Р Е Ш Е Н И Е № 80 Гр. София, 09 май 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора И. Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 267/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против присъда № 134/17. 05. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 2020/2017 год. по описа на Софийски градски съд. В протеста са изложени доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Поддържа се, че въззивната инстанция е игнорирала доказателства, установяващи, че подс. С. е повредил не един, а два стационарни рекламни билборда. Изразено е и несъгласие с изводите на градския съд, че не е налице идеална съвкупност от престъпления по чл. 216 и по чл. 325 от НК. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитникът на подс. М. Д. пледира присъдата да бъде оставена в сила. Намира, че законът е приложен правилно като наред с това излага съображения за недоказаност на обвинението. Подс. Д. се солидаризира с аргументите на защитника си и настоява присъдата на Софийски градски съд да бъде оставена в сила. Защитникът на подс. К. С. изразява становище за неоснователност на касационния протест. Подс. К. С. моли присъдата да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда от 21. 07. 2016 год., постановена по н. о. х. д. № 4800/2014 год. Софийски районен съд е признал подс. К. И. С. за виновен в това, че на 10.11.2013г. около 15.30ч. в [населено място], в западна част на езеро /име/. повредил противозаконно чужди движими вещи – 2 бр. стационарни рекламни билборда с реклама на телевизия „име“ с единична стойност 100 лв. или всичко на обща стойност 200 лв., поради което и на основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Подс. С. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нарязал 2 бр. стационарни рекламни билборда с реклама на телевизия „име“, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Със същата присъда подс. М. Р. Д. е признат за виновен в това, че на 10. 11. 2013 год. около 15.30ч. в София, в посока от пл. „име“ към хотел „име“ повредил противозаконно чужди движими вещи – 13 бр. електрически рекламни билборда с реклама на телевизия „име" с единична стойност 1 800 лв. на обща стойност 23 500 лв., поради което и на основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Подс. Д. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – счупил 13 бр. електрически рекламни билборда с реклама на телевизия „име“, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. Присъдата е проверена по протест на прокурора и по жалби на подсъдимите. С присъда № 134/17. 05. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 2020/2017 год. по описа на Софийски градски съд, първоинстанционният съдебен акт е отменен в частта, с която подсъдимите са били признати за виновни и осъдени за престъплениe по чл. 216, ал. 1 от НК, както и в частта, с която подс. С. е бил признат за виновен в това да е извършил престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК чрез нарязване на повече от един стационарен рекламен билборд. С въззивния съдебен акт С. и Д. са признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл. 216 от НК, а в останалата част присъдата на Софийски районен съд е потвърдена. Касационният протест е частично основателен. Не се основават върху материалите по делото доводите на прокурора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на въззивния съд. За да оправдае подс. С. по обвинението за хулигански действия, изразили се в повреждане на два стационарни рекламни билборда с реклама на телевизия „име“ и да приеме, че е доказано въздействие само върху един от тях, контролираната инстанция е обсъдила всички относими доказателствени средства – показанията на свидетелите И. Б. и М. И., както и протокола за оглед на местопроизшествие. Посочените доказателствени източници са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и съдържание, като е съобразено, че няма друг очевидец на инцидента освен свид. Б., а последният добросъвестно е посочил, че е възприел срязването само на едно рекламно съоръжение. Съдът е взел предвид, че по цялото протежение на езерото са били разположени билбордове и това е налагало свидетелят да променя местоположението си, като в същото време през деня покрай тях са преминавали множество граждани. При това положение въззивната инстанция е достигнала до законосъобразeн извод, че евентуално заключение, че подс. С. е срязал повече от едно рекламно пано, би бил основан на недопустимо предположение. За тази констатация от значение е било и обстоятелството, че показанията на полицейския служител И. и протоколът за оглед отразяват обективните находки след края на протеста, но не съдържат информация за лицата, причинили повредите по рекламните съоръжения, разположени край езерото /име/. В тази връзка следва да се подчертае, че твърденията на свид. И. от досъдебното производство за показани му от свид. Б. два срязани билборда са приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл. 281, ал. 4 от НПК и съгласно ал. 8 не могат да послужат като единствена доказателствена основа за осъдителна присъда. Основателни обаче са възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. С оправдаването на подсъдимите по обвинението за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК градският съд е допуснал нарушение на материалния закон в две направления. На първо място, незаконосъобразни са изводите, че когато унищожаването или повреждането на чужда движима вещ е част или продължение на хулиганските действия, се осъществява единствено съставът на престъпление по чл. 325 от НК и е невъзможна идеална съвкупност между него и престъплението по чл. 216 от НК. Контролираната инстанция не е съобразила, че в правната доктрина неизменно се приема, че когато хулиганството се е изразило в посегателство над личността или собствеността на друго лице, е налице идеална съвкупност от две престъпления Н., И., Наказателно право на Народна република България, Особена част, т. 2, стр. 287, с уговорката, че чл. 283 от НК (отм. ДВ, бр. 26/1968 год.) е предвиждал поглъщане на хулиганството от другото престъпление, ако последното е по-тежко. Л., К., Наказателно право на Народна република България, Особена част, т. 2, стр. 25 Г., А., Наказателно право на Република България, Особена част, стр. 421. Това принципно положение е възприето и в задължителната практика на върховната съдебна инстанция – ППВС № 2/74 год., раздел І, т. 7 и впоследствие последователно е поддържано от ВКС Р. № 26/1997 год. по н. д. № 743/1996 год. на ІІ н. о.; Р. № 136/2011 год. по н. д. № 245/2011 год. на І н. о., Р. № 605/2014 год. по н. д. № 2013/2013 год. на І н. о., Р. № 199/2016 год. по н. д. № 71/13 год. на ІІ н. о. и др.. Единствените изключения са свързани с убийството и телесните повреди по хулигански подбуди (чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1 от НК и чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 от НК), но настоящият случай безспорно не попада в нито една от посочените хипотези. Съдебното решение, на което се е позовал градският съд, за да обоснове заключението си за поглъщане на повреждането на чужда вещ от хулиганството е изолирано и съдържащите се в него правни изводи са относими единствено към фактологията по конкретния казус. В същото време за наличието на идеална съвкупност между престъпленията по чл. 216 от НК и по чл. 325 от НК е от значение, че предвид систематичното им място в Особената част на НК те имат различни непосредствени обекти на посегателство. Унищожаването и повреждането на чужда движима вещ накърняват правото на собственост, докато хулиганството е насочено срещу установения в страната ред и общественото спокойствие. Наред с това не е налице нито една от хипотезите на т. нар. „мнима идеална съвкупност“, защото цитираните разпоредби не отнасят помежду си като общ към специален състав, нито като общ към квалифициран или привилегирован такъв, за да се приеме, че идеалната съвкупност между тях е недопустима. Не е налице и субсидиарно приложение на единия от двата престъпни състава, а законодателят не е възприел и принципа на поглъщане на престъплението по чл. 216 от НК от хулиганството. Несподеляеми са и изводите, че деянието е несъставомерно от субективна страна, защото С. и Д. не са целели пряко да накърнят чужда собственост, а са демонстрирали отношението си към политическа партия „име“, чиято дейност е била популяризирана посредством повредените рекламни съоръжения. По този начин контролираната инстанция незаконосъобразно е ограничила обхвата на чл. 216, ал. 1 от НК единствено до деяния, извършени при пряк умисъл. Законодателната идея, вложена в цитираната разпоредба, е значително по-широка и в приложното поле на последната са включени и посегателства срещу собствеността, извършени при евентуален умисъл В този смисъл са Р. № 467/2008 год. по н. д. № 476/2008 год. на ІІІ н. о., Р. № 426/2009 год. по н. д. № 441/2009 год. на ІІІ н. о., Р. № 199/2011 год. по н. д. № 1115/2009 год. на ІІ н. о. и др.. В тази хипотеза деецът съзнава, че въздейства върху чужда вещ по такъв начин, че я прави временно или постоянно, частично или напълно негодна за използване по предназначение, но тези общественоопасни последици не са непосредствено и пряко преследвани от него, а допълнителен резултат от извършеното, с който той се съгласява. Точно такъв е и настоящият казус – доказаните действия на подсъдимите и обстановката, при която са осъществени те, водят до извод, че преследвайки основната си цел – да изразят негативното си отношение към партия „име”, С. и Д. са се отнесли с безразличие към допълнително настъпилия резултат – повреждането на билбордовете с изображения на този участник в политическия живот. При съобразяване на всички тези принципни положения въззивният съд би могъл да достигне и до други изводи относно виновността на подсъдимите и съставомерността на извършените от тях деяния. Тъй като допуснатите нарушения на материалния закон не могат да бъдат отстранени от касационната инстанция, е наложително тя да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК като отмени присъдата на Софийски градски съд в частта ѝ, с която подсъдимите Д. и С. са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК и върне делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 134/17. 05. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 2020/2017 год. по описа на Софийски градски съд, в частта ѝ, с която подсъдимите М. Р. Д. и К. И. С. са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата ѝ част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.