4 6 Р Е Ш Е Н И Е № 165 гр. София,10 октомври 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря…….........….Марияна Петрова….......……и в присъствието на прокурора…..................…...Кирил ИВАНОВ…...….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 584 по описа за 2017 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. Г. Л. чрез защитниците му - адвокати И. Р. и З. Р. – К. срещу решение № 125 от 15.03.2017г. по внохд № 1301/16г. на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в. С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Материалната незаконосъобразност се твърди поради недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна. Развити са доводи за липса на причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат, за постановяване на осъдителен съдебен акт въз основа на предположения и за неправилна оценка на предприетата от подсъдимия маневра. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения е подкрепен със съображения за липса на цялостен анализ на доказателствата; на отговор по направените от защитата възражения и не разкриване на обективната истина по делото. Направените с касационната жалба при условията на алтернативност искания са за оправдаване на подсъдимия Л. или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. В съдебното заседание пред настоящата инстанция касационната жалба се поддържа лично от подсъдимия и адв. Р.-К. по изложените в нея съображения. Частните обвинители В. Й. Г., И. М. М.-Г., К. В. Г. и В. В. Г. не се явяват и не се представляват. От повереника на частните обвинители адв. С. е постъпило писмено становище за неоснователност на подадената касационна жалба, съдържащо искане за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение. Представителят на ВКП е на становище за неоснователност на подадената касационна жалба и оставяне в сила на обжалвания съдебен акт при отсъствие на посочените с касационната жалба основания. В последната си дума подсъдимият Л. заявява, че е невинен. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 24 от 19.10.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 606/16 г. на Софийския окръжен съд, подсъдимият А. Г. Л. е признат за виновен в това, че на 12.09.2014 г. около 10.30 часа на регулирано с пътни знаци „Т" образно кръстовище, образувано между първокласен път № 6/ПП №6/ от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 155-ти +125 м., землището на [населено място], общ. Г.М., обл. Софийска и общински път втора категория с № S., водещ към гара С., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "О.", модел „К." с per. [рег.номер на МПС] , движейки се по общински път втора категория с № . в посока от гара С. към ПП № 6, е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 50, ал.1 от ЗДвП и в чл. 46 ал.2 от ППЗДвП, като деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 1,2 %о и по непредпазливост е причинил — смъртта на В. В. Г. от [населено място], поради което и на основание чл. 343, ал. 3 пр. 1, б."б", пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в законна сила, като го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение да е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Със същата присъда А. Г. Л. е осъден да заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски. На основание чл. 111, ал. 2 от НПК съдът е постановил връщане на веществените доказателства на собствениците им след влизане на присъдата в законна сила. Въззивното производство пред Софийския апелативен съд е образувано по жалби на подсъдимия и частните обвинители В. Г. и И. М.-Г., като със сега обжалваното решение № 125 от 15.03.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1301/16 г. на Софийския апелативен съд, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Върховният касационен съд, като обсъди изложените доводи и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадената касационна жалба за неоснователна. От заявените съществени процесуални нарушения на първо място се сочи липсата на отговор по направените от защитата пред втората инстанция възражения. Прочитът на въззивната жалба установява акцент върху неправомерното поведение на пострадалия, характера на извършената от него маневра, причината за предприемането й, както и критика към изслушаните и приети по делото авто-технически експертизи. Изразено е и недоволство от кредитирането на показанията на заинтересованите, според защитата, свидетели Х. А. и Т. Д.. Развивани са и доводи за нарушение на закона, идентични с тези, направени и пред настоящата инстанция, а именно за недоказаност на обвинението, неизяснена причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия съставомерен резултат, както и за наличие на „случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК. Проверката на обжалвания съдебен акт не открива неизпълнени от страна на Софийския апелативен съд задължения по чл. 339, ал. 2 от НПК. Макар и лаконични, мотивите на въззивното решение (л. 8 и 9), съдържат ясен отговор на поставените въпроси в достатъчен обем. Независимо от декларираното съгласие с извършения от първата инстанция по-подробен доказателствен анализ, наличните по делото доказателства са обсъждани и проверявани във връзка с въпросите от кръга по чл. 102 от НПК. Извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него е изяснено по несъмнен начин в съответствие с изискването на чл. 302 от НПК. Доказателствената дейност на Софийския апелативен съд не нарушава изискванията на 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Механизмът на извършеното деяние и причинно-следствената връзка между същото и настъпилия съставомерен резултат са изведени след анализ и проверка за достатъчност и достоверност на наличната доказателствена основа. Годността на протокола за оглед на местопроизшествие не е оспорвана от страните в производството, като съдилищата основателно не са намерили причина за отхвърлянето на единичната и на тройната авто-технически експертизи. Заключенията на последните последователно и в пълна степен изясняват причините за настъпването на пътно транспортното произшествие. Отказът на съда да обсъжда различни хипотези за избягването му при друга скорост на мотоциклетиста, не извършване на маневра от негова страна или предприемане на друга такава е законосъобразен, тъй като съдебният акт не може да почива на предположения и следва да бъде мотивиран по съответен на установените по делото правнорелевантни факти начин. Обстоятелството, че въззивният съд се е солидаризирал с възприетата от първата инстанция фактическа обстановка не сочи на процесуално нарушение, а на липса на спор по тези факти. Прави впечатление също, че от страна на подсъдимия и защитата не са отправяни доказателствени искания пред Софийски апелативен съд, включително за допускане на нови експертни заключения, за поставяне на допълнителни задачи на вещите лица, за допълнителни разпити на свидетелите А. и Д. или за събиране на нови доказателства, които да могат да доведат до промяна в приетата от съдилищата идентична фактическа обстановка. При надлежно установени и доказателствено обезпечени факти, оплакването за неразкрита по делото обективна истина, не може да бъде прието. Лишено от основание е и твърдението за порок във вътрешното убеждение на съда. Формирането на последното подлежи на проверка от касационната инстанция като процес, включващ събиране, оценка и проверка на доказателствата, в който нарушения не се установяват. Голословно е и твърдението за неправилно приложение на материалния закон. Неправомерното поведение на пострадалия, движил се по пътното платно с 127 км/ч. при разрешена скорост от 60 км/ч. правилно не е разглеждано като обстоятелство, изключващо съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние. Същото следва да се отчита единствено при индивидуализацията на наказанието, което е и сторено от инстанционните съдилища. Съставът на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия е бланкетна норма, запълнена в обвинителния акт с нарушения на разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП. Наказателната отговорност на Л. е ангажирана за това, че на кръстовище не е пропуснал движещите се по пътя с предимство пътни превозни средства, както и за това, че не е предприел спиране на стоп – линията, при все че е бил длъжен съобразно с поставения пътен знак Б2. Изводът за обективна съставомерност на деянието не може да бъде разколебан и от защитната теза, според която ако пострадалият мотоциклетист не е навлязъл в насрещната лента за движение, а е останал в своята, удар не би настъпил. Преминаването на пострадалия в насрещната лента е било обусловено от поведението на подсъдимия, който не е осигурил предимство за движение на мотоциклета, навлизайки на главния път. Правно ирелевантен за отговорността на подсъдимия е въпросът дали предприетата от пострадалия маневра е „спасителна” или неправомерна. Престъпленията по транспорта имат за непосредствен обект обществените отношения, които осигуряват безопасността на транспортната дейност. Последната е източник на повишена опасност както за живота и здравето, така и за имуществото на гражданите. Поради това за съставомерността на деянието от обективна страна е необходимо изясняването на изпълнителното деяние, което в случая е извършено чрез действие – нарушение на посочените по-горе правила за движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП. Последното е в причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на В. Г.. Обстоятелството, че подсъдимият не предприел спиране при навлизането му в главния път ПП № 6 е установено както от експертните заключения, така и от показанията на двамата свидетели – очевидци на транспортното произшествие, А. и Д.. Неизпълнението от страна на Л. на задължението да спре на стоп линията и да предприеме извършването на маневра, след като си осигури пълна видимост към пътния участък, в който смятал да продължи движението си, го е лишило от възможността да възприеме своевременно движещия се по главния път с висока скорост пострадал мотоциклетист. Отказът на съдилищата да приемат извършеното деяние за „случайно” по смисъла на чл. 15 от НК е законосъобразен. Случайното деяние се отличава от непредпазливото по това, че деецът не съзнава конкретната възможност за настъпването на общественоопасните последици, като няма задължение и да ги предвиди, докато в конкретния случай, субективната съставомерност на извършеното непредпазливо деяние поради проявена престъпна небрежност е изведена коректно с оглед съществуващите за подсъдимия нормативно установени задължения като водач на МПС и възможностите му да предотврати настъпването на пътно транспортното произшествие и произтичащия от него вредоносен резултат. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 125 от 15.03.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1301/16 г. на Софийския апелативен съд, НО – 1 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: