Ключови фрази
Частна касационна жалба * установителен иск за собственост * давностно владение * придобивна давнност * служебно начало * изменение на иска


5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545

С., 7.07. 2014 г.



Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на втори юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 3852/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. К. А. чрез пълномощник адв. Н. Н. - Софийска адвокатска колегия против въззивно определение № 1040 от 13.05.2014 г. по ч. гр. дело № 1629/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 24.02.2014 г. по гр. дело № 6212/2013 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по установителния иск за собственост на В. К. А. и З. А. А. против А. И. Б. и Д. П. Б. на основание чл. 299, ал. 2 ГПК -непререшаемост на спор разрешен с влязло в сила решение.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос - задължен ли е съдът при предявен установителен иск за собственост на основание давностно владение да съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК изтеклата след предявяването на иска придобивна давност към датата на устните състезания по делото или като факт обуславящ основанието на иска може да бъде преценена само след надлежно изменение на основанието на вече предявения иск от ищеца и в тази връзка преклудира ли се от силата на присъдено нещо на решението по делото, изтеклата след предявяването на иска придобивна давност или същата като новонастъпил факт представлява ново основание, по което ищецът може да предяви нов/отделен иск, ако не се е позовал на нея, чрез изменение на основанието по вече предявения иск, не е включена в предмета на делото и съдът не се е произнесъл по нея. Жалбоподателят се позовава на представена съдебна практика на ВКС, чрез която обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците А. И. Б. и Д. П. Б. чрез пълномощник адв. В. Б. - Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорват частната касационна жалба. Поддържат, че те се явяват правоприемници по смисъла на чл. 298, ал. 2 ГПК, поради което влязлото в сила решение, с което е отхвърлен установителният иск за собственост на основание давностно владение на жалбоподотеля и конституираната като съищец негова съпруга против праводателите на ответниците се явява задължително не само за праводателите, но и за техните правоприемници - настоящи ответници.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по - нататашното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Прието е с обжалваното определение, че при предявен установителен иск за собственост на недвижим имот по давност, спорът дали претендираното от ищеца право съществува се разрешава със сила на присъдено нещо към приключване на устните състезания на съдебното дирене и решаване на делото, а не към минал момент - изтичане на 10 годишния давностен срок, като с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК е прието, че следва да се съобразят всички факти относими към спорното право настъпили след предявяването на иска от значение към неговото пораждане или погасяване. Съдът се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС установена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, според която, ако по две дела заведени между едни и същи страни, за един и същи имот, ищецът се позовава на придобиване на имота по давност, то идентичност на делата не би била налице само, ако ищците се позовават на упражнено владение в период изтекъл след приключване на устните състезания по предходното дело - определение по ч. гр. дело № 4340/2013 г. четвърто г. о., ВКС. Тези съображения са отнесени към данните по настоящето дело като е прието, че давностният период на който се позовава ищецът по настоящето прекратено дело (20.01.2005г.-21.01.2010г.) е изтекъл преди устните състезания във въззивната инстанция (27.10.2011г.) по предходното дело, поради което спора дали към приключване на съдебното дирене и решаване на делото ищецът е бил собственик на имота по давност е преклудиран от силата на присъдено нещо и влязлото в сила въззивно решение, отхвърлящо иска.
Поставените в изложението правни въпроси са от значение за изхода на делото, имат отношение към допустимостта на предявения иск и в този смисъл са включени са предмета на спора, касаят решаващите мотиви на съда за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска, поради което следва да се допусне касационно обжалване.
Въпросите се свеждат до това, дали съдът може да съобрази факти и обстоятелства настъпили след предявяването на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, ако те не са въведени в предмета на спора с исковата молба или чрез изменение на иска, респ. могат ли тези факти да бъдат предмет на отделен иск и следва да бъдат обсъдени в контекста на конкретния казус.
Според представената от жалбоподателя съдебна практика на ВС и ВКС основанието на установителния иск за право на собственост основано на давностно владение са обстоятелствата относно владението, чийто период е определен с начален и краен момент. П. давност е въздигнат от закона в юридически факт, с който се свързва настъпването на правните последици по чл. 79, ал. 1 ЗС. Затова с исковата молба следва да се конкретизира периода, през който е упражнявано владението и е изтекъл срокът на придобивната давност - най-късно към момента на предявяването на иска за собственост. Периодът на давностното владение е основанието на установителния иск за собственост, основан на този придобивен способ и позоваването на нов период, различен от първоначално заявения може да стане само по пътя на изменение на основанието на иска в рамките на предвидения в закона преклузивен срок (чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./; чл. 214 ГПК). Продължилото и след предявяването на иска владение, в случай че такова е налице, не би могло да се съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК (чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./) като факт настъпил след предявяването на иска от значение за спорното право. Законът има предвид такива факти, които макар и съществували в хода на съдебното производство се съдържат в заявеното от ищеца основание на предявения иск, но не и такива, които сами по себе си обосновават ново основание и затова могат да бъдат релевирани само чрез предявяване на нов иск. В този смисъл решение по гр. дело № 8/72 г. на ОСГК на ВС; решение по гр. дело № 1310/2007г. на Софийски окръжен съд, влязло в сила с определение по гр. дело № 4454/2008 г. на ВКС, първо г. о.; определение по гр. дело № 221/2009г. четвърто г. о. ВКС.
По делото е установено, че с решение по гр. дело № 4193/2007г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 17.04.2013 г., когато е оставено в сила с решение по гр. дело № 708/2012 г. на ВКС, е отхвърлен предявения от В. К. А. (настоящ жалбоподател) с участието на съпругата му З. А. А. иск да се призна е за установено по отношение на ответниците Н. Д. и Ц. С., че ищецът е собственик на основание давноство владение (за период на владение въведен с исковата 17.07.1991 г. - 09.11.2005г. - предявяване на иска) на апартамент № 7, на първи етаж, находящ се в [населено място], [улица].
С настоящата искова молба ищецът - жалбоподател е предявил установителен иск за собственост на основание давноство владение установено в периода 20.01.2005 г. - 21.01.2010г. с ответници правоприемниците на ответниците по предходното дело по договор за покупко-продажба на апартамента извършена в процеса на предходното дело.
За да прекрати производството по настоящето дело съдът е приел, че давностният период на който се позовава ищецът 20.01.2005г. - 21.01.2010г. е изтекъл преди устните състезания във въззивната инстанция (27.10.2011г.) по предходното дело, поради което спора дали към приключване на съдебното дирене и решаване на делото ищецът е бил собственик на имота по давност е преклудиран от силата на присъдено нещо и влязлото в сила въззивно решение, отхвърлящо иска по предходното дело.
Изводите за недопустимост на иска са неправилни.
Както се посочи в отговора на поставения въпрос, периодът на давностно владение е основанието на установителния иск за собственост и позоваването на нов период, различен от първоначално заявения може да стане само по пътя на изменение на основанието на иска или чрез предявяването на нов иск. Спорът дали претендираното от ищеца право съществува се разрешава със сила на присъдено на присъдено нещо към приключване на устните състезания на съдебното дирене и решаване на делото, според фактическите основания въведени с исковата молба, т. е. с решението по предходното дело е отречено със сила на присъдено нещо правото на собственост на ищеца на основание давностно владение за периода от 17.07.1991 г. до 09.11.2005 г. - предявяване на иска. Продължилото след предявяването на иска давностно владение не е въведено в предмета на делото чрез изменение на иска (това е видно от решаващите мотиви на решението) и не е могло да се съобрази от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Застъпеното в обжалваното определение виждане, че иска за собственост на основание давностно владение по настоящето дело за периода 20.01.2005г. - 21.01.2010г. е изтекъл преди устните състезания във въззивната инстанция - 27.10.2011г. по предходното дело, поради което е недопустим като преклудиран от силата на присъдено нещо на влязлото в сила въззивно решение за отхвърляне на иска е неправилен. Този период не е въведен като основание на иска в предмета по предходното дело по надлежния ред и не е преклудиран от силата на присъдено нещо с решението за отхвърляне на иска, нито е могъл да бъде съобразен от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което може да бъде основание на нов иск за собственост на основание давностно владение.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени като неправилно и делото се върне на Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1040 от 13.05.2014 г. по в. ч. гр. дело № 1629/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯВА въззивно определение № 1040 от 13.05.2014 г. по в. ч. гр. дело № 1629/2014 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 24.02.2014 г. по гр. дело № 6212/2013 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск.


ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ