Р Е Ш Е Н И Е № 237 гр.София , 30 януари 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Тома Комов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1051/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.К. и адв.Д., защитници на подсъдимия Х. И. Х., против решение №197 от 14.05.2018 г., постановено по внохд №233/2018 г. на Софийски апелативен съд. В касационната жалба е посочено, че се обжалва въззивното решение , само в частта относно обвинението по чл.116 от НК, като се релевират всички основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за съществени процесуални нарушения се обосновава с :1. липсата на мотиви, доколкото апелативният съд не е дал отговор на многобройните оплаквания на защитата срещу първоинстанционната присъда и е оставил без обсъждане редица възражения относно фактите по делото; 2. игнориране обясненията на подсъдимия, необсъждане на заключението на биологическата експертиза №312-Б/2014 г. и на СМЕ за констатираните увреждания по подсъдимия, както и на показанията на свидетелите С., Я.Д., К., Л., А., от които се установява, че подсъдимият двукратно е бил пребит и че при първия побой е имало силно кръвотечение; 3. липса на обсъждане на противоречията между свидетелските показания на лицата, които са се намирали на спирката, относно количеството изпит алкохол и съпоставянето им с експертното заключение за степента на алкохолно опиване на пострадалите. Основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се аргументира с противоречиви и взаимно изключващи се мотиви в частта относно приложението на чл.116 от НК, с необсъждане на възраженията на защитата за субективна несъставомерност на деянието, с неправилност на извода на съда, че опит за убийство може да се извърши и при евентуален умисъл. Изложени са съображения и относно явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. По делото е постъпило възражение от адв.О., повереник на частния обвинител и граждански ищец В. Б., в което се изразява становище, че не са налице посочените в касационната жалба основания. Развити са подробни съображения относно липсата на твърдените от защитата съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закони и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се да бъде потвърдено въззивното решение. В съдебното заседание пред ВКС,защитниците на подсъдимия Х. поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Адв.Д. акцентира на касационното основание по чл.348 ал.1 т. 2 от НПК, намерило израз в липсата на мотиви към въззивното решение,поради необсъждане на съществени доводи и възражения на защитата.Твърди се накърнено право на подсъдимия на защита и справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ. От своя страна, защитникът адв.К. поставя акцент на балистичната експертиза и неизяснения въпрос, дали ако подсъдимият е стрелял във въздуха, при установените разлики в диаметрите на боеприпасите и цевта на оръжието, е възможно поразяване на пострадалите лица. Според адв. К. този въпрос е възможно да бъде изяснен само чрез експертиза, каквато отсъства по делото. Повереникът на гр.ищец и частен обвинител В. Б.-адв.О. счита касационната жалба за неоснователна, като заявява, че всички направени от защитата възражения са били предмет на обсъждане във въззивното решение. Поддържа становището си, отразено в изготвеното от него писмено възражение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и решението на САС-потвърдено. Гражданският ищец и частен обвинител Е. Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура не намира да са налице претендираните касационни основания от жалбоподателя.Счита ,че материалния закон е приложен правилно.По отношение на оплакването за липса на мотиви, посочва, че независимо от обстоятелството, че мотивите на въззивния съд не са особено подробни, те дават отговор на основните въпроси, свързани с авторството на деянията и доказателствата, които ги установяват. Приема, че наказанието не е явно несправедливо, даже го намира за изключително либерално, но поради липса на протест, заявява,че този порок не може да бъде поправен. Моли решението да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият Х. Х. моли за справедлива присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалби, писменото възражение на адв.О., становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №241 от 17.10.2017 г., постановена по нохд №1176/2015 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Х. И. Х. за виновен в това, че на 19.08.2014 г. в [населено място],[жк], [улица],на спирка на масов градски транспорт, направил опит умишлено да умъртви две лица Е. Ц. Т. и В. В. Б., като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини и е извършено по начин опасен за мнозина,поради което и на основание чл.116 ал.1 т.4 пр.3 и т.6 пр.1 във вр.с чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това ,че на същата дата и същото място без надлежно разрешение държал стандартен газово- сигнален пистолет марка „марка“,с премахната муфа на цевта,представляващ огнестрелно оръжие, поради което и на основание чл.339 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно десет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59 от НК е зачетено времето, през което подсъдимия Х. е бил с мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Подсъдимият е осъден да заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на по 8000 лв. на гражданските ищци Е. Т. и В. Б., ведно със законната лихва от датата на деянието, като искове са отхвърлени до пълните им предявени размери. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, както и тези,сторени от частния обвинител и гр.ищец В. Б.. По жалба, депозирана от защитниците на подсъдимия Х. Х., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №233/2018 г., приключило с решение №197/2018 г. от 14.05.2018 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като: наложеното на подсъдимия Х. наказание за престъплението по чл.116 ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК е било намалено на пет години лишаване от свобода; определеното общо наказание, на основание чл.23 ал.1 от НК, е било намалено на пет години лишаване от свобода; първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е бил определен на общ; размера на присъдените на Е. Т. и В. Б. обезщетения за неимуществени вреди е бил намален на по 4000 лв. за всеки от тях, както и размера на д.т. върху уважените граждански искове. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Оплакването за допуснато от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение, намерило израз в липса на мотиви на постановеното от нея съдебно решение, е основателно. Действително ВКС в редица свои решения е отбелязал /напр. Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС,І н.о./, че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Това обаче не го освобождава от задължението да даде задълбочен и аналитичен отговор на направените от страните възражения, като извърши собствена старателна преценка на доказателствените източници, с цел установяване или опровергаване на претендирани или оспорени от защитата факти. Това негово задължение изхожда от нормата на чл.339 ал.2 от НПК, според която въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата/протеста, тогава, когато тя потвърждава присъдата. С други думи, след като защитниците на подсъдимия оспорват определени факти, които са били приети за установени от първата инстанция, или пък твърдят, че са налице други- пренебрегнати /относими към предмета на доказване/, въззивният съд дължи нов, критичен анализ на доказателствените източници, които имат отношение към изясняването им, последван от конкретни и убедително защитени изводи. Това е така, не само защото САС е длъжен да спазва разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК, провеждайки обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, с цел разкриване на обективната истина, но и защото той е последна инстанция по фактите. По настоящото дело, апелативният съд е бил дотолкова пестелив в мотивите си, че на практика отсъстват такива. След като е описал фактическата обстановка, такава, каквато е била приета от първостепенния съд и е изброил доказателствените източници, САС се е задоволил единствено с формалното и декларативно отхвърляне на доводите на защитата, т.е произнасянето на съда не е преминало през необходимия контрол на правилността на оспорената присъда и не е изпълнило пълноценно задачата си за проверка на фактите и доказателствената им обосновка. Следва да се отбележи, че настоящото дело се отличава със сериозна фактическа сложност, а същевременно и с наличието на обилен доказателствен материал /в голямата си част нееднозначен/, което е изисквало отделянето на по-голямо внимание при анализа на доказателства и доказателствените средства и тяхното прецизно и задълбочено обсъждане. Ето, защо формалния подход на САС към тях, е напълно неприемлив. Впрочем, в касационната жалба се поставят редица въпроси, свързани с фактите по делото, които са били предложени на вниманието на апелативния съд и които не са получили своя отговор, въпреки, че тяхното обсъждане е от компетентност единствено на съда по същество. Липсата на мотиви в тази насока, лишава настоящата инстанция от възможността изобщо да провери дали са спазени процесуалните и логическите правила при формиране на оценката на доказателствения материал от въззивния съд. Касационната инстанция макар и да не навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на решаващия съд, контролира правилността на процеса на формирането му. За пълнота на изложението, ВКС намира за необходимо да маркира следното: 1. в хода на първоинстанционното съдебно следствие е била изготвена и приета Комплексна съдебномедицинска и балистично-трасологична експертиза, според която „при съпоставяне на диаметъра на сачмата с вътрешния диаметър на канала на цевта на оръжието се установява различие- сачмата е с 1 мм по-малък диаметър и няма плътен контакт с канала на цевта“, което води до по-ниска начална скорост, т.е намалява се ускорението, далекобойността, прецизността на изстрела и поразителния ефект. „При изстрел от разстояние по-голямо от 100 см., вероятността за отклонение в треакторията на снаряда е в по-голям диапазон“. В тази връзка, разрешаването на въпроса, поставен от защитата, за отклонението в треакторията на боеприпаса при изстрел, съпоставено с дистанцията на изстрела, която по експертен път е установена на по-голяма от 100 см., е бил от изключителна важност за проверка обясненията на подсъдимия, касаещи начинът на произвеждане на стрелбата-във въздуха. В тази насока, отговорът, даден от САС, се отличава с нелогичност. В мотивите си съдът е записал, „…следва да бъдат отхвърлени и твърденията, че подсъдимият е стрелял във въздуха, а следствие на техническото състояние на пистолета, сачмите са се отклонили и променили треакторията си и са улучили пострадалите. Това твърдение се опровергава от заключението на балистичната експертиза и обективно установените наранявания на пострадалите, които отхвърлят такава възможност“. Апелативният съд не е взел отношение по променената треактория на изстрела, с оглед особеностите на оръжието, а оттам и по генералното възражение на защитата за липса на прицелна стрелба. Вместо това се е позовал на заключение, каквото експертизата не е дала, от една страна, а от друга на обективните наранявания по пострадалите, именно по отношение на които е претенцията, че са получени в резултат на отклонение в треакторията на изстрелите. Във връзка с изложеното, следва да се отбележи, че ЕСПЧ по-няколко дела е приел, че явната несвързаност на мотивите, макар и да не представлява пълна липса на мотиви, следва да се квалифицира като произвол /T. v.R.,§§59-63/. 2. в жалбата пред САС и в тази, пред настоящия съд, е взето отношение по въпроса за нанесения първи побой над подсъдимия и свързаното с него обилно кървене, като са посочени множество доказателствени източници, които действително не са били анализирани от апелативния съд. Във фактите по делото, контролираната инстанция е приела, че „в резултат на упражненото спрямо него насилие и порезната рана на дясната му ръка, подсъдимият кървял обилно“. Липсва какъвто и да е било анализ на заключението на СМЕ относно нараняването, което може да предизвика обилно кървене и несъвпадението му с порезната рана на дясната ръка. Всъщност кръвотечението действително би могло да бъде резултат и от нараняването на ръката, но доколкото съдът не притежава медицинска компетентност, е било необходимо въпросът да бъде изяснен чрез преразпит на вещото лице- съдебен лекар / нещо, което нито първата, нито втората инстанция е сторила/, а не на базата на предположения. По-нататък, липсата на мотиви се извежда и от изключително обърканите и противоречиви правни аргументи относно субективната страна на престъплението по чл.116 от НК, отразени в атакуваното съдебно решение. Следва да се отбележи, че доколкото убийството е приключило във фазата на опита, е възможен само пряк умисъл. Когато деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност и смъртта на пострадалия, но въпреки това извършва деянието, е налице убийство, извършено с пряк умисъл /ППВС №2/1957 г/. По настоящото дело, съдът при разглеждане на правната страна на престъплението по чл.116 от НК и при отговора на възраженията на защитниците на подсъдимия за субективната му съставомерност, двукратно е записал, че „подсъдимият е искал или допускал причиняването на смъртта на някои от тях“. Такава правна конструкция принципно е невъзможна- подсъдимият действа или при пряк умисъл, или при евентуален, а ако съда приеме, /както в случая/, че правната квалификация на деянието следва да бъде опит за убийство, той трябва да аргументира единствено наличието на пряк умисъл. Посочения по-горе цитат от решението на САС е в колизия и с извода му, че се възприема „определения от първоинстанционния съд алтернативен пряк умисъл“. Изложените в тази насока съображения, доколкото въобще ги има, са неверни, тъй като съдът е свързал алтернативния пряк умисъл с неопределеност по отношение идентификацията на лицата, по които е стреляно. Вината е отношение на дееца към настъпилия престъпен резултат. Правната теория и съдебната практика са категорични, че при алтернативния пряк умисъл, деецът иска настъпването на един от няколко възможни престъпни резултата /телесна повреда или смърт/, като, ако по независещи от него фактори причини по-лекия резултат, ще носи отговорност за опит към по –тежкия резултат. Освен това, липсват каквито и да е било изложени правни съображения относно квалифициращите обстоятелства по отношение престъплението опит за убийство, нито пък относно това по чл.339 от НК. Обстоятелството, че защитата не оспорва престъплението по чл.339 от НК, не освобождава съда от задължение да изложи своите изводи по фактите, правото и наказанието, в изпълнение на регламента по чл.314 ал.1 и 2 от НПК. Всички изложени дотук съображения, мотивират настоящия състав на ВКС да приеме, че е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, намерило израз в липса на мотиви. Правото на мотивирано решение се свърза с правото на справедлив съдебен процес по чл.6 от ЕКПЧ. „Вътрешните съдебни решения трябва да съдържат мотиви, които в достатъчна степен да отговорят на основните аспекти от фактическите и правните /материалноправни или процесуални/ аргументи на страната“ /R. T. v.S. §§29-30/. Недостатъкът на атакуваното въззивно съдебно решение е от категорията на абсолютните съществени и има за своя единствена последица отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото да се вземат предвид отразените по-горе съображения и да се даде задълбочен отговор на направените възражения и доводи. Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.5 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №197 от 14.05.2018 г., постановено по внохд №233/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/