещта е документ или не. Следващият повдигнат правен въпрос е - допустимо ли е съдът в решаващите си мотиви да кредитира дадено доказателство поради това, че е представено в оригинал, а да не кредитира друго поради това, че е представен официално заверен препис от него и не се оспорва от другата страна, че такъв документ съществува. Касаторът обосновава противоречие на изводите на въззивния съд с решение № 362/15.07.2010 по гр.д. № 536/2010 г. на ВКС, II г.о.; решение №766/03.02.2011 г. по гр.д. №1590/2009 г. на ВКС, I г.о. и решение № 130/19.07.2017 г. по гр.д. №4258/2016 на ВКС, IV г.о. Въпросът (с известни уточнения) е включен в предмета на спора. Официално заверен препис по делото не е представен на който и да е документ. Не става реч и за некредитиране на някои от документите (предполага анализ на същия като доказателство). Уточнен, относимият процесуалноправен въпрос е дали съдът може да изключи по реда на чл. 183 ГПК копие на представен по делото документ, когато страните не спорят, че такъв съществува, със съдържание и авторство, идентични с копието. В посочените съдебни актове няма дадено тълкуване, което обуславя хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като подвъпрос е поставен този относно условията за приложението на чл. 183 ГПК, като се твърди противоречие с решение № 362/15.07.2010 г. по гр.д. № 536/2010 г. на II г.о.: нужно ли е изрично искане на страна по делото за представяне на оригинал на писмен документ и изрично определение на съда, че изключва копието от доказателствения материал поради непредставяне на оригинала. Въззивният съд не се е произнесъл според посоченото разрешение, което сочи на основанието за допускане на касационно обжалване и по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът допустимо ли е районен съд с доклада си да разпредели доказателствената тежест върху една от страните, а въззивният съд с решението си да приеме, че доказателствената тежест следва да бъде разпределена на другата страна и, че тази страна не е провела успешно доказване, е поставен във връзка с извода на съда, че доказателствената сила на авторството на договора, представен от ищеца, не е оборена. Доколкото изобщо липсва спор за авторство и на двата документа по делото, въпросът е неотносим към крайния резултат по делото. В заключение, касационно обжалване следва да се допусне. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №3158/02.05.2019 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 7520/2018 г. УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 282 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: