10 Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 26 януари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП КАЛИН СОФИЯНСКИ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №377/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба от адв. Й. - защитник на подс. С. В. А., срещу присъда № 35 от 19.02.2020г. по внохд № 390/2020г. по описа на Софийски градски съд, пети въззивен състав. С присъда от 18.12.2019г., постановена по нохд № 16106/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 5. състав, подсъдимият С. В. А. е признат за виновен в това, че около 11.00 часа, на 16.05.2019г., в гр.С., на [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]си служил с табела с регистрационен номер СА/../ АК, издадена за друго моторно превозно средство - лек автомобил, марка „П.”, модел „306”, с номер на рамата /№/ – престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000лв. Със същата присъда подсъдимият С. В. А. е признат за невиновен в това, че на 16.05.2019г., около 11.00 часа, в [населено място], на [улица]на кръстовището с [улица], и с посока на движение от [улица]към [улица]управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „О”, модел „З.”, с номер на рама WOLOAHM758092247, което не било регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 305, ал. 6 от НК С. А. е признат за виновен, че с описаното деяние е извършил административно нарушение по чл. 140, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. Направените по делото разноски са били възложени в тежест на подсъдимия. Срещу първоинстанционната присъда са били подадени жалба от защитника на подс. А. и протест от прокурор при Софийска районна прокуратура, като е образувано внохд № 390/2020г. по описа на Софийски градски съд. По делото е постановена нова въззивна присъда № 35 от 19.02.2020г., с която е отменена първоинстанционната присъда по нохд № 16106/2019г. по описа на СРС и подсъдимият С. В. А. е признат за виновен в това, че около 11.00 часа, на 16.05.2019 г., в [населено място], на [улица]на кръстовището с [улица], с посока на движение от [улица]към [улица]си служил с табела с регистрационен номер СА /.../ АК, издадена за друго моторно превозно средство - лек автомобил, марка „П.”, модел „306”, с номер на рамата /№/, поради което и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на глоба в размер на 1 000лв. Подсъдимият С. В. А. е признат за виновен и в това, че на 16.05.2019г., около 11.00 часа, в [населено място], на [улица]на кръстовището с [улица], и с посока на движение от [улица]към [улица]управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „О.”, модел „З.”, с номер на рама WOLOAHM758092247, което не било регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, поради което и на основание чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на глоба в размер на 1 000лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. С. А. е наложено едно общо най-тежко наказание – глоба в размер на 1 000лв., като на основание чл. 24 от НК е увеличено наложеното най-тежко наказание с Ѕ и окончателно наложеното наказание е глоба в размер на 1 500лв. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. В касационната жалба срещу новата въззивна присъда, подадена от защитника на подсъдимия А., се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, като присъдата се оспорва изцяло. Претендира се нарушение на материалния закон с признаването на подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като се посочва, че управляваното от него МПС има регистрация в Италия и тя важи и за България като държава – членка на ЕС, поради което неправилно е прието, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред. Излагат се съображения, че няма изискване МПС да има български регистрационни табели, както и че това превозно средство е придобито от стопански субект, на който подсъдимият е собственик и управител. Пак в насока оспорване на приложението на материалния закон от въззивната инстанция се правят доводи, че деянията осъществяват хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Правят се оплаквания за прекомерна завишеност на наложените на подсъдимия наказания за двете престъпления, както и се оспорва увеличаването на определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК. В условията на алтернативност се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд със задължителни указания за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, за намаляване на наложените наказания на предвидения в закона минимум без приложение на чл. 24 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. А. – адв. Е. Й., поддържа доводите, релевирани в касационната жалба. Акцентира върху съображенията за несъставомерност на извършеното предвид чл. 9, ал. 2 от НК, като посочва, че подсъдимият не е целял настъпване на вредоносен резултат, а деянието е било мотивирано от необходимостта да се предотвратят други вреди, както и е свързано с бездействие на органите на КАТ за своевременно предоставяне на регистрационни табели при навременно направено искане за това. Защитникът подчертава и съображенията за явна несправедливост на наложените наказания и увеличаването на определеното общо наказание. Поддържа направените алтернативни искания. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Счита за правилна преценката на въззивния съд, че извършените от подс. А. дейния са престъпни, както и че наложените наказания са справедливи. Пледира атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Подсъдимият С. А. в лична защита посочва, че не е имал за цел да нарушава закона, като е било необходимо да премести автомобила от мястото, на което е бил оставен. Моли за отмяна на присъдата на въззивния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационната жалба, съображенията на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Подадената касационна жалба е процесуално допустима като подаден срок от процесуално легитимирано лице. Със същата се обжалва изцяло постановения от въззивния съд съдебен акт, както по осъждането на А. за извършено престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, така и по чл. 345, ал. 2 от НК. Независимо от това, че съдебният акт на СГС е формулиран като присъда, както и че е посочена възможността той да бъде атакуван пред ВКС, се налага обсъждане на допустимостта той да бъде предмет на касационна проверка в неговата цялост. Това е необходимо, понеже предмет на касационно обжалване могат да бъдат само лимитативно изброените в чл. 346, ал. 1, т. 2 от НПК актове. Преценката на същността на постановения от въззивния съд акт сочи, че касационната му проверка е недопустима в частта, в която съставът на СГС е отменил първоинстанционната присъда, признал е подс. А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК и му е наложил наказание глоба в размер на 1 000лв. Това е така, понеже в тази си част актът няма характер на нова въззивна присъда, по отношение на каквато би било допустимо касационно обжалване. Независимо че СГС е постановил присъда по отношение на това обвинение и че е посочил цялостна обжалваемост на присъдата, в частта, относно произнасянето по обвинението срещу А. за престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, съдебният акт има изменителен характер. Поначало не е трябвало първоинстанционната присъда да се отменя в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание, и да се постановява нова такава по реда на чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК. Това е така, защото подсъдимият не е бил оправдан от първата инстанция по това обвинение, а е бил признат за виновен в извършването на инкриминираното престъпление. С оглед осъждането на подсъдимия и по обвинението за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, обуславящо съгласно чл. 78а, ал. 7 от НК неприложимост на чл. 78а, ал. 1 от НК, въззивният съд е бил поставен пред необходимост да отмени постановеното от районния съд освобождаване на подс. А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Необходимо е да се посочи, че възможността въззивният съд да отмени приложението на чл. 78а от НК не е изрично уредена в разпоредбите на раздел ІІІ, глава двадесет и първа от НПК. В тези случаи в практиката се приема, че следва да се процедира по най-близкия процесуален ред, а именно визирания в чл. 337, ал. 2 от НПК- чрез изменение на първоинстанционната присъда, като се отмени освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, а на подсъдимия се определи съответното наказание по НК по общите правила за индивидуализация на наказанието. Правомощията на въззивния съд по чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. чл. 334, т. 2 от НПК в разглежданата хипотеза са неприложими, тъй като въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 и 2 не са разрешени от двете инстанции по противоположен начин /в този смисъл, Решение № 146 от 11.10.2018г. на ВКС, Второ НО/. По тези съображения ВКС намира, че не са налице предпоставки за проверка по същество на атакувания съдебен акт на Софийски градски съд в посочената част – по отношение на осъждането на подсъдимия по обвинение за извършено престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК и наложеното му наказание глоба. В чл. 346, т. 2 от НПК се съдържа формулировката, сочеща подлежащите на касационен контрол съдебни актове. Според нея, на касационна проверка подлежат „новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция” (освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК). Обсъжданата норма има предвид не всички актове, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, а само новите присъди – тези, постановени по реда на чл. 336 от НПК, с които се отменя присъдата на първоинстанционния съд и се постановява нова такава. Това са случаите, когато е приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление, при наличието на съответен протест и ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; когато е осъден оправдан от първата инстанция подсъдим при наличието на съответен протест и съответно обвинение; когато е оправдан осъден от първоинстанционния съд подсъдим. По отношение на обвинението по чл. 345, ал. 1 от НК подс. А. е бил признат за виновен от първата инстанция и със съдебния си акт въззивният съд не се е произнесъл за пръв път по вината му, а е отменил приложението на чл. 78а от НК поради липсата на предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност за това престъпление, като е определил наказание за извършеното престъпление. Видно е, че в обсъжданата част присъдата има изменителен характер и по естеството си представлява въззивно решение, което е извън обхвата на касационния контрол. Изложените съображения сочат, че предмет на касационен контрол е само частта от присъдата, с която е отменена първоинстанционната такава и подс. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Извършената от ВКС проверка за наличието на наведените в касационната жалба основания по отношение на тази част от въззивната присъда сочи на извод, че тя е ОСНОВАТЕЛНА, но не по отношение на всички наведени съображения. По делото не е имало спор по фактите и тяхното установяване в съответствие с правилата за доказване. Спорът в хода на инстанционното разглеждане на делото е по приложението на материалния закон. Двете съдебни инстанции са приели, че на инкриминираните дата и място подс. А. е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, установен в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Доводите в касационната жалба за несъставомерност на поведението на подсъдимия са лишени от основание. Фактът, че подс. А. е управлявал л.а. „О. З.“ по [улица], като на автомобила е бил поставена табела за регистрационен номер, издадена за друго превозно средство, а този автомобил не е бил регистриран и не е имал издадена за него регистрационна табела, е несъмнено установен от инстанциите по същество. В този смисъл са верни изводите им, че като е управлявал посоченото МПС подсъдимият не е изпълнил законовото изискване по чл. 140, ал. 1 от НПК превозното средство да е регистрирано и да е с поставени на определените места табели с регистрационния му номер съобразно реда, установен в цитирания подзаконов нормативен акт. Обстоятелството, че лекият автомобил е регистриран в Република Италия, сочено в касационната жалба, не сочи на несъставомерност на деянието. Това е така, понеже изискването на националния ни регламент /ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000г./ относно регистрацията на превозното средство е то да бъде регистрирано по установения ред и да участва в движението с поставени регистрационни табели. Наличието на регистрация на това МПС в друга държава-членка и нейното удостоверяване чрез съответен документ е само едно от изискванията за извършване на първоначална регистрация от собственика му в РБългария. Имат основание обаче съображенията на касатора за това, че извършеното не съставлява престъпление на основание чл. 9, ал. 2 от НК и изразеното от него несъгласие с приложението на материалния закон от въззивния съд. При извършване на проверката дали материалният закон е приложен правилно в рамките на установената фактология, настоящият съдебен състав намира за необходимо да обсъди предварително някои въпроси. Деянието, в извършването на което е обвинен А., е с посочени признаци, позволяващи неговото квалифициране като административно нарушение и като престъпление. Прочитът на съответните норми сочи, че е налице пълно съвпадение в обективните признаци, включени в съставите на административното нарушение и на престъплението. Сравнението на съставите на чл. 345, ал. 2 от НК и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП сочи, че едно и също деяние едновременно се третира като административно нарушение и престъпление, като разликите са в предвидената санкция и в процесуалния ред за налагането им, но не и в обективната страна на деянията. Липсват обаче установени в закона критерии, установяващи основанията за разграничаване на административното нарушение от престъплението. Без да се задълбочава в критики на законодателния подход при защитата на обществените отношения, свързани с безопасността на движението, предвид на направените констатации по отношение на посочените норми, съдебният състав счита, че във всеки конкретен случай следва да бъде преценена от решаващия съд степента на обществена опасност на извършеното като критерий за извод дали деянието съставлява престъпление или административно нарушение. Ако не се установява засягане на обществените отношения – обект на деянието, или това засягане е явно незначително, не е налице основен признак на престъплението, понеже деянието не е общественоопасно. Степента на обществена опасност на извършеното е обосноваваща вида на отговорността на извършителя в обсъжданите случаи – наказателна или административна. За да признае подс. А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и да му наложи съответно наказание, въззивният съд не се е съгласил с изводите на първата инстанция за наличие на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Изводите му за степента на обществена опасност на извършеното обаче се основават единствено на това, че двете деяния, в които е обвинен подсъдимият, засягат „широк комплекс обществени отношения“, че управлението на МПС без регистрация и използването на чужда регистрационна табела не разкриват различие от типичните случаи на това престъпление, както и че подсъдимият като лице, извършващо търговия с коли, е добре запознат с предписанията на закона. Така изложените съображения не обективират дължимата задълбочена преценка на степента на обществена опасност на всяко едно от извършените от подсъдимия деяния. Липсват и доводи, обосноваващи несъгласието с мотивите на районния съд, аргументирали крайния му извод, че извършеното от А. – управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред, не съставлява престъпление, но осъществява състав на административно нарушение. Проверката на приложението на материалния закон в подлежащата на касационен контрол част от въззивната присъда сочи на неправилна преценка, че с поведението си подс. А. е осъществил състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Контролираният съд не е преценил правилно дали извършеното деяние притежава степента на обществена опасност, която да го квалифицира като престъпление. Без съмнение, като е управлявал МПС – л.а. „О. З.“, което не е надлежно регистрирано, по [улица]на инкриминираната дата, С. А. формално е осъществил признаците от обективна и субективна страна на престъплението, в което е обвинен. Само че установените обстоятелства в случая сочат на малозначителност на деянието по чл. 9, ал. 2 от НК, което изключва престъпния му характер. В доктрината и в съдебната практика е изяснено, че деянието, което привидно осъществява признаците на състав на престъпление, е малозначително в две хипотези – когато не е общественоопасно въобще или когато обществената му опасност е явно незначителна, понеже степента на засягане на защитените обществени отношения е незначителна. За да се прецени дали се изключва основен признак на престъплението съобразно чл. 9, ал. 2 от НК, е необходима внимателна преценка на всички елементи от състава на престъплението. В тях се включат характеристиките на начина, времето и мястото на извършване на деянието, както и данните за личността на дееца, макар последните да не са от решаващо значение, доколкото водещото са неговите обективни характеристики. Обосноваването на извод дали дадено деяние е малозначително, предполага оценка на обстоятелствата, сочещи на обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обществените отношения- обект на посегателство, а също и субективните му характеристики извън вината – подбуди, мотиви. Тези принципни положения, отнесени към настоящия случай, дават основата за аргументиране на преценка, че извършеното от подсъдимото лице деяние е малозначително поради явната незначителност на обществената му опасност, а следователно не е престъпно. Престъплението, в което е обвинен подс. А. е формално, не се изисква настъпване на конкретни вредни последици, така че за наличие на общества опасност или за нейната степен се съди по засягането на защитените обществени отношения. Обектът на посегателство действително е комплексен, понеже защитава безопасността при осъществяване на транспорта. Много ниската степен на засягане на този правно защитен обект обаче се обосновава от конкретните характеристики на деянието. Обстоятелствата, които подкрепят този извод са няколко. Едно от тях е, че нарушението във връзка с регистрацията на автомобила касае първоначална такава и не е свързано с хипотези на административно прекратяване на регистрация. Подсъдимият, макар и собственик на автомобила, го е закупил с цел продажба и го е управлявал само във връзка с неговото преместване. Също така А. упражнява търговска дейност по покупко-продажба на автомобили и като управител на дружеството е кандидатствал, получавал и ползвал временни табели за регистрация за автомобили втора ръка, които е имал право да поставя на различни автомобили за тяхното придвижване на територията на страната. Към момента на деянието, макар да е кандидатствал своевременно за издаване на временни регистрационни табели, такива са му били предоставени едва през м. май 2019г. Следователно, управлението на МПС без надлежна регистрация е с инцидентен характер, на фона на правомерно упражняване на дейността, свързана с търговия с автомобили. В допълнение, А. е с чисто съдебно минало, нарушенията му като водач не са тежки и са с голяма давност, което дава възможност за извод за изключително ниската му степен на обществена опасност. Изложените обстоятелства, установени по делото, мотивират извод, че деянието, извършено от подс. А., макар формално да осъществява признаците на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, показва явно незначителна степен на обществена опасност. Тази явно незначителна степен на обществена опасност изключва престъпния му характер и обосновава оправдаването на С. А. за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Поради това, съображенията във връзка с приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, изложени в касационната жалба, са основателни и са налице основанията за отмяна на въззивната присъда в тази част и признаване на подсъдимия за невиновен в рамките на установената фактология, понеже деянието не съставлява престъпление - чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Налице са основанията за упражняване на правомощието на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК. След като се установява необходимостта от отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, доколкото извършеното деяние съставлява административно нарушение, предвидено в ЗДвП, то на А. следва да бъде наложено административно наказание за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Адекватно на извършеното нарушение и неговата тежест е глоба в размер на 200лв. и лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Последица от отмяната на присъдата в частта относно осъждането на С. А. за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и оправдаването му по това обвинение, е отмяната на присъдата в частта относно приложението на чл. 23 и чл. 24 от НК. Доколкото въззивната присъда в частта, касаеща престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК, не може да бъде предмет на касационен контрол, нейната правилност може да бъде проверена по реда на глава тридесет и трета от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява въззивна присъда № 35 от 19.02.2020г. по внохд № 390/2020г. по описа на Софийски градски съд, пети въззивен състав, в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда по нохд № 16106/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 5. състав и подсъдимият С. В. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и е осъден на глоба в размер на 1 000лв. Признава подсъдимия С. В. А. за невиновен и го оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му налага административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП Отменява присъдата в частта, с която на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. С. А. е наложено едно общо най-тежко наказание – глоба в размер на 1 000лв. и на основание чл. 24 от НК е увеличено наложеното най-тежко наказание на глоба в размер на 1 500лв. Оставя в сила присъдата в частта относно разноските. Оставя без разглеждане касационната жалба срещу присъда № 35 от 19.02.2020г. по внохд № 390/2020г. по описа на Софийски градски съд, пети въззивен състав, в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда по нохд № 16106/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 5. състав и подсъдимият С. В. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК и е осъден на глоба в размер на 1 000лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.